Поздравителен адрес към чаят Ройбос!

Така и днес посветих малко от времето си за да се опитам да направя още един Примус...но баш не го натаманих от първия път. Но това не значи, че не се справих да си направа чай. Както в казармата на границата си припомних,какво е да си правиш чай за да се стоплиш, че там си беше -24-25 градуса –студ.

Но все пак пих чай за чаената церемония и на 17:00 часа докарах си чая, как си требе. Може да не съм се справил с вътрешните пропорции на примуса, но пък спирта си горя и ми завря вода.. Докато си „играх“ днес да изрязвам, да гледам и пак да напасвам се върнах преди 20г. в училище по трудово обучение където ни показваха, какво да направим, а след това да го направим сами. И там си личеше, колко съм способен в тази права. Любимите ми часове бяха това. И сега си е някак забавно, различното правене и отвеждането на съзнанието ми във съвсем друга посока, мога смело да заявя, че си е пълна почивка на съзнанието от концентрацията по другите проекти. За това много съм щастлив от факта, не само че пих чай, и че се разтоварвам, като измайсторявам такива детайли, които могат да влизат в употреба в най-изумителни и ненатрапчиви мигове, и да изненадват с качеството си на ефективност...

И те така като за 17:00 часа лясковско време едно чайче да бутнем... Наздраве да ми е. И, какво да си пожелая с чая, като импровизирано късметче примерно: да не се отказвам от мечтите си, заради времето, защото то така или иначе отминава...

video