Office OM Massage


“Manus Sapiens Potent Est”- Знаещата ръка е силна!


Ако някой е забравил, че основен принцип на живота е движението, то е хубаво да си го припомни, колкото може по-скоро. Така и в човешкото тялото всичко се движи, струи, живее. Да си здрав, означава вътре в организма, на всички нива да има абсолютно свободно движение. Защото неподвижното „умира“. Всеки от нас се ражда със 100%-ов запас от енергия и сила, които обаче в резултат от начина на живот ни намаляват. Също така средата, в която живеем и работим, всички външни фактори ни влияят и ни нанасят едни или други травми – физически или психически. Без да знаем от какъв тип е травмата ни (психическа или физическа), тя предизвиква блокаж на нашата енергия и тя не може да се движи свободно, от което органите ни не могат да функционират нормално. Тогава по един или друг начин енергията се „втурва“ да помага към мястото, където „има проблем“. Но това колкото и добре да е за случващото се „оправяне“ се изчерпва на друго място, защото енергията от други органи и системи се оттегля от тях и така е отдала част от потенциала си за справяне с проблема. И тук се получава едно махало или люшкане от проблем в проблем и редица дисфункции на организма, като се нарушава и първичната хармония на цялата картина.

Когато терапевтът се заеме с пациента се оказва, че той „развързва“ цялата верига от травми и изправя цялостното звено. Защото това, което може да направи човек, който знае, е велико, но това, което може да направи тялото след това, е да се регенерира и понякога това граничи с чудо! В резултат на това всички вътрешни сили и сокове се активират и протича една цялостна картина на самовъзстановяване, а след нея се „изправя“ и първоначалният заложен ритъм. И отново стигаме до факта, че движението е здраве. Пазете го, то в повечето случаи е всичко!
                                                                  Χρήστο Χριστοφ/Osteopat  

Massage Therapist!

         

Без познанството на интуитивния път, нямаше да мога да уча от живота и да открия пътя си. Без мъдростта му нямаше  да започна да практикувам, и нямаше да мога да създам програмите, които ще завещая, един ден. Но до тогава ще се наслаждавам максимално на тяхното реализиране, както и на усмивките на хората, които преживяват програмите ми с благодарност.

                     Относно: “Office Om Massage-Therapist”.

...Това се случва с всекиго, който започне „определена“ работа. Дори да я ненавижда и да се дистанцира, той/тя, отново и отново се дифинира чрез работата(си), на която се съпротивлява(от начало). Всяка „работа“ на която посвещаваш времето си, не зависимо от какъв пол си,  ти отдаваш съзнанието си. А тя на свой ред изпълва живота ти със своята действителност, която генерира.

          За жалост много хора пренебрегват тази истина и си избират някакво поприще, защото им се струва вълнуващо или предлага възможности за много пари, или изглежда престижно. Раздават се „за своята работа“, но постепенно се чувстват празни, неспокойни и дори сковани. Времето което е основен ресурс на планетата, и което той/тя би трябвало да прекарва в работата, която „обича“, започва да им тежи все повече и много скоро рязко се чувстват ограничени и хванати в капан.
Така мнозина се „присъединяват“ към  многобройните легиони водещи живот на тихо отчаяние, неудовлетворени, нещастни и несигурни. Но примамливостта на финансовата „сигурност“ в комбинация със страхът от неизвестното ги спира хората, да променят своят живот и въпреки, че осъзнават, че пилеят енергията си за да намират оправдания за сегашното си положение, продължават да си придават чувство на смисъл. За наша жалост ние сме това, което правим, и колкото повече го правим, толкова повече се превръщаме в него. Единствения възможен изход е да променим живота си. И е хубаво да съзнаваме, че занижаваме ли очакванията си, ще убием мечтите си, а човек без мечти е с единия крак в гроба.

           За това много пъти съм заставал на онзи „кръстопът“ когато бях още ученик в 7-8-ми клас, и съм се питал „какво да избера да правя през остатъка от живота си“, което да е отвъд външните ограничения на пари, слава, престиж. Което да искам с цялото си сърце и душа да правя ден след ден, час след час, минута след минута и да знам как мога да прекарам разумно и организирано времето си, което ми е „дадено“ тук на Земята.

Ние хората може и да не измерваме достойнствата на работа си според времето,но именно според него я преживяваме.
                                                                                             Кент Нърбърн

             Дали е редно да мислим за работата си като призвание изхождайки от корена и „зова“, не знам, но... Всяка една работа, която искаш да вършиш би трябвало да те призове първо и след това да е гласът  на твоята истинска същност, която имаш да покажеш на света. Призванието ни е много повече от „работа“, която се разменя за пари. Също така може да бъде различно и от професията, която си учил, специализирал или упражняваш в момента.  Призванието е онова нещо, което те изпълва от вътре с чувство за смисъл и те кара сутрин да си отваряш очите. Всеки от нас би било добре да го избере, защото му позволява да изразява живота си, а не заради парите или заради илюзорния престиж. Това е ключът към любовта... Обичайки себе си, обичайки това което правиш ще можеш да обичаш и още и още...

       Когато открих първичното си призвание да правя масажи го прегърнах толкова силно, че никой с нищо да не може да ме засегне-докосне и да ме „разкандърдиса“ да се разделям с него. Мисля, че малцина имат такъв „късмет“, да не се поддават. Виждал съм как хората търсят работа всеки ден и не я намират(бил съм като тях), защото не мислят, че могат да я създават, и не го правят. И съм се чудел защо? Дали защото когато търсят работа са с погрешна цел и съответно  не достигат до нищо значимо! И каква полза от спечелените пари след като изгубват сърцето си! Доста рано мисля, че на такива хора дните им се превръщат в артикул, който разменят за пари и започват постепенно да се свиват, изсъхват и умират.  Не позволявайте живота да се отдръпва от вас, само защото не следвате пътя си или призванието си,  защото „залагате“ на сигурността, за която някой доста старателно ви е подхлъзнал“. Признавам си, че ми се струваше доста неадекватно, някой да се остави просто така „живота да го смазва“, и собствения му живот да иска да издъхне в ръцете му. И до ден днешен наблюдавам този кошмар... как хората правят много неща, но не и това за което всъщност са родени.

         Когато започнах с изучаването на масажите мислех от сутрин до вечер-признавам си, за тях. Дадох си достатъчно време да сверя дали това наистина е това с което искам да се занимавам всеки Божи ден. Да,  мога да и позволя да ме погълне този вид работа, докато тя стане част от мен и аз се слея с нея. Няма да крия, че това преди точно 20-сет години не ми изглеждаше „сигурно“, или може би не разбирах хоризонта на тази дума. Но през това време си бях дал и едно обещание, че не си струва да се обвързвам с каквото и да било, ако това убива любовта към призванието ми, задушава ме или ме „призовава“ да избирам между него и нещо друго.

          След като съм открил „какво гори в мен“, го разпалвам всеки ден. Разбрах, че след като избрах Призванието си, а не „работата, намерих покоя си. Но ако бях избрал „работата“ вместо призванието си, днес сигурно много хора щяха да са ме чували да казвам, че ми остават само 10-15 години до пенсия и живота ми тогава ще „започне“. Освен това сигурно щях да се питам всеки ден, колко ли добър щях да бъда, ако бях продължил, да практикувам масаж(ът)!!!


О, Господи, благодаря ти за Призванието ми да докосвам хората, чрез масажът(ми) вече 24г!...

Трите мечти на Един човек!

Живял на света един човек. Той имал три мечти: да има добре платена работа, да се ожени за красавица и да стане световноизвестен.
В една мразовита зима човекът бързал за интервю в известна фирма. Възрастен мъж се строполил на земята току пред него. Човекът погледнал падналия, помислил си, че е пиян и не му подал ръка. Така успял да не закъснее за планираната среща. Интервюто обаче не минало успешно и не го взели на работа. Веднъж, в една прекрасна лятна вечер, човекът се разхождал из градските улици. Спрял да види представлението на трупа улични актьори. Загледалите се минувачи не били много, но етюдът, който изпълнявали смешниците, бил увлекателен и весел. След края му се чули аплодисменти и скупчилите се зрители започнали да се разотиват. Нашият човек също тръгнал да си ходи, но някой го докоснал по рамото срамежливо. Била главната героиня в етюда – старица, облечена и гримирана като клоун. Тя го попитала дали му е харесало видяното и как оценява играта на актьорите. Човекът не искал да говори, пък и си помислил, че тя ще му протегне шапката, за да пусне в нея някой лев. Обърнал се, без да каже нищо, без да се усмихне, дори без да я погледне в очите и се прибрал у дома.
Дъждовна вечер. Човекът се връщал от рожден ден на приятел. Бил страшно изморен и си мечтаел за ароматна вана и пухкави завивки. Изведнъж чул приглушено ридание. Една жена седяла на пейката пред входа му и плачела тихичко. Нямала чадър. Като видяла нашия човек, се оживила и го помолила за помощ. Било се случило нещастие в семейството. Тя просто искала да поговори с някого. Човекът се замислил за секунди, но си представил ваната и топлото легло и бързичко влязъл във входа си.
Животът му бил нещастен. Той починал в самота.
Вече на Небето, човекът срещнал своя Ангел Хранител – вечния си приятел.
- Ти знаеш, живях доста нещастно и безсмислено. Имах три мечти, но те не се сбъднаха. Жалко все пак...
- Хм… Приятелю мой, аз направих всичко, за да се сбъднат мечтите ти, но за да се случи това, ми трябваха само твоята ръка, очите ти и сърцето ти.
- И за какво?
- Помниш ли онзи, който падна пред теб на заледената пътека? Той беше генерален директор на фирмата, в която ти толкова искаше да работиш. Очакваше те бляскава кариера. Всичко, което се искаше от теб, беше ръката ти. Ами онази жена - уличен клоун, помниш ли я? Която те спря с въпрос в онази вечер? Всъщност това беше красива млада талантлива актриса, гримирана като старица. Тя се влюби в теб от пръв поглед. Очакваше ви щастливо бъдеще, деца, неугасваща любов. Всичко, което се искаше от теб, бяха очите ти. Хайде сега си припомни жената на пейката до входа ти. Да, да, плачещата жена, която те спря и помоли да седнеш за малко до нея просто за да си поговорите. Тя беше известна писателка. Беше преживяла криза в семейството си и имаше нужда от душевна подкрепа. Ако беше откликнал. Ако беше я поканил на чаша чай в дома си да се постопли, тя щеше по-късно да напише книга, в която да разкаже тази случка. Книгата щеше да стане бестселър, щеше да се издаде в милионен тираж по света и ти щеше да си известен. Защото в предговора си тя щеше да те назове и да разкаже как си преобърнал живота й в онази вечер и си я вдъхновил за тази книга. Всичко, което се искаше от теб, беше сърцето ти.
Човекът въздъхнал и тръгнал по лунната пътека към звездния безкрай...

Заслушайте се в тази история и я споделете, ако ви е харесала. Направете добро някому, хей така, без да очаквате нещо в замяна. Добрините се връщат все някога, като нова възможност например. Не го забравяйте!