Женена за един!Спяща с други!...

                                                          Странната покана за кафе...
Бях му обещала на този въпросен клиент да не разказвам за необичайната си среща с него, но не се стърпявам сега и ще го направя.

     Когато ме покани да му „погостувам“ в стаята на четвъртия етаж в „хотел Съни“, след като си записа час, аз приех и отидох, но... влязох в банята и нещо се застоях под душа. Хареса ми изведнъж да ме гали топлата вода, сякаш никога до сега не бях усещала това, изживяване. Като, че ли правя любов с душата си, и се наслаждавах на водата която се стичаше по мен. В този миг тя ми действаше пречистващо като, че ли бях във времето на Клеопатра и след този душ ме чакаше вана с мляко и мед и почивка, а  не ми предстоеше да  „работя“. Отнесох се! А клиента се провикна:
„Какво стана с теб? Учиш се да плуваш в „моята“ баня, ли?“
„Ти, не искаше ли кафе първо, а аз душ?“
„Да, но аз исках първо теб, на подноса, а след това кафето!“
„Е, аз не мога да чета мислите, за да знам какво искаш първо, за това идвам след секунда.“
„...Да, да това съм го чувал и друг път – промърмори си тихо той.
Но нека върна бавно лентата назад и да ви разкажа, как започна всичко.
Седях един ден в едно кафене и служебният ми телефонът звънна. Вдигнах и от среща ме лъхна един стабилен мъжки глас. Попита ме дали бих искала да пием кафе, заедно. Но нямаше и желание да се представи, кой е! Усмихнах се и му казах, че  в момента пия, и съм си кръстосала краката за да виждам новите си обувки с токчета, който си взех току що. Те бяха червени и можех да се огледам в тях. Усетих и неговата усмивка, сякаш знаеше, че се оглеждам в тях, но не се издадох... Последва една неловка пауза, както от моя страна, така и от неговата.
„Хайде да пием кафе –повтори той. Аз пия, ти пиеш. Все едно сме един срещу друг на масата ти.“
„Аз и сега пия кафе, както вече казах, дано не се повтарям.“
„Нямах в предвид в буквалния смисъл, а по телефона докато си говорим, да отпиваме по глътка, докато го изпием. Съгласна?“
„Съгласна. Защо, не! До сега не ми се беше случвала такава покана! И за какво ще си говорим докато си пием кафето?“
„За твоята вагина например?“
Когато чух въпроса, се усмихнах, защото обикновено  хора, който ме чукат, не се интересуват на думи от нея, а я искат на живо, а неговия интерес ми действа като „бананова кора“. Хлъзгаво!
„Какво искаш да знаеш за нея?
„Всичко. От кога я „разтриваш“. Защо го правиш и т.н.?“
„Е, не може ли един по един да ми задаваш въпросите  си, да не изпусна някой и да го лиша от отговор!“
„Не. Искам всичко и то веднага. Максималист съм.“
„Знаеш ли, хареса ми начина, по който ме каниш. Направо ме счупи като глинена касичка в земята, за да извадиш съдържанието ѝ. Пък аз се опитвам да залепя всяка частица, и то веднага, за да нямаш поглед над всичките кътчета в мен. Играя го недостъпната май?“
„Не е приятно да се съгласиш на поканата ми, а после да ме караш да страдам. Това малко ми изглежда както в любовта. „Пускаш им“ малко на мъжете, те хлътват, мислят си, че се влюбват и веднага започват да валят предложения за срещи. А всъщност ти си играеш с тях, а те не го разбират така и хлътват до безумие. И вместо на теб, на тях им поникват крилца, който ги водят към ада. Прав ли съм?“
„Сигурно е така. Когато реша да съм „грешница“ съм, до край. Не губя време за кафе.“
„Моля те, само недей пред мен да се наричаш „грешница“. Само онези от църквата биха те заклеймили така. Няма по-правоверни в случая. Моля те!“
„Изненада ме с този отговор, признавам си. Добре, да перефразирам тогава. Поканят ли ме/повикат ли ме, плащат ли си, не пия кафе, а направо отивам и чукам човека. Не си губя времето. Сега разбираш ли ме? Аз съм професионална курва, която се чука за пари. Не се срамувам от този факт, защото аз съм си го избрала този път. А, ти с колко жени си бил до сега? Искам да разбера, колко си честен с мен, след като аз съм с теб! Не знам, какво целим с това кафе, но аз вече ти казах, какво работя и ако това ти е неприятно, можем да приключим в тази час на разговора? Ще те разбера, не ми е за първи път.“
„Влюбвал съм се в 6 жени до сега. Харесвал съм като привличане повече. Но съм бил физически само с 3. А с последната бях преди 2 години и половина и от тогава не съм бил с жена. Надявам се с това да не се „изложа“ и да се питаш що за мъж съм, че  стоя „на сухо“.“
„Ами, не. Това си е твой личен избор. Дори не е нужно да си честен, ако искаш винаги можеш и да ме излъжеш, но нали знаеш заблуждаваш само себе си. Аз не се притеснявам от него. Просто се замислих, колко налягане си събрал в топките и ако съм в обятията ти и „гръмне“ шампанското, с колко сперма ще ме облееш. Замислих се, признавам си! Аз нямам брояч на вагината си, но съм минала през много клиенти... те са доволни, аз също.
 „Може би щях да съм вече женен мъж, ако човекът когото обичах не се беше отнесъл така зле с мен и да ме отврати от себе си. Е, нямаше да имам този шанс „ да пия“ кафе с теб. Сега.“
„Но ако беше женен, срещата по телефона нямаше ли да се брои за изневяра? Душата ти не искали свобода, такава, каквото може би не познаваш, все още? Дали не си „вдигнал“ летвата твърде високо и почти никой не би я преминал за да отговори и да е достоен, замислял ли си се върху това?“
„Не, не съм. Може би си права за всичко, което изброи.“
„Не исках така да прозвучи. Не бих желала, да те забия в земята с нетактичните си въпроси. Извинявам се, ако съм сбъркала, защото виждам, че взе да бавиш отговорите си!“
„Забавих се, защото се замислих. Някак много точно ме „убоде“ с тях и за това си превих устните от болка!“
„Аз така и не разбрах името ти? Освен, че се интересуваш от мен, дори не разбрах, защо пием това кафе?“
„Поканих те на кафе, защото бях убеден, че ще го откажеш и не очаквах, да приемеш. Може би,  смяташ, че кафето с мен е губене на време, както на пари, така и на време. Ако трябва бих заплатил цената за един час, но да мирише на кафе, да има малко сметана и няколко нотки канела. Ох, обожавам канела... действа ми възбуждащо.“
„Да, канелата внася разкош на кафето и го прави наистина неустоимо. Защо избра мен за твоята компания „с кафе“? Можеш да си намериш и други, с които да го пиеш?“
„Хареса ми интонацията ти и може би усети, че аз не те поканих само да пием кафе, а да...“
„Да, какво... доизкажи се!“
„Включвам всичко в кафето с теб! Но не знам дали мога „да си го позволя“ повече от веднъж, да съм с теб. Не знам колко е хонорарът ти, и това малко ме плаши, защото е някаква мистерия. Разпитах, но ми казаха, че това само ти можеш да ми го кажеш...Вярно ли е?“
„Да, точно така е. Хвана ме! Имаше време когато го правех заради изживяването, после го правех за спорта, а сега от 15-сет години го правя за пари. До сега не съм го правила докато си пия кафето!“
„Разговора ми с теб ме „подмокри“. Усещам си пениса в гащите толкова влажен, че ако си „наблизо“ би подушила хормоните ми, как те викат, за да ти се нахвърлят. Само не разбрах, ние на коя „глътка сме“ от кафето, трета или четвърта, за да знам, с какво време разполагам още?“
„Четвърта или пета. Която си избереш. Аз не го пия горещо, за да не си причинявам страдание на устните и езика. Също така съм чувала, че вредяло и на зъбите, та за това не бързам! Освен всичко това, гледам  да не стигам до „утайката“ накрая, защото ми оставя горещ вкус в устата, а само с вода трудно се „оправя“. Обичаш ли да слушаш „френски песни“?“
„Ами, не обичам много музиката, повече гледам филми.“
„Разбрах, веднага че не ме разбра и за това ще перефразирам! Обичаш ли да ти правят свирка, като ти ближат топките едновременно докато е вътре в гърлото ми, и докосва сливиците ми?“
„Виж това вече е друго нещо. Да искам! Не познавам мъж, който не би искал свирка и то направена, както трябва, за да свърша в теб.“
„А, ти няма ли да се сетиш, да ме попиташ, аз какво харесвам? Малко си бавен с въпросите, мислех, че вече искаш да ме чукаш, но май се разколеба?“
„О, ни най-малко. Какво харесваш да ти правят?“
„Аз обичам да влизам в банята и да започвам от там всичко. Да целувам и галя под течаща вода. Да се оглеждам в голямото огледало и да се усмихвам, докато наблюдавам мъжа, как се наслаждава. Устните ми как потъмняват, а очите ми заблестяват от страст. Обичам да галя съвсем нежно и бавно по косата,главата, вратът, гърдите, гърба. Обичам да го правя, защото обичам и на мен да го правят, но много малко мъже го умеят и трудно го изпълняват.“
„А, какви пози предпочиташ, за да стигнеш „до край“?“
„По принцип, аз започвам с този въпрос към клиента, но сега когато го чух почувствах смяна на ролите. Харесвам права. Легнала по корем, с гръб към него. Също и мисионерската. Кучешката и още няколко, който ги умея и ми харесват, но не знам, дали си имат имена...“
„Това не ти ли прилича като  капитал на духа, докато си общуваме по между си?“
„Да, прилича ми, но е само някакво мигновено явление, и после се връщам в моя си свят. Не го напускам, защото това стана част от живота ми. Не бих позволила на никого да ми определя, порцията и с какви шепи ще загребвам от живота. Независима жена съм и правя това, което мога, искам и ме привлича!... Би ми се искало да можехме да пием кафето си от една чаша, макар и малко по-голяма от тази, в която сервират кафето по принцип.  Да отпиваме на глътки, първата за мен, после глътка за теб. Един след друг. Първо аз естествено, и то след като малко поизстине. Първо аз я държа чашата между бедрата си, след това ти. После се целуваме. Две в едно. Любов и кафе плюс нежност! Знаеш ли, че това кафе се превърна в една много интересна история, която аз дори не подозирах, че можем да сътворим, въпреки, че ти ме забърка в нея!“
„Това как да го разбирам? От нещо смутена ли си или,  би искала да се изразиш по-ясно?“
„Ами харесва ми тази кафе пауза,  в която ме замеси току що! Някак това ме навежда на мисълта, кога за последно си купих книга, която да ме грабне така, че да ограби цялата ми нощ и да ме държи будна(като че ли са сме завладявали цяла крепост), докато не прочета и последната и страница? Не мога да си спомня... явно е било отдавна. А и не ми се четат „бози“, който да ми губят времето. Но пък би искала, след като ти се наспиш и утрото покаже своите свенливо галещи лъчи, докато аз прочета книгата, да започнеш да рисуваш букви по гърба ми и така да ми изпратиш писмо, от което да се отпусна.  Да се обърна в един миг, да се огледам в очите ти, да видя всичко, което някога съм желала и да притихна... ох, как бих искала да се сгуша в теб и да заспя, доволна, че съм стигнала до края!“
„Страстна си, но мисля, че го прикриваш, за да не знае всеки, каква си всъщност!“
„Да, крия я. Не искам всички да я виждат!  Това го пазя като очите си, само за избрани и подбрани клиенти... там се раздавам  на макс. Бих искала да я предам само на подходящите хора, като оставащите капки по тялото ми, който съм взела преди това с душа. И когато легна върху тях, те да го усещат и заради това не се подсушавам.“

Така изпих най-странното си кафе в живота с един  непознат от дистанция, който след това наистина ме покани, представи се и каза, че с него съм пила кафе, а че сега ще се чукаме. А той е бил през три маси, пред мен, но понеже те бяха разпределени шахматно, имаше и други хора, не бяхме сами, не разбрах кой е човекът, а той не се бе издал нито за миг и беше дискретен. За което му засвидетелствах своята лоялност и го възнаградих с истинско отдаване. Е, малко се забавих в банята, но ми е простено, все пак съм жена...