Живот след ИНСУЛТ!


Относно(след)ИНСУЛТа и моята работа на Терапевт:

Искаше ми се да разбера защо аз мога да свързвам мечтите си с реалността и да ги превръщам в реални факти, а другите познати някак не успяваха... още като бяхме деца?! Защо ли?! Какво „не ми беше наред“ - на мен, съм се питал през годините?! Още тогава осъзнах, че за да мога да общувам с хората, ми е било необходимо да споделям определено количество реалност... с другите себеподобни от човешкия род. Но да „споделям“ тяхната реалност, не те моята!!! Интересувал съм се от Творческия процес. Може би защото съм искал само да ми вярват, не да ме разбират, за да не се чувствам отлъчен, заклеймен като различен или А-социален. Сега вече ми е все тая кой ми вярва, защото сега аз се опитвам да ги разбирам...тия,които проявиха по-горното!

Родителите ми дадоха живот преди 38г., а волята за знание си я възпитах сам през това време, чрез постоянство и последователност - следвайки пътя си... Това моделира силата на мисълта ми, а самото постоянство се задвижи и осъществи от сърцето ми... Така усещах, че мога да се движа по видимата само за мен траектория, само ако вървя по моя път, в който вярвам. И по трудния начин научих, че ако не ми спори, винаги да преглеждам вярата си в него... А вместо да ми пречеше въображението да бягам от заобикалящата ме реалност, аз започнах да го ползвам за да я създавам. Добре дошли в моята мечта, истински да помагам на хората с действията, знанията и възможностите си...като Терапевт!  Така мисълта ми за реализирането на мечтата ми изпрати магнетичен сигнал към Вселената (която ме заобикаля)  и привлече аналога обратно към мен... Сега се случва се всеки ден!

Но да започвам: Човешкия мозък съществува в състояние на непрекъснати промени, както и организмът ни е много повече от една нервна система. Разделът на мозъка ни, който ни отличава от всички други бозайници, е външният  нагънат преплетен церебрален кортекс. Той е разделен на две полукълба, които се допълват взаимно. Те общуват помежду си по магистрала за обмен на информация, наречена корпус калосум. Въпреки, че всяко полукълбо е уникално по специфичния си вид информация, която обработва, когато двете полукълба са свързани помежду си, те работят заедно,за да изградят единно възприятие за света около нас.

Много хора по тази земя смятат, че ние сме „мислещи същества, способни да чувстваме“, но от биологична гледна точка ние сме „чувстващи същества, способни да мислят“...А, дали мислим наистина за себе си? Не знам! Всеки ще каже за себе си.

Всяка една от нашите сензорни системи е съставена от сложна каскада от неврони, които обработват входящия неврален код от нивото на рецептора до конкретните области на мозъка. Всяка група клетки по каскадата променя или усилва кода и го препредава на следващия комплект клетки в системата, което дефинира по-нататък и рафинира посланието. В момента, в който кодът достига най-външната част на мозъка, по-високите нива на церебралния кортекс, ние осъзнаваме  въпросното дразнене. Ако обаче някой от тези клетки по тази редица загубят способността си да функционират нормално, окончателното възприятие  не е такова, каквато е нормална реалност, която ни заобикаля във всеки един момент... Освен това нашата кожа е най-големият ни сензорен орган. Тя е осеяна с много на брой специфични сензорни рецептори, създадени за да усещаме натиск, вибрация, леко докосване, болка или температурни разлики. Тези рецептори са прецизирани в зависимост от типа стимулация, която възприемат. И поради тази причина кожата ни представлява сложна карта на повърхността на сензорните ни рецептори. И тук е редно да споменем, че както ние възприемаме(лично) светът около нас, такива различия имаме относно чувствителността ни... Аз и от това се възползвам когато правя РeфлексоТерапия на ходилата когато работя върху клиента.

За жалост по нелицеприятна статистика - мозъчния удар води класацията за съвременните причинители на трайна нетрудоспособност и заема трето място в списъка на убийците на човека в днешно време. Понеже неврологичните заболявания често засягат по-горните когнитивни слоеве на церебралния кортекс и се предполага, че самия удар се появява по-често в лявото полукълбо на мозъка, и от там често се нарушава способността ни да говорим и да разбираме какво ни се говори. И става объркването как да реагираме. Терминът ИНСУЛТ се употребява за проблем в кръвоносните съдове, снабдяващи с кислород нашите мозъчните клетки. Съществуват основно два типа: Исхимичен и Хеморагичен.


Исхимичния ИНСУЛТ е причинен от кръвен съсирек, който се придвижва по артерията(а чрез тях се оросява мозъка с кръв), докато попадне в зоната на стеснения й диаметър и не може да продължи по-нататък. Съсирекът препречва пътя на богатата на кислород кръв към клетките, намиращи се след точката на запушване. В резултат на това докато се случва този процес, мозъчните клетки се увреждат и често умират. А функцията на увредените клетки може да бъде напълно загубена,освен ако други неврони с времето не се адаптират така, че да изпълняват функцията на увредените. Но имаш шанс! Радостното тук, е че всеки мозък е уникален като схема на неврологични връзки, то и способността му да се възстановява след такива травми е уникална.

Хеморагичен ИНСУЛТ е причинен от изливането на кръв от артерията и попадне в мозъка. Кръвта е токсична за невроните, и когато влезе в пряк контакт с тях, чрез съдов теч унищожава ефективността на мозъка ни. От тук е редно да се знае,че всякаква разновидност на кръвоизлив представлява сериозна заплаха за живота ни...без дори да предполагаме за това.

Въпреки механичното естество на съдовия проблем-било то съсирек или кръвоизлив, всеки ИНСУЛТ е уникален като симптоматика, защото всеки мозък е уникален като структура, връзки и способност да се възстановява. Колкото и да са симетрични по анатомичната си структура двете полукълба, те са твърде различни, не само по начина, по който обработват информацията, но и по типа информация, която обработват. Колкото по-добре разбираме функционалната организация на двете полукълба, толкова по-лесно ще ни бъде да предскажем какви дефицити могат да се появят, когато настъпят уврежданията в конкретната страна на мозъка. Освен всичко това може би по-важното е да придобием пълноценна представа какво можем да направим, за да помогнем на получилия ИНСУЛТ и на тези, които вече са го преживели(или надживели), да възстановят изгубените функции на мозъка си, за да имат по-пълноценно живеене след това...

Предупредителни знаци за настъпване на ИНСУЛТ!
И=изтръпване на части от тялото,иглички и сковаване;
Н=невъзможност да се изговарят думи,проблем с езика;
С=спомняне,проблеми в паметта;
У=убийствено главоболие;
Л=лошо зрение,проблеми с очите;
Т=трудно пазене на равновесие,залитане;

Вземете мерки веднага, защото случаят е СПЕШЕН и се обадете веднага на 112 - Телефон за спешни случай!!!

Прочетете също и това - AP Balance:  https://bit.ly/2LTcHd0
(това е Втората  ми ПО-Задълбочена Научна статия по този въпрос)





Думи на Димитър Киров-Муко: "Аз съм ти искрено благодарен за това което направи за мен, и няма да го забравя никога. В мое лице имаш един истински приятел на когото винаги можеш да разчиташ."(клипа от долу под текста е филм за него)