Писмото в самолета...

Има хора, които постоянно са в нарушение; или спят с чужди мъже/жени, или укриват данъци или пресичат на червено... пък в розовите сънища всеки казва, че не изневерява...но всеки го е обърнал на спорт...

По време на полета, тя бе затворила очи... унесла се и без да разбере заспала. Точно когато целувала „поредния“ мъж целувката била с някакъв особен вкус. Това я накарало да направи няколко гримаси, че е недоволна от тази целувка, но въпреки това иска още... Тогава „въпросните устни“ целунали нейните...и след като се облизала отново за да остави крехък спомен от усещането, отново била разочарована, че това не било по вкуса и... Усещането било, толкова реално, че те дори не съзнавала, че спейки се е сляла с копнежа си...Но, че това е само едно желание, което иска да бъде удовлетворено, не го съзнавала в съня си... След няколко такива целувки със странен вкус, тя отворила очи, за да установи, че лети в самолет на път за клиента си, и бе сънувала... просто сън. Когато се размърда установи, че в ръцете и има нещо, което тя не бе слагала... Когато погледнала, очите и засякли нещо като писмо... Огледала се, за да се увери, че не е изпаднало случайно от някого, и че никой не си го търси...защото тя от години не бе получавала писма от когото и да било. След като изчакала, бавно и плахо започнала да го отваря. Видяла, че има написано нещо и изведнъж се породило любопитството ѝ, и разбързала темпото на отваряне...

„... Не може „да искаш“, нещо от някого без да си дал. Защото ако това което искаш е нещо малко, а ти си „дал“ нещо голямо, си мислиш, че везната е в твоя полза и продължаваш да акцентираш на адресанта, че все още ти дължи „грамаж“ за да се изравнят услугите... В повечето случаи думата „обичам те“ е заложник между сърцето и чаршафите... След като сърцето бива „покорено“, а чаршафите биват разхвърляни и омачкани, стремежът рязко намалява... Такава е мъжката природа... след като е получила онова, което иска да ти вземе „мярката“ с мерак, тя продължава напред, по някога заспива, по някога иска „друга някоя“ вече в обятията си... или просто запалва цигара и се отнася отново за да преживее оргазма, но мислено. Това наранява жената, която до преди малко е била потна и стенеща от удоволствие...защото си е мислила, че след като е била стискана силно за хълбоците и е усещала тласъците от зад, когато е стояла в кучешка поза, е била в сигурни ръце и най-вероятно в безопасност. Но това е илюзия, която се поражда в засяването на любовта преди да свърши първия оргазъм...в подредения и свят. Когато се заредят няколко за една вечер, тя обикновено си мисли, че най-накрая е намерила този, който ще е до нея „докато смъртта ги раздели“. Но греши. Няма такава сила, която да задържи както мъжа, така и жената да стоят на „едно място“ да се чувстват така сякаш са си собственост и когато на някой от тях първи му омръзне всичко това, той посяга към другата „поредната“ бройка... Няма, как да бъде обяснено с прости думи това смесване на любовни сокове, ако не си преминал през този ад. Да си помислиш, че вече всичко е наред в семейното огнище и точно когато най-не очакваш се „срива“ светът ти и искаш да се отвори земята из под краката ти за да заличи следите ти, от него. Само, че тя не се отваря и ти дава урок, заради който трябва живееш и да помниш... какво не трябва да мислиш за даденост. В един миг си негова и потна от любов в обятията му, в другия вече си в колебания за развод, раздяла или „скъсване“ на връзката. Ако имаш дете или деца, това ти дава онази смешна „сигурност“, че си вързана от мъжа, както и той си мисли, че те притежава...и си му „сигурна“, но това са едни малки проценти на фона на бурния секс, които не се виждат... но когато той намалява със всеки изминал ден, защото мъжа когато се насити и напълни една жена със семето си...търси друга. Това е инстинкта му за съхранение, която се отключва когато тя си поиска и не подлежи на обсъждане, както и на укротяване. Спермата на мъжа е за това да задвижва процеса на живота. Яйцеклетката на жената е за това да пази, съхрани и даде живот...Пениса на мъжа и вагината на жената създават оргазъм. От там нататък всичко е „някакви норми“, които ако спазваш си „добре“, ако ли не си още по-добре, защото си „свободен“ от ангажименти...

 Но пък нека не забравяме и за тези, които са от страната на чувствата и се раздават до краен предел. Не търсят изгода и не гледат везната колко са дали... Ако нямат на мига нещо, се прави всичко възможно за да се компенсира липсата с нещо друго и искрено. Но и това омръзва, ако обекта на чувствата ти е женена за друг. Тогава, каквото и да правиш, за времето през което тя е в мислите ти, и за още по краткото време когато ти „позволява“ да я видиш, за да я чукаш, си все  губещия. Защото тя идва винаги от някъде и отново се „прибира“ там някъде, не остава до теб.  Ако си толкова заблуден, че ще ти е лесно да виждаш гърба ѝ всеки път когато срещите ви зачестят, си наистина губещ. И то губещ всеки път, независимо колко силно стискаш хълбоците ѝ или държиш ръката и „скришом“ в стаята. Никой не знае колко време ще продължи една такава „връзка“, която не ти дава нищо дългосрочно, а ти нанася краткотрайни щети. Ти искаш, а не можеш да ѝ дадеш нищо, защото докато тя не пожелае да бъде с теб в твоята цялост, да те подкрепя такъв какъвто си, и да не си позволява да роптае когато се променяш със всеки изминал сезон,(защото и тя се променя и това вади очи понякога), но продължаваш да я обичаш. Единствено остава онова усещането за топлина което си ѝ давал в топлата спалня, когато е била в обятията ти през всички сезони. Но също така се питаш, какво е това нещо, което да разваля всичко онова, което си мислиш, „че имаш“ само за два часа. Откраднатите мигове са най-сладки казват, но е хубаво човек да си спомни, че ще бъдеш крадец няколко пъти, и след това ще се превърнеш в престъпник. Ще пристъпваш ту на единия бряг, ту на другия. И когато това ти стане навик, си най-уязвим. Нито ти си жената за него, нито той е мъжа за теб. Колко пъти светът ще се отваря за теб за да потънеш и колко пъти мислите, ти ще те изваждат на повърхността.  Това, че хълбоците ти се тресат от секс, не значи, че си вярна, както на него, така и на мъжа си(ако имаш такъв). За да направиш нещо подобно, нещо което ви куца, както на него, така и на теб. Когато даваш на другия, всичко което той иска да опита, да му позволяваш да лети, да създава и да крои планове за вас, си най-щастливата. Но когато не умееш, как да направиш дори една „свирка“, и да питаш всеки път след секс „добре ли мина“ всичко, е някак смешно... защото не си се научила, нищо, че си „пораснало“ момиче.

За това ще ти загатна една уловка, която ако я разбереш, никога няма да паднеш в капана ѝ, но пък всички други ще са в него: Прави всичко със сърцето си. Ако хората не разбират какво правиш-значи посланието не е за тях!“ А твоето послание към кого е насочено днес?! И понеже се ползвате само за секс, е хубаво да е ясно, че един ден секса ще секне и всеки ще поеме по пътя си.... със своите поуки, изказани и неизказани мисли и мераци, които единият или другия не е удовлетворил. Когато не сте сложили „картите“ на масата от самото начало и не знаете дали ще вървите по „вашия“ път, тогава какъв е смисъла да се обвинявате един друг, кой какво е направил за другия или не е успял, а другия е очаквал от него... Това са още едни измислици, за да се манипулират отношенията... Пази се от това и бъди непримирим/а!“
Откъс от книгата: "Женена за един!Спяща с други!" - Писмото.