Живот извън „кафе-пауза(та)“


г-н Хосе Силва -изключителен и велик човек;
Пет... четири... три... две... едно... Вече съм готов да продължа нататък.

              И понеже пред името на г-н Хосе Силва няма титла „академик“, „професор“ или дори „доктор“ (а и слава богу), защото е просто човек и откривател на метод докосващ вътрешния ни необятен свят. Създател е на мост, който е от полза напълно съзнателно и „вярно с оригинала“ и ще е като откриване на Божията следа. И като казах слава богу се сетих, че е хубаво да кажем, че и той е човек, като всички ни. Той е един от народа, стигнал високо, преминал през какво ли не за да стигне името му до „крайния“ потребител, но е бил и много „ниско долу“. Достъпен, естествен, открит... Все качества липсващи на „оная гилдия“, която настръхва от постиженията му... Понеже не искат да допуснат, че едно затваряне на очите и тяхното обръщане леко нагоре из под клепачите, може да преобрази  света, което когато и да бъде зачетено ще е revolution(революция). Както са се опитвали да  „привикват“ г-н Силва в самото начало, че извършва „чудатости“ за мнозина, и използва своята формула, която естествено „застрашава“ практиката на изброената гилдия, която го обвиняват, че няма право... А всички изброени имат „права“ да обвиняват, но също така имат и задължения да правят най-доброто на което са способни не само, когато пациента е „осигурен“, и ако ли не, да носят кофи с вар 60 години... Много е лесно да заклеймят „това/онова“, но да си  свършат качествено работата не им е от полза, ако няма „под масата“. За това ли им губят времето на мантите, да се учат на стратегията  „под масата“, от колкото в очите да се казва всичко и да се намира постоянна резултатност. Защо едни „хора“ нямат за цел да помагат на други себеподобни, а само да сочат с пръст сякаш имат това право. И имат право да ползват „само адекватно тяхното лечение“, но никога алтернативно и качествено друго... попадащо често „извън законите“  на границите „определени“ от хората с  бели престилки, както и в мозъка на хората...

Пет... четири... три... две... едно...
Изминаха още 40-десет дни на упражняване на Метода Силва. Изключително съм
преПРОГРАМИране на съзнанието;
завладян от него. Преди години това ми изглеждаше като някакъв „алабализъм“ но днес след „продължително узряване“ като завърших първите 40-десет дни съм удовлетворен от инвестицията ми...и се чувствам като току що замесен хляб от Български квас! Вярно в България липсват много материали по темата и тук-там има някакви преведени клипове „в мрежата“  на г-н Силва, но са оскъдни. Но пък книгите... благодарение на тях човек може да постигне също много на дълбоко и да привлече в живота си онова, което вече посява. Харесва ми, че целия процес изглежда като приказка, и когато се потопиш в процеса буквално влизаш в Идеята си, но ти си главния герой. Вярно е, можеш и себе си да наблюдаваш, като участник(и е хубаво да се режисираш сам), че няма нужда да „носиш“ нищо от този свят в който и да било друг. Именно  там където „влизаш“ чрез нивото си има всичко(за да заснемеш своя филм), което е произлязло в този свят от хиляди хора дали ход на мечтите си... Вярно е, че когато си „прекалил“ с израстването и си изпреварил, както  времето така и епохата си, за поколения хора ти си чудак, но когато „времето се изживее“... всичко си идва на мястото. Имаше миг когато ми беше попаднало следното нещо: „По-добре жив неуспех, от колкото мъртъв шедьовър“. Е, според мен може леко да се преобрази по следния начин: Докато съм жив ще създавам шедьоври вдъхващи живот, както на мен така и на околните, а когато ме няма разни хората ще си спомнят какво ли не... едното от тях, може би ще е някакъв малък неуспех (в дадена област). Ще им е трудно да проследят цялата картина с един поглед!!!“ В живота на повечето хора, само като ги „поогледа“ човек отгоре до долу, му стига да разбере, че това, което се вижда на „първо око“ не е добре... трябва винаги да има мистика... тя изчезне ли...“прочетен вестник си“...

Силата на нещата е във вярата и ако вярваш, те стават, ако не вярваш, те тръгват да си търсят вярващ.“

Jose Silva-създател на Silva Method
Край на „дългото броене“. Творецът в нас тръгва винаги от мотива за „своята добра идея“, която я поставя на централно и видно място(в съзнанието си),  и след това я разработва във всички посоки(записва я, рисува я, говори я и диша с нея). Дава ѝ живот и задълбочава първоначалния сюжет. Тя може да изглежда малка в началото, но тя расте заедно с него, както и самия човек се развива в идеята си в пъти повече. Тогава е напълно възможно да осъзнаем, че вече не сме този, който сме били преди да тръгнем по пътя. Луната е една и съща и на края на света, но не и ние, особено след като сме стигнали там за да я видим...



„Нищо от това, което правите в живота си не трябва да заслепява истината за вашия ум, като по този начин омаловажава удоволствието от преживяването и осъществяването му.“

Лявата и Дясната страна на нашия мозък си контактуват успешно по между си. Кои сме ние, че да му пречим  или пък да не се възползваме от благата му 100%, като се научим да „забавяме темпото“. Това ни помага да не правим „грешка след грешка“. Много често през годините ушите ми чуваха, че повечето хора ползват само 3-5% от капацитета на мозъка си. Ами те на практика с това заклеймяване са ни изкарали половината свят, че сме малоумни. А, така ли е наистина?

Защо не можем „без разрешение“ да различаваме отделните страни на нашата природа, която все пренебрегваме? Защо ни е толкова трудно да вземаме решения в живота си, без да не искаме „гаранции“ от Вселената, с които по-късно да ни се подиграе?

Между другото забравих да кажа, че само след упражняване на ума ни, можем да забележим, че минаваме напряко(просто се осъществяват връзки, които ние дори не подозираме). Тогава се забелязва, че едва доловимите сигнали, който до сега сме пренебрегвали(но все пак получавали), ще бъдат „осветявани“ и няма да има нужда да ни “превеждат“ на „достъпен език“ както  сънищата ни така и преживяванията ни в ежедневието.

от 100 до 1... 02-11 юли;
от 50 до 1...   12-21 юли;
от 25 до 1...   22-31 юли;
0т 10 до 1...   01-11 август;

40 дни на преброено изживяване на програмата по Метода Силва. Тъкмо тогава дойде и идеята за: „Творчески PA.I. - Plan.Action.Idea.”
Plan” – (сутрин веднага след ставане от сън);
Action” – (обед след обедното хранене);
Idea– (непосредствено преди сън);

Така се озовах в центъра на една стихия. Програмата е уникална и аз  няма да я
Двама Големи Изследователи;
разкривам тук за да може всеки, които иска, да положи усилие, да я открие и приложи. Просто предизвиквам! Няма как да се лиша от удоволствието три пъти на ден да не се възползвам от „потапянето“ в нивото си, за да изживея всеки път това усещане на покой, мир и радост, почти както е в медитация. Вярно е, че  се разделям с контакти и хора (едни влизат други излизат), но това не ми пречи да продължа. Напротив помага ми да действам без да се обръщам назад. Защото знам, че това не е краят, а само началото!

Изключително събитие си е да те приветстват макар и само от редовете на книгата с думите: „Поздравления! Вие завършихте курса. Отсега нататък сте готови да се справяте по-успешно...“

Това лично постижение не ме прави „по-различен“, а по-качествен в редиците и колективното творчество тук на Земята. От много години съм се включил в екипа на Твореца и съм съТВОРЕЦ, въпреки че винаги съм бил от неговите редици, сега преминах през поредната специализация защото съм на свободна практика. Няма нищо по-хубаво от това да практикуваш свободно, зряло и качествено. Както бях написал преди време в „Притчата за чистия кладенец“: няма значение на кой край на света се намираш, хората ще те открият, защото имат нужда от твоите умения, дарби и способности, ще те последват и ще пият от теб, защото си чист източник. Сега още по-пречистен кладенецът ми е още по-приветлив и открит. Методът създаден от г-н Силва изважда на повърхността способности, които се крият у всички нас. И чакат да бъдат събудени!А, вие какво чакате?

P.S.: Освен това открих много близка прилика с Метода Силва и Рейки терапията. Двете Учения си помагат толкова успешно в своята центрирана идея като замисъл, която е да си помагат хората да бъдат. Просто да Бъдат. Здрави, Щастливи и Успешни!


           и да си знаете-от сивото в главата...зависи цветното в живота!!
Повече за първата част по темата тук: 
 http://floransmedia.blogspot.com/2015/08/pai.html