Целувка с вкус на Смокиня!

                                                 Глава –III
Фотограф: Мирослав Маринов
„Майка продължи да разказва, какво бе чула от баща си: Не е задължително!Но е препоръчително да се научим да обичаме. Ето ще ти дам пример. Когато е била още подрастваща забелязала един младеж, които странял от всички,а тя се чудела защо го прави! Какво не му е наред, че така страни от всички и не играе с никой?! Един ден не издържала и  отишла и седнала до него, но не го заговорила веднага. Оставила малко пространство между тях и когато  видяла, че момчето започнало да се чувства неудобно го попитала, директно:

„Не разбирам, какво не ти е наред,че не играеш с нас.Не пееш с нас.Не скачаш! Какво ти е?“

Сигурна ли си, че искаш да узнаеш истината? - я попитало объркано момчето.“

„Да затова те питам,защото нещо мистично има в теб и ме привлече, а не мога да разбера, защо страниш от всички?!Само аз ли го виждам това?“

Добре ще ти разкажа. Когато съм бил малък лекарите казали на родителите ми, че имам „някаква“ сърдечна аномалия и не им давали надежда за да продължа да живея. А ето ме днес тук сред всички вас. После пък им казали да внимавам какви игри си избирам. Да няма подскоци, навеждания и гребане. „Разрешаваха ми“ поне съзнателно да дишам дълбоко и нищо друго. А когато родителите ми дойдоха в училище да говорят с директора ме обрекоха на гибел, без да знаят това. От тогава никой не иска да дружи и играе с мен, защото съм „болен“ и можело да заразя останалите деца. Така всички ме игнорираха и това ме сломи.  Без приятели останах на мига. Не знам с точност дали лекарите не объркаха живота ми или факта, че родителите ми им повярваха, но ето това е вече факт. Така, че те моля „внимавай и ти да не се заразиш“ и да избягват и теб.

„Спокойно-казала майка ми тогава.Аз мисля, че на теб ти трябва любов не лечение.Ти само нея не си получил в достатъчни количества, когато си я търсил.Тя ще те излекува преди да разберат лекарите, че нищо ти е нямало. Знаеш ли, ти имаш странност, която ме допълва,а аз имам любов която е в изобилие и бих искала да ти я дам. Без капка страх, че „ще се заразя“. Стига обаче да ме допуснеш до себе си! Приятели?“

Да. Приятели сме.“

„В теб мисля, че има скрито съкровище дълбоко „в болното ти“ сърце, и ако бъде изровено и излекувано, то няма да има недостатъчност, а ще е щедро и изобилно, каквото трудно се среща в живота.Просто Вселената те е запазила за мен, за да види дали ще се престраша да те открия и заговоря. Убедена съм в това! И аз няма да се откажа от теб, просто така, само защото ще те обичам и подкрепям по моя достатъчен начин. Бих желала само да оцениш стойността на любовта ми и да сме неподвластни на времето...“

Дадено-изрече Даржан Харч, много преди въобще да разбере, с какво точно се съгласи.“

Така те веднага след училище се събрали въпреки хилядите уговорки, е са „млади и зелени“. Те „не чули“ нито едно излияние „за добро“, което им пожелавали...

Изминали години и те с радост разбрали, че любовта им дала плодове. Но не ние, защото сме се родили, а защото майка ми го излекувала от поставената неправилна „диагноза“. Но когато си направил един ден отново изследвания, след толкова години, баща ми разбрал, че той никога не е бил болен. И тогава с майка ми разбрали цялата истина. Понеже майка му вече се била поминала, доктора проговорил с неохота...

Майка ви един ден дойде при мен и ме помолила да „скалъпя“ някакво заболяване за сърцето ви, понеже за такова само била чела в една книга. Искаше на всяка цена да ви запази само за себе си, и с това се опита да ви обърка живота още като дете. А аз се заклех, че ще ви разкажа един ден за всичко, което тя стори тогава, но не за да „я съдите“, а да ѝ простите. Вие сте напълно здрав, просто майка ви „искаше“ най-доброто за вас, но като ви държеше в собствено подчинение, за да не се налага един ден да ви дели с друга жена. Струваше ми се, че майка ви имаше насадени големи комплекси, които се опита да проектира върху вас. И някак не искаше да допусне в разума си, че вие един ден ще пораснете голям мъж и ще я напуснете, за това тя целеше да държи в представата ви, че сте болното ѝ дете, но до нея завинаги.“

„Искате да кажете докторе, че това е било разбирането на майка ми за любовта и към мен?И е не е намерила друг начин, по който да разгърне отношенията си към мен! Както и да се примири, че ще порасна като мъж, и че ще се почувства „излишна“, което ще и е трудно да преживее особено ако се наложи да ме дели с друга жена?!! О, защо е загубила толкова ценно време-майка ми, като го е похабила в страх?“

„Не знам защо го е направила, признавам си-казала майка ми. Вече можем само да гадаем какви са били мотивите и. Но явно и тя е била от онези милиони жени по света, които не са били научени първо да се обичат сами себе си, а след това да обичат и рожбите си без да ги задушават и тровят. Ако те не са научени, как тогава ние можем да искаме или да очакваме да ни обичат такива каквито сме и да ни разбират след това?!“

„Благодарение на теб, аз стигнах до тук където съм сега. Ти се зарече, че ще ми дадеш любовта си и тя ще компенсира липсата и в мен, за да мога да изживея баланса на живота, и го направи. А от там аз от само себе си разбрах, че недостиг не съществува в мен. Още когато бяхме деца, ти не се страхуваше да ми заявиш, че сме „много млади“ да се обичаме от сега. А аз ти казах, че не бих искал да чакам живота ни да се изплъзне и едва тогава, тепърва да се случва любовта помежду ни. Тогава ти ме целуна за първи път. Още помня тази целувка, защото докато седеше на пейката с мен и ми говореше въпросния ден, ядеше сандвич със сладко от смокини. Никога няма да забравя този вкус на устните, аранжиран от сладкото.“

„Явно майка ви - продължи доктора тогава, е страдала от синдрома на Мюнхаузен. Една нелепа майчина „битка“ за да запази  рожбата си близо до себе си като ме помоли да инсценирам заболяването ви. Да ви призная, че ако не сте се били отскубнали от нея, никога животът нямаше да  ви даде нищо по-интересно от празнота там където е щял да има нужда от пълнота.“


„Някога бях чел, че децата стават това, което са родители им, така, че редно би било поне да осъществят това, което са искали да бъдат.“

...поредна глава от романа "Силата на пръстена", както и цялостното фото заснемане на "Сладкото от Смокини" е дело на фотографа Мирослав Маринов