Казах им го,да си знаят!



Моят успех дотук е напълно осъзнато мое действие, когато се почувствах  доволен от постигнатото, а не когато се опитвах да впечатля другите и очаквах тяхното признание... 

Поради това никога не  се чувствам виновен, че отстранявам отровни хора от живота си. Няма значение дали той/тя ми се води роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива и не правя място на хора, които „ми причиняват“ болка, или биха ме карали да се чувстваш дребен и незначителен. Вече не!


Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ми, пренебрегва границите ми и продължава да ме третира по зловреден начин, просто си тръгва… Не всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях много „ме обичат“. Много от тях имат добри намерения. И повечето са токсични за мен, защото техните нужди и начини на съществуване ме принуждаваха да правя компромиси със себе си и с щастието си. Те не са „по природа“ лоши хора, но не и не бяха точните хора за мен. И колкото и да беше трудно, трябваше да се отдалеча от тях. Животът ми бе достатъчно труден и без да стоя с хора(с които правех само секс), които ме натоварваха - излишно и колкото и да ме бе грижа за тях, не мога повече да се саморазрушавам заради някой друг. Не ми е писано да го правя!
Направих добруването си приоритет. Дори и това да означаваше да скъсам с някого, за когото ме бе грижа-в началото, да обичам някой от семейството си от разстояние, да се отдръпна от приятел/и или да изляза от ситуация, която е болезнена – имам пълното право да си тръгна и да създавам по-здравословно пространство за себе си. Винаги! Не е нужно да бъда това, което другите биха искали да бъда. Нямам нужда да бъда интересен, сговорчив или забавен-за когото и да било. Не си позволявам вече да забавям крачката си, да снишаваш глас, или да крия чувствата си-само защото на някой не му харесва...това.
Не е нужно да бъда нищо друго освен това, което е моята истинска същност, и не си губя напразно времето и енергията да убеждавам хората, че си струва да бъда около тях. Точните хора сами  го разбират и могат да му се насладят. За другите времето ми се плаща. Достатъчно хора ме уважават и приемат, без да ме карат да правя компромиси с това, което съм. Нямам нужда да съм общителен, спонтанен, или социализиран, според скапаните представи на някоя/някого си..
Нямам нужда да съм красив, втален, или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Животът е твърде къс, за да оставя място в него за който и да е, който се отнася с мен другояче... По-голямата част от живота си съм прекарал в опит да „се свия“. Да стана по-малък. По-тих. По-слабо чувствителен. По-малко упорит. По-малко нуждаещ се. Защо, по дяволите съм си го причинил?! Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да бъде „твърде много“ твърде квалифициран“ или да отблъсна определени хора. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и ценен. Исках да бъда желан...и аз като другите.
Така че в продължение на години аз жертвах себе си, за да се опитвам да направя другите хора щастливи. И години наред страдах-излишно. Но се уморих да страдам и приключих с това да се свивам. Не е моя работа да променям това, което Съм, за да се превърна в нечия друга идея за ценно човешко същество. 5 пари не давам за чуждото мнение.
Аз съм Ценен. Не защото другите хора мислят така, а защото съществувам, следователно това е значимо събитие със значение. Моите мисли имат значение. Моите чувства имат значение. Моят глас има значение. Моето Творчество има значение. Моите Терапевтични умения имат значение. И със или без нечие Одобрение или Позволение аз продължавам да бъда този, който съм, и говоря моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги кара да се чувстват неудобно. Дори и да изберат да си тръгнат.
Отказвам да се свивам-само заради това, че на някой не му е изгодно-обичайки ме- да настоява излишно да се променям. Аз избрах да заема мястото си. Аз избрах да почитам чувствата си. Аз избрах да си позволя да отговарям на своите нужди на първо място. Без да се съобразявам излишно. Знам, че имах моменти, в които се чувствах, сякаш съм в тежест. Моменти, когато се питах дали за другите нямаше да е по-добре без мен. Моменти, когато се питах дали за мен нямаше да е по-добре, ако съм някой друг. Някой по-малко натрапчив и различен. По-малко чувствителен. С по-малко едносрични думи описвайки живота си. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесно усвоим  и разтворим?!...
Само аз Знам, че ми бе трудно да заглуша гласа, който настояваше, че в мен има нещо нередно, но въпреки това трябваше да повярвам, че точно аз не съм в ничия тежест. Трябваше да повярвам, че заслужавам да бъда Тук (в Лясковец). Не е нужно да се смалявам или да изчезвам заради другите. За да ги накарам те да се почувстват добре. Вече не! Аз имам своето право да бъда огромен и шумен, както и забележим. Имам право да съм досаден, безпардонен и враг на всички шаблони. Имам право да използвам гласа си, да изричам винаги моята истина. И да наблюдавам успеха си..., които много често напуска ограничената сфера на чуждите възприятия.
Но най-вече имам право да заемам пространството отредено ми. Не въпреки себе си, а заради себе си. Защото може невинаги да си давах онази сметка, но в мен има много прекрасни неща, в мен има много от онова, което е нужно да дам на света. Мен ме има и следователно съм важен. Дори когато се противях. Дори когато бях „труден“. Дори според някои все още да съм в тежест – аз съм достатъчен и съм важен.
Нямам нужда от ничие внимание или одобрение, за да се чувствам достатъчно добре. Когато някой ме е отхвърлял, изоставял или ме съди, всъщност не е ставало никога дума за мен. Ставало е дума за него самия и неговите несигурност, ограничения и нужди, които аз не съм длъжен да превръщам в свои. Както и да се съобразявам. Имам свои път! Моята стойност не е зависима от това дали другите ме приемат – тя е нещо присъщо на всеки. Аз съществувам, следователно имам значение. Позволено ми е да давам глас на мислите и чувствата си-без да питам когото и да било дали мога да го правя.
Позволих си да повярвам в истината, че това, което съм, е напълно достатъчно. И си позволих да премахна от живота си всеки, който ме кара да се чувствам по друг начин. Никога не трябва да се променям, за да удовлетворя някой друг/а. Не дължа на никого комфорт и не съм длъжен да съм привлекателен за когото и да било. Ако някой има проблем с човека, който съм, или начина, по който представям себе си в пространството, това е негов шок, не мой. Аз не съм длъжен да възприемам преценката на другите. Не им е лесно.
Всъщност може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас трябва да опита. Но това е важно. Защото: Аз не живея собствения си живот заради другите. Правя само това, което чувствам правилно за себе си. И повече от всичко друго на света съм взел мерки да направя моето щастието свой първи приоритет....
Ако това не съвпада с вашите идеали, моля прелистете тази страница и си карайте работата без да ме занимавате с присъствието си. Съпреживявайте този културен шок – самостоятелно или на групички. Въпрос на личен избор! Защото аз моя избор го направих без вас в него!
Оригиналния текст на Даниел Кьопке тук: https://bit.ly/2LQcXOc

Може ли?...


Може ли човек да изкарва пари от Мечтата си в България?

              Понякога се чувствам като Дивергент, защото принадлежа на Прекалено Различното, а това „притеснява“ другите, когато виждат, че изживявам Свободната си Воля и изпълнявам моя Личен Избор, както намеря за добре, а не според нечии преценки!

            
Преди 7 години, когато започнах да създавам продукти, беше с мотива да има поне няколко качествени неща, които да обикалят Света от мое Име. Нямах търпение търговията ми да се разрасне, но за моя жалост всичко вървеше много - бавно! Започнах с едно просто бяло шише, след това започнах с една обикновена опаковка за крем и т.н... Беше трудно, бях беден (бях претърпял срив на единия си бизнес и загубих почти всичко дори себе-уважението си), нямах други възможности, бях съкрушен, нямах самочувствие да търся – помощ (от когото и да било). След това споменът за раната“ се прехвърли по-нататък и мислех, че съм недостоен като мъж да създавам козметика за хората..., само защото „се провалих“ веднъж. Много трудно ми беше да „прикрия“ от чуждите погледи „блажното петно“ пропито от „предната“ страница на живота ми, която се беше просмукала и в другите пластове. Страхът „от петното“ за кратко измести фокусът ми от това колко е голяма цялостната картина и какво точно изразява - Тя!!! Обаче в човешкия дух е вроден копнеж и стремеж към нещо по-добро!


              Може би моите продукти изпреварваха за пореден път времето си и предшестваха с десетилетия днешното разбиране за ползите от натурално им усвояване от организма ни. Обаче слава Богу, че хиляди хора по света търсят истинското и все още неомърсено качество, което проДАВАМ сам, а не чрез магазините. Така заложих на естественото общуване от очи в очи и не моля никого да купува, заложих не на цената, а на обяснението за високото качество на продуктите ми и стилната визия. А когато подарявам с повод или без – даден свой продукт, се наслаждавам истински на тези, които са изненадани от жеста ми. И вече са мнозина!

              Обаче, най-вероятно, значителните промени изискваха от мен значителни инвестиции на време, което аз мислех, че нямам. Това бе присъщо на младостта ми в онзи етап от нея. Грешах! Предателства ме съпътстваха от хора, които казваха, че ме „обичат“ а искаха да се променям заради тях - ограничавайки ме от любов, защото все нещо не им допадаше - целящи един бог знае какво... но поправих тази грешка! Подозирах, че всеки човек – като мен, който има мечти и също така е решил да се отличи чрез тях, ще „срещне“ против-ни-ци – обвити в добро и лицемерно чувство, наречено „любов“/ „обичайки те искам да се промениш“. Те явно „искаха“ от мен да правя това, което е лесно, „разумно“ и масово. Но не знаеха, че аз съм от този тип хора, които никога не предават мечтата си и не позволяват на другите да я раздират крадейки от нея – омаловажавайки я! Правех малки едва доловими стъпки, за да догоня големите крачки, които бях заложил... на моменти ми ставаше все по-трудно.

(И често забравях, че Бог не вика съвършените, а усъвършенства повиканите).

А вътрешната ми вяра винаги ми е казвала, че Бог не познава понятието „грешка“ и знае за всяко нещо кога е точния момент. Малко след това само един човек се намери, да ми каже да не се погубвам в спомени за миналото - повече. Освен това ми даде съвет да „сложа“ из под краката си допуснатите „грешки“ и да ги използвам като стъпала, чрез които да мина отвъд тях и да обърна внимание само на това, в което съм най-добър.

„Шансът ни често бива пропускан, защото идва при нас облечен в работно облекло и повечето от нас го бъркат с работата...“  - Едисон

         
Колко често ми се е случвало да се прехласвам по опаковката на това, което животът ми поднася, или да се разочаровам, че тя не е толкова лъскава, колкото ми се е искало, защото съм имал някакви други очаквания? А истината е толкова проста, че там зад златистата панделка на Любовта, Късмета и Успеха или зад измачканата хартия на Обидите, Несполуките и Провала ми, се беше скрил Дар – онова, което винаги съм искал или онова, от което наистина съм имал нужда. Само трябваше да имам смелостта да надникна в кутията. Не развалям за нищо на света това, което имам, за да съжалявам за онова, което нямам. Ако моят Дар не бе опакован както „съм очаквал“, това е, защото е бил опакован много по-добре!!!“ (под формата на „Кром-Крем“- ДАР от БОГа)...


           Сега всичко е както съм искал да бъде – Добре Смазана Машина, която работи отлично, нежно и внимателно. И съм дал дума, че ще създавам Бутикови количества от Продуктите и Услугите си и няма да позволя съзнанието ми да бъде замъглено от прибързано печалба-рство, за сметка на качеството – изпускайки го от поглед.

            Всичко, което исках да знам, когато започнах преди години, бе само да можех да стигна (по-бързо или въобще да стигна) до това, което мечтаех. Но така и не намерих пряк път... Затова беше винаги рано да се откажа, и продължих напред! Проста аритметика! Щом исках животът ми да се обогати, редно бе да се науча да давам – времето си, помощта си, парите си. Така разбрах, че всеки има какво да даде на света - наоколо. Затова се вглеждам в японците, германците и индийците и  в тяхното качество от преди 100г. и такова искам (моето) да остане и след поне още 100г. – ако го има света, че като гледам на къде е тръгнал – знам ли!!! Отне ми 5 години да създам цялата Първа Продуктова Гама 'Златните 7', понеже все сам си финансирам всичко, и 80% от печалбата отиваше за рефинансиране на продуктите ми..., което понякога ми изиграваше лоша шега – оставах без пари за дълго време!!!!... Понеже тогава нямах кой знае какви доходи, но мога с ръка на сърцето да кажа, че имах и хиляди причини да се ОТКАЖА (защото съм се питал за какво и кого да го правя всичко това, след като продажниците станаха в пъти повече срещу мен)... Без вас "хейт-приятели" аз все още щях да бъда там, където бях преди години, в деня на завършването на училището си... Нищо не свършихте за мен, но все пак ви благодаря! Така разбрах как всеки мой житейски опит се превърна в урок за успех, чиято стойност невинаги я осъзнавах веднага!

P.S.: ...Mного често, когато си лягах със сълзи на очи, си спомнях причината, заради която не заспивах дълго (да съм Много - Функционален в няколко области и вещер в тях! Да има какво да оставя след себе си, защото никой в моя род не го е постигал досега!), но за да не ме сломи "бавният" напредък, всe си измислях поне още една причина, заради която да продължа напред и да отложа поражението – макар и сам)! Така минаха цели 7 години... оттогава! И ето ме днес, тук, пред вас... Вие си отговорете, дали са ме сломили всички пречки и дали съм се отказал, само защото е трудно!!!

Заб(р)авих достатъчно, за да мога да продължа. Помня достатъчно, за да не (го) повтарям повече.

            Твърде често нехайно изричах думата „приятел“ – през годините, към всеки, с когото се ръкувах. Днес също така наблюдавам, че всеки, който „смята, че ме познава, само защото ме е виждал веднъж“, си мисли, че сме приятели. Това, че понякога имам с някого „по-близки“ отношения, не значи нищо и е редно много често „да им подчертавам“ на хората – границата на близостта ми. Това, че лесно завързвам контакти, далеч не значи, че допускам някого до себе си толкова близко. Не! След всички предателства през последните 3 години затворих страницата. Оттогава работя строго професионално, коректен съм в работата си, но за личния ми живот и бизнеса – отклонявам  въпросите веднага!

(Статията е от две части,защото е дълга.Скоро очаквайте и втората й част!)



ДАРение от Колежа!


Искам някога когато погледна точно тези снимките за дарените от мен книги и учебници в Библиотеката в Лясковец, спомените ми да са реално свързани с тях... Защото аз „си спомнях“ често бъдещето - което ми изглеждаше понякога като минало, - но това припомняне не означаваше, че то не се е случило или че нямаше да се случи - тогава. То е просто един скрийншот в съзнанието ми, който виждах само аз. И щом миналото ми бе неясно, но знаех, че вече е било реалност, не е ли възможно и бъдещето ми да е неясно, но все пак изключително - реално. Иначе казано докато пиша тези редове за вас - сега, това е моето настояще и вашето минало.

Ако имате и капка вяра в идеята, че можете да използвате силата на умът си, за да промените бъдещето си и да материализирате нещата, които искате в живота си, значи разполагате с цялата налична и необходима основа, за да привличате успеха към вас във всяка област...Така каквато и да е следващата ви цел или намерение, представете си, че сте я постигнали и че е (из)минало много време от постигането й. Само така можете да си спомняте тръпката от постигнатото и да я ползвате като гориво за всяко друго ваше начинание! Освен това Намерението да постигате дадено нещо означава постоянна борба с реалността. Обаче оставите ли се на Вдъхновението, животът ви ще се трансформира до неузнаваемост... Пробвайте, няма какво да губите, но имате целия си живот да спечелите!

Доц.Юлиан Карабиберов-София е издигнал (по)Знанието за ФИТНЕСът до академично ниво и освен, че е дългогодишен преподавател в НСА (Катедра - Лека атлетика и Kондиционна подготовка), е Основател и Директор на Колеж(a) по Спорт „Био Фит“ с изключителна многопластова-продуктова база(не съществуваща друга такава в България), за създаване на качествено-продуктивни кадри(треньори и спортисти), които се развиват и разгръщат за наша жалост навън. Неговият подход няма нищо общо с любителските драсканици в повечето журнали и книжки. Неговите Учебници, които съм ДАРил на Библиотеката в Лясковец са само за Ценители. За онези жадни като мен-хора, които искат да се развиват – учейки в движение и достигайки до дълбочина (дори и да завършат Колеж(а) по спорт „Био Фит“ в София - като мен). Да знаят истински какво искат да правят с живота си и как да го предложат на пазара на труда-след това (защото за последното много ще трябва да се потрудят за да „имат“ цялостна и завършена визия за продаваем продукт под формата на персонална услугата... ако искат да печелят „пари“ от  нея).
ФИТНЕСът не е само да „помпиш за бицепс“ до издуване на фланелката. Той е начин на живот и не е еднократен процес. За да има качествено видоизменение на мозъчно-мускулния апарат, трябва да има кардинално-количествена промяна (макар и поетапно настъпваща). В действията на индивида в една конкретна посока е нужно да има разбиране и прилагане на материята, без насилие над личността, докато в един миг той се превърне в Религия за спортиста. Това е като ходенето/дишането – можем го!

Персоналната грижа към Клиента не е само „да го натовариш“, да го „смажеш“ или вменяваш чувства на вина и малоценност(само защото клиента няма 6 или 8 плочки на корема си). Да го научиш да не прегаря докато персоналния треньор го съветва как да усвоява материята. Да му покажеш как „да гори“ в това, в което отначало не намира смисъл да прави, но трябва да е спокоен за себе си, здравето и живота си. Защото едва след това идва и възстановяването на клиента. Мнозина треньори не знаят как „да го извадят“ от „горящата среда“ на тренировката – и клиента не е предразположен да релаксира и да отдъхва – правилно (защото много „треньори“ се впускат да му показват слабите, а не силните му страни). На сила нищо не става, дори ако имаш „спортна злоба“ която да мотивира и задвижва съществото ти - на този етап в залата.

За това, ДАРението ми, което направих и продължавам да правя(чрез всички книги и учебни помагала) е в тази посока - понеже си го поставих като МИСИЯ да поправя „тази щета“ относно липсата на качествената литература от хорското безхаберие относно познанието в този раздел на развитие (така дарявам само книги, помагала, учебници за много профилните ми интереси, призвания, работа - Масажи, Йога, Фитнес и Мотивация). И всеки, които иска може поетапно да чете и пази тези прекрасни учебници, защото аз моите няма да ги предоставя на никого под никакъв предлог... независимо кой какво може да предложи. Ако ги повредят хората нека се сърдят на себе си... Аз направих каквото пожелах. Постигнах и това!Защото за мен никой не го направи... когато учех! Дано и други направят същото!


За целта се постарах да помоля доц.Карабиберов да напише лично послание в/у авторските си учебници, за да имат и много по-сантиментална стойност, защото той е Легенда! На моите учебници също се разписа през 2016г. когато се записах в Колежа. Той е направил толкова много за подобряването на индивидуалните качества на много Спортисти прославящи България пред Света!(Всеки среща в живота си своите Съдбоносни личности, които оказват голямо влияние в живота му и сякаш (пред)определят неговия път). Когато се заех с ученето в Колежа, не знаех, че ще мисля „в тази посока-относно даряването“. Така ДАРението ми придобива още една дълбока стойност, защото никой не го е направил за мен - когато аз търсех информация(по тази конкретна специалност). За това не чакам „похвали“. Така всеки заинтересован може да положи усилие и да чете учебниците на хартия, а не в „PDF формат“. Защото няма нищо по-хубаво от автентичния хартиен носител.

П.С.: Действайте, Четете, Постигайте, Сбъдвайте и Мечтайте – дръзко, ви пожелава  Христо от Лясковец – Дарител!

10 години "Африка в моето сърце"


Изминаха 10 години от написването на първата книга „Африка в моето сърце“.

Знаете ли какво правят достигналите до тайната на сърцето?
Мълчейки, говорят... За това ще помълча след написването й!

Може би няма да излъжа, ако кажа, че докато не спрях да отлагам себе си, не тръгнах напред. Макар и бавно. Може би в онези времена имах нужда от ментор - който да ме води, да ме насочва, да ме коригира... но не намерих такъв в човешки облик. Може би жалко бе тогава, защото „всички“ за които четях имаха по един такъв. Минаха много години когато разбрах, че все пак имам ментор и той не е само един. Но и слава богу, че не е в човешки облик, че те напоследък се измятат от модела си на поведение, и които ги е следвал сляпо-само защото си е мислел, че това е „правилния път“... са потъвали с тях.

Радвах се неистовo когато разбрах, че не мога да следвам никого, защото си имам свой път, правя това, което обичам и това ме приближава само до хора, времена и събития, които резонират с мен и могат да са част от Светлината по пътя ми. Всичко друго да запълва времето и живота на другите. Достатъчно „бедни душици“ има на света, които имат нужда да бъдат запълнени, да бъдат спечелени, да бъдат поласкани... да бъдат номинирани!

Трудно ми беше. Трудно започнах. Бях изключително несигурен в себе си. И как да е по друг начин след като точно тогава започнах да се уча да пиша на компютъра си сам. Питах тук-там всички ми се направиха „на важни“ и ми отказаха, да ми покажат как става. Сякаш само това чаках. Започнах сам. Дали имах потенциал не знам, но нищо не ми пречеше да опитам да видя в края на краищата мога ли да се справя с поредното предизвикателство, което стоеше пред мен. Най-много треперех след като напишех няколко страници директно в/у файла си и после не знаех как да го запаметя. Така дълго време файловете ми стояха отворени, докато не разбрах как да ги запазвам, затварям и когато ми потрябват да ги отварям и пиша наново. Добре, че едно от първите забивания на компютъра ми не „съвпадна“ с отворените файлове по книгата...че иначе никой нямаше да я прочете в сегашния и вид „Африка в моето сърце – повярвайте ми. Треперех, защото ако я бях почнал на листове или в дневник, и после я набера на текст щеше да ми е все тая. Щях да имам от къде да я препиша - дори да не запиша файла. А тук нямаше от къде, защото това бе първата книга написана от мен и набрана директно на компютъра ми - laptop HP 6730s.2008 година беше чисто нов и не веднъж съм го разказвал, че малко след като го купих от МОЛа в Търново от магазин Технополис паднах по стълбите с него, а майка се ушашка. Всичко си беше по местата при мен и с компа, защото беше в кутия и добре опакован. Това фактически му беше „бойното кръщене“. Едно падане и много писане.

Щом онази идея за романа пресече Умът ми-не веднъж, значеше че  скоро ще е на Път да пресече и Животът ми! И го направи. В книга!

Разходките сред Природата ми помагат винаги, защото с НЕЯ имаме не -формален договор, чрез който аз се уча, а тя ми преподава (безмълвно- насочвайки ме). Размяната на Любов м/у Природата и хората винаги е предизвиквала съзидателните сили и на двете страни. Природата не е безразлична към нас, и призовава нашите дарове в замяна на своите - такава е реципрочната същност на живота и творческия процес. Така разбрах, че тя е навсякъде и, че движението е изкуство, което всеки един от нас владее но по някаква причина, повечето от нас, на някакъв етап от живота си се отказват от него и не разбират фактически на какво са способни преди да опитат. И вместо на по-голяма възраст да сме отработили много от неудачите си, ние ги оставяме да ни дирижират живота... Добре, че регулирах това!

Началото бе много трудно - за мен и се усещаше неестествено. По средата се изискваше много усилие, защото навикът все още не  бе пуснал корени в мен. Но в третата си фаза това се превърна просто в един навик, който ми се случва всеки ден. От тогава насам.

Така тялото ми (въз)приема информацията, която ми се изпраща чрез всяко направено действие(в тази посока), и го трансформира в уменията, които се отключиха в мен и после излезе, че не съм си „губил времето“... Тогава защо да бързам, защо да следвам чужди модели, чужди грешки да повтарям под предлог, че биха ми спестили „време“ да не правя своите. Защо да „гледам“ в страни и да копирам. Това е пагубно и се радвам, че не го последвах. Но все пак се учех от Нещо - Природата, която е късче от Вселената. Тя ми показа, че всеки от нас има различно - равен старт в живота и следователно стига до различно място. Обаче дали всеки иска да е „на върха“(и кой връх по-точно), не знам, но разбрах, че моят път може да е 100 пъти по-дълъг от на другите, които са имали илюзорна преднина пред мен и въпреки това аз нито за миг не се обезкуражих да опитвам... И може би с времето ще им покажа на всички, които не са ме разбирали, присмивали са се на труда ми, че: си дадох сметка, че не винаги времето е показател за това, кой колко е напреднал, а по-скоро качеството на вложените ми усилия, които вече получиха своята награда. Да напиша поредната си книга... „Африка в моето сърце“- 2008/2018!

Само сред Природата намирах онова място за онази частица време, в която да пре-бъд-вам с цялата си Душа докато творях книгата си. Така първата ми любов се появи много след като бях написал доста от книгите си и са зад гърба ми... и не е свързана този път с човек. А с книга! Обичам я! И може би заради това „и провървя“ с преводи на чужди езици. За тези 10 години книгата е преведена на италиански, испански, френски - а английския зацикли от 4-5 години. Всички преводи са направени от благодарност към мен и са на добра воля-осъществени от преводачите. Никой не се е „ангажирал“ специално с мен заради творбата ми, за което все пак им благодаря...

Като диамант,завит в дрипава кърпа съм се чувствал години наред, преди да срещна Любовта!

Освен това за тези 10 години се появиха и другите две части, за които не знаех, че ще ги има. Така самата книга се разгърна в трилогия „Африка в моето сърце“ и стана тя – каквато стана. Втората се оказа „Завръщането“, а трета е „Силата на пръстена“... и някак си регулярно за това време излязоха и те. Как, защо и по каква причина – не знам, не ме питайте. Но винаги се замислях в/у онова което четох от Елизабет Гилбърт от книгата й: „Магията да твориш“. Ще го перефразирам. Благодаря на Творческия процес, че ме изчака „аз да узрея“, за да ми „възложи“ тази задача да я напиша книгата и подпиша сега с моето име. А не да я даде на друг - отлитайки от мен, за да я реализира друг подпис. Така от Елизабет разбрах, че това се случва и след години си дадох сметка, че дори си нямам и на идея какъв ужас щях да изпит(в)ам ако някой друг бе написал „Африка в моето сърце“ просто така под носа ми. Не, не се случи!Радвам се, че точно този период от живота ми беше плодороден и не съм имал никакви „спънки“ относно главното проследяване на историята в книгата ми. Обаче да си призная нещо. Това, че пишех през годините далеч не съм си мислел, че от това ще „излезе“ нещо или пък ще съм издаван автор. Защото усилената работа на творец в България не гарантира успех в това поприще... За това не чаках „да стана“ известен, че да ме превеждат, а изходих от „вече съм“ и задействах всякакви механизми познати само на онези „от Другата Страна“. И така никой не вижда какво всъщност получавам от това вдъхновение, което е моят живот...Романът чисто и просто бе видян като филм в главата ми и след това разписан в книгата ми „Африка в моето сърце“...

Само така не се чувствах сам и неразбран по отношение на онова, което изживявах докато правех това, което обичах - пишейки романа си. Защото никой не ми бе казал, че мечтите ми „трябва“ да са разУМНИ и свързани с драскането!

Вече 10-сет години изминаха от написването й някак неусетно и помогнах на много хора да издадат своите „рожби“, защото това беше част от една от клаузите на „неформалния договор“. Ще ти помогнем, но после ти сам ще помагаш на другите(за това помагам на много хора, без да искам отплата-защото аз вече съм си я взел!!!). Това сега ми прилича на друг такъв договор, които „сключих“ със създателя на „Метода Силва“ - Хосе Силва. Ще мога да изкарам курсовете му(защото тогава ми бяха доста скъпи-като цифра), само ако обещая, че всичко това, което първо прочета, после видя с очите си и прилагам от дълбините на душата си, ще се осъществява и ще съм в полза на човечеството. Да факт е това от години. Движението е изкуство, което всеки един от нас владее но по някаква причина, повечето от нас, на някакъв етап от живота си се отказваме от него и не разбираме фактически на какво сме способни.

За това се забавлявам и ако излезе „нещо“ от това добре дошло. Ако ли не пак добре и т.н..

P.S.: „Не ме е грижа за Светския ти Успех, това е само твоя грижа. Не бива да се тревожиш за оцеляването си. Истинските майстори са избрали да живеят, вместо да оцеляват. Дерзай, прави, каквото наистина обичаш, не прави нищо друго. Разполагаш с толкова малко време. Как е възможно да пропилееш само миг, правейки нещо, което не харесваш, само за да оцелееш? Това не е живеене, това е умиране.

                                                                                      Нийл Доналд Уолш