Изграждане на Реалност!



...Когато реших, че искам да променя нещо в живота си и исках тя да е трайна, взех трудно решение, с което направих волята си основен двигател на тази промяна...

Това е тема с продължение от предния път когато говорихме за „Тройния нагревател“ и имаше много неща, които не ми стигна времето да разисквам, защото когато „времето“ е предрешено, разграфено или контролирано, няма как да се разпростирам.
И въпреки това-това познание ми отне много години за да стигна до него. Защото то не бърза да се разгръща иначе пътя ми щеше да е скучен и лишен от Алхимията. То може би си е било някъде там, но причината е у мен. Аз „сега съм узрял“ за да го консумирам. След като разбрах и осъзнах, че „Тройния нагревател“ - управлява моите Навици, моето Поведение, моите Мисли, Имунната система и Метаболизма ми - то тогава много неща си дойдоха на местата и Дишам ли-Дишам. Но всичко по реда си, за да проследя някой детайли назад във времето...

Повече за "Мистерията на Тройния нагревател" само в НОВАТА Треактория - FIRE!

Ще говорим за качеството Последователност и ще започнем първо с проследяването на нашето Дишане. Вдишваш и Издишваш. Само от тук ако се поучим от този първичен Рефлекс-Дишането, ние ще научим много за изграждането на качества и навици в нас. Защото Вдишването-Довежда нещо ново в живота ни, а Издишването Отвежда вече старото. След като се Научих да Дишам напълно Съзнателно - Волево и Дълбоко както и продължително време,  станах практически господари на живота си (това е науката за Пранаяма). Не го ли бях овладял това Изкуство още преди години щях още да съм подчинен на живота.
Така се научих и да се Концентрирам, което е първия елемент на способността ми да се фокусирам (както лупата концентрира снопчето светлина и създава огън), което е живата прелюдия към Медитацията. Първо бе изграждането на Последователността - без да си позволявам да прескачам „стъпалата по пътя си“, след това развивах Постоянството и накрая бе Волята ми, но вече бях изградил първите Навици. В обратен ред някой неща просто нямаше да се случат, нищо че повечето хора залагат именно на това (каруцата пред коня).
От началото не знаех, че абсолютно всяко мое поведение е било резултат на Волята ми или на Навиците ми(които не бяха никак изградени отначало). Също така не знаех, че Волята е изчерпаем ресурс и е като батерия, която се ползва безразборно. Така Волята ми дълго време се е борила с „двама мои врагове“ мързела и неДобрите навици, преди да осъзная, че е трябвало да изграждам качества в себе си.
Така чрез Последователно следване на „стъпка по стъпка“ - Волята ми не бе насочена към постигане на „голямата картина“ от раз, а към изграждането на навици, който да продължат да съществуват и да мога да ползвам всеки ден, след като волята ми, би се изчерпала или волевото ми усилие някак си намалее, защото и това се случва.
За да се науча да създавам трайни промени в живота си, е напълно нормално да „се обърна“ навътре в себе си и да пипна малко „тук-там“
oттегляйки сетивата си в Медитация. Което ме провокира много често да си Подарявам Време и Тишина, за да чуя себе си.

Така се създава качествена визия за промяна в моята орбита, която до голяма степен е плод на драстични нагаждащи промени и адаптация след това. Защото няма как да очаквам различни резултати, пък да правя все едно и също нещо - т.е. нищо.
А изграждането на първоначален навик стана като започнах с нещо малко, което не изискваше почти никаква воля, за да бъде направено преди толкова години. Като проследяването на  Съзнателното – Дълбоко - Волево Дишане (наричано още Пълно Йогийско дишане), рано сутринта. Така някъде между другото се научих да ставам рано, а след това и да организирам времето си „стъпка по стъпка“, по най-добрия начин - дишайки дълбоко. А не съм скочил директно блъскайки се в „голямата картина“ на живота ми. Не!
Така заявих ясно пред самия себе си, че: „Искам да мога да правя всяко „ново нещо“ в живота си по начин, по който го мога и го разбирам, прилагайки го успешно, като всяко друго нещо, което умея и правя. Тогава няма да може никой да ме стигне!“ Няма как да позволя чудото което ме е възпроизвело, да свърши с моето раждане! Не!

...„Проблема“ не е в това, че твърде много или твърде бързо се развивам или съзрявам, а осъзнах, че “съм изтървал” доста време, през което съм могъл да се науча да правя нещата по „правилният начин“ макар и бавно, когато съм бил още дете.
Добре, че само част от времето ми е загубено тогава, когато не е имало кой да ме води. А водачеството е от изключителна важност за създаване на Пример и Следването му, което би трябвало да ме  подтикне към Изграждане на модел на Подражание.
За целта „времето ми“ е било запълнено по стереотип на родителите ми и понеже тяхното „е загубено“, моето просто не може да бъде спечелено, намерено или наваксано, (същото е и с нашата изгнила и пропита с мухъл образователната система).
За това, каква полза от първите 7 години от моето „порастване“, преди „да тръгна“ на училище, ако „те липсват“ и не са били пълноценни или не са били свързани с моето израстване. Как да се върна един ден в детството си, ако „него го няма“ и съм преминал гратис през него?
Някой неща не могат да бъдат поправени или върнати!
Ето къде се къса нишката към желанието ни да  загубим смисъла на събуждането сутрин и заспиването си вечер. Едните не искат да стават-сутрин (защото са „изсмукани и ограбени“ от тия нови технологии), а другите не виждат смисъл да си почиват - вечер (защото недостига на реалност не им отпуска примката, в която доброволно родителите са разрешили да се впримчат децата им, защото така са „послушни и тихи“) и т.н. и т.н...
А ключа е в самото забавяне и намиране на нишката - като се научим да изграждаме качества, които сме „изпуснали“ по ред фактори... да не кажа причини!!!

Запретнах ръкави и направих така, че мечтите ми да погълнат живота ми - действайки по тях, защото знаех, че ако се оставя на течението, живота ще ме погълне мен и мечтите ми... и ще ме провали!

P.S.: Χρήστο Χριστοφ каза всичко това в ефир и не съжалява!®