Все още съм от „бялата“ страна....на 36!

"Искам не повече блага,а мъдрост да използвам по-добре онова,с което вече съм Благо$ловен.И моля те,Боже,дай ми разбиране за да заема по голямо място в сърцата на мойте събратя когато утре им дам повече от това което им дадох днес"....
(една мъдрост,която контрастира в живота напослѐдък)

Днес на 28.11.2016г. се оказах на 36 години. Време през което получих много Дарове, както и „загубих“ много неща. Но не съжалявам за нито един отминал ден, през които съм минал стъпвайки здраво на двата си крака, нищо че им „изглеждам“ вятърничав на мнозина(което си е комплимент, защото наистина ползвам „облачни“ услуги) .
Тук ще си позволя да вмъкна един цитат от книга, която „драскам“ вече повече от 6-7 месеца и глава по глава я създавам: Животът е епическа одисея. Човек има сполучливи дни и не съвсем. Един път печелиш в него, друг път губиш. Провалът и предателството са близнаци, които ти напомнят, че когато седнеш на масата и започнеш да разказваш за своите „рани“, които ако не са те белязали, то тогава що за живот си живял/а. Мнозина не биха искали да седят на маса с теб, защото не си „чист/а“ за тях, но пък винаги ще има хора с достатъчно рани, с които ще е приятно да вдигнеш тост, че сте живи и можете да продължите напред. - "Женена за един!Спяща с други!"
Да всеки си има своите рани, както и гледна/„гладна“ точка. Но никой наистина не знае почти нищо за мен, защото това не е важно(малко са намерилите време да ме опознаят) и не говоря за себе си(защото е излишно)... Бих желал да оставя следа, която да не е толкова, свързана какво съм мислел, а какво съм направил и защо. Защото съм алтруист*. Мотивите ми са достатъчно чисти, по време на създаване, на каквото и да било от мен. А, дали ще има хора седящи на масата с мен ми е все тая... защото се нагледах на „обичащи ме“, на „приятели“  и на артисти. За това шлифера ми е с доста кръпки, заради „раните“ и предателствата от тях. Все по-лесно зачерквам всичко, което не ми трябва и ми губи времето с обещания или целувки. Няма нужда от истерия, а от история, която да мога да разкажа след време... Днес ще бъда кратък, но с акцент върху тортата, която е от  Жанета. Хората си разбират от работата и винаги държат на качеството като мен. Открих още една прилика с тях-държат на точните пропорции в рецептата... Благодаря ви колектив. Не ви познавам, но е по-важно да ви вкусвам работата...докато си пия кафето в сладкарница „Жанета“.

...и за финал ще си пожелая само едно разтегливо понятие: Да съм Здрав и Жив и все по-креативен и точен в преценките си,колкото и „дръзки“ да са те... за да бъда дълги години съ-ТВОРЕЦ, черпещ знание от „Другата Страна“... и помагам на все повече хора от цял свят! Да пораждам и да отглеждам; да създавам без да обсебвам; да действам без да обвързвам; да предвождам без да се разпореждам; това е пътя на постигането...
video

 *Алтруизмът е принципът или практиката на загриженост за благополучието на някого другиго. Той е традиционна добродетел в много култури и аспект на основата на много религиозни традиции, въпреки че концепциите на "другия", към когото трябва да бъде насочена загрижеността, могат да варират в различните култури и религии.Алтруизмът може да бъде породен от чувства на дълг, лоялност(най-вече, защото това все повече е моя критерии за качество и успех) и отговорност. Чистият алтруизъм се състои в това да пожертваш нещо за някого, без да очакваш нещо в замяна.Законността на този аргумент зависи от това дали вътрешните награди се приемат за "печалба".