От Хоби към Професия...

                                        От Чирак до Майстор за 20-сет години.

...Когато бях дете се възхищавах на дядо си Христо, на когото съм прекръстен (да прекръстен защото първото ми име било Цветан-на името на баба ми Цвета...но това вече е само история, която помнят само близките ми), как борави със инструментите, как си служи с ръцете, как слага молива зад ушите си и когато го ползва как го „плюмчи“ за да пише по-добре(както се изразяваше той. От него чух за първи път понятия, като ратай, чирак, калфа, майстор...Какво ли можеха да значат тези думи лишени от смисъл за мен, но издигнали дядо ми до степента до  която аз го видях, наблюдавах и последвах...

Сегашните редове през погледа на времето малко изглеждах като артефакти, но пък не беше чак толкова отдавна всичко това... Когато започнах да изучавам масажът (през 1994г бях още ученик в II-курс), не подозирах, че това е вътрешен подтик... инспириран да изглежда сякаш аз съм го открил, а не той мен!  И  аз като другите си мислех, че "трябва" да си намеря нещичко по което да се „увлека" за да се докосна поне малко до поговорката – превърни хобито си в работа и няма да имаш нито един работен ден. Увлечението се оказа не точно увлечение, защото инспирирано от вътрешното ми поръчение от предните животи сега продължи да се разгръща пред очите ми. Когато започнах да разпитвам за специализирана литература за целта не получих много, а само трохи. Търсих по библиотеки... но се намериха  добри хора да ми кажат, че търся не където трябва, а за целта е хубаво да търся по София или в НСА-Спортната Академия. Така започна едно такова разхождане по нервната ми система, че си мислех, че желанието ми ще секне поради липса на четене. Тогава взех решение, че щом липсва информация или хора, които да ми покажат, то аз е хубаво да продължа с желанието си, но да го впрегна в действие. Така започнах да „практикувам“ върху всеки, които пожелаеше да ми бъде поле за изява. Така започнах да омесвам всеки желаещ... но не се спрях пред липсата на книги. Обаче тогава започнах да си събирам пари от закуска за да си купя поне една. Сега изглежда странно но събирах дълго, защото парите ми за порциона сутрин, беше малък. С лишения към прогрес. Така дадох нов устрем към желанието си да чета. Но да си призная...вече бях започнал да привличам желаещи... защото това беше моето „чиракуване“. Да служиш на хората - безвъзмезно или може би само за една усмивка, за едно потупване по рамото.

С времето и лишението от храна за сметка на литературата аз си купих ръководства, които потвърждаваха само тезата ми, че съм на прав път. Копнеж, желание и стремеж бяха впрегнати в колесницата ми и ми се искаше бясно да препускаме по колизеума на живота. Но на всякъде си има ограничение за скоростта и тук трябваше да се спазва, както и тяхната последователност. Така периода беше започнал, а желанието ми ме изгаряше от вътре... Мечтаех да правя масажи от сутрин до вечер(какви мечти имах само когато бях на 17-18г.). След време отново имах възможността да работя за други хора и с част от заплатата си да си купувам по една книга всеки месец. Да запазвам книгите, защото не мога да ги взема на мига, да моля да ми вярват, че ще я купя... процес ли бе да ви го опиша. Книгите бяха моето богатство, моят свят, в който се потапях всеки божи ден. Всеки божи ден имаше смисъл да искам да стана добър, да изпъкна, да стана известен, да съм търсен... Но нищо от това не стана просто така от само себе си . Искай си, не ми пречиш! Добре, че съм с такава парадигма в душата си, че нямам опция да се отказвам. Не съм скрояван за тесногръдост, а за широкоспектърен диапазон от правене на нещо дори ако едно или две не вървят (както ми се иска), да не спирам и да подхващам трето, четвърто... Ако някой си мисли, че да си потопен в мечтата си и да не общуваш с другите, защото  учиш е губене на време, да помислят пак-отново. Не се спирах пред нищо за да купувам литература... И бях щастлив, че имах възможността макар и късно(сравнение с познати) да си купя компютър от където да чета повече и да гледам клипове...Това е част от живота-когато тогава! Отказвах срещи, кафета само и само да спестя пари за литература...за да се уча самостоятелно. Кафетата и празнословието няма да ми липсват..

Не получих нито стотинка от никого за своето желание, но видях много лицемерие, присмех,
злоба, завист... която сега е дори още по-голяма от определени „елементи“! А и да си призная, това е животът: първо ти се смеят, към какво си се насочил, после ти се подиграват, а накрая ти стават клиенти и лицемерничат, пред очите ти, че не си се отказал... И от мен се искаше да практикувам без да роптая... защото всеки „различен човек“ е една нова вселена, която си струва да бъде обиколена, изследвана от ръцете ми... Всяка репетиция на похватите правеха ръцете ми меки на допир, похватите ми бяха гъвкави и ведрината в работата беше забележима смесица от хъс и осъзнат труд. Поставях си високи цели, защото нямах опция да си поставям по-малки. Виждах, че това ми идва „отръки“. И така разбрах и следното: Терапевта трябва да има сърце на дете, очи на орел и длани кадифе... Благодарение на заявеното усърдие от моя страна се оказа, че постигнах това и продължавам да се развивам навътре...

Вярно, е че да си чирак няма нищо общо с това да служиш на хората, защото едното го правиш насила (защото преди векове е трябвало да имаш някакъв занаят), а второто е на добра воля. Но пък и двете са прекрасни предмети от Университета на Живота, в който съм стажант за пореден път. Много доказателства намерих по пътя си(но са лични и надали ще ги оповестявам някъде), но пък и много неща съм си ги записал в записките си по книгата: „Триумфалната история на ледения Каньон“.

С времето чувах какво ли не, но също така че съм бил и талантливо момче. О, Господи, талантлив, а? А някой да им бе подшушнал на тези хора, че зад този набеден „талант“ стоят адски много часове безвъзвратно употребени целенасочено от мен за да се развивам самостоятелно. Самородния диамант като мен не се нуждае от фабрика за да бъде „калиброван“ за пазара и залят с помия(полиран) за да блести според някого за повече пари. Хората, който ползват масажите ми и преоткриват телата си, благодарение на свързващото звено-масаж и SPA за Душата, са доволни, благодарни и се връщат отново! Така научих следното:

„Никога не се отказвай от една мечта, заради времето, което ще ти отнеме, за да я постигнеш. Времето минава - така или иначе.“
                                                                                                             Ърл Найтингейл

И в този ред на мисли може ли всеки преминал през период на трансформация да се развива и да не се отказва. Да, може разбира се! Това дали може да го лиши от професионална диплома и да продължи въпреки всичко? Да, може! Стига да иска и да не „пресмята“ толкова дребнаво, какво му е коствало и от какво се е лишил. Но да си призная ако знаех, всичко това, през което преминах, че ме очаква, отново бих го преминал, защото си струва усилията. Аз не се отказвам толкова лесно.

Времето, бяха загатнали някъде по някакъв повод, че лекувало, но аз не вярвам в това. Така няма, как да забравя, че съм научил 9 човека да правят масажи, но нито един от тях не прави нищо, поради ниска себеоценка или поради факта, че някой ги беше заблудил, че се печелят много пари и ще „купонясват здраво“. Или пък, че ще преминават през живота на пръсти и няма да им се налага да се справят с предстоящото... Но много бързо ги приземявах такива хора. След като яз бях готов на всичко да разменя времето си за придобиване на шанса да се специализирам в това, което ме привличаше, значи и други могат. С единствената разлика, че аз си позволих да ги обучавам безплатно. Моя си беше грешката. Което с времето ми отчете своя урок: Ако си добър в нещо, никога не го прави безплатно! Еквивалента на заплащане може и да не е пари, но да е размяна на нещо за отделеното време, а не всичко да е на вятъра.

Повтарях многократно, че е 1000 пъти по-важно, какво умееш а не от къде ти е дипломата или от кого. За това взех решение, че всеки следващ ще  знае повече, защото и аз се развивам паралелно с това. Не съм този, който стартирах своето увлечение в началото. Сега съм още по-доволен от това което съм постигнал и правя всеки ден. За целта по-малко говоря и повече действам. Но да си призная нямаше как да предам на никого от хората преминали през обучението от моята енергия, която нося със себе си от дете. С която осъзнато и целенасочено работя и излъчвам декларирайки в пространството, че това съм аз. Това е моят природен автентичен отпечатък. Това не се преподава, но пък се развива... търсете го, хора-там е истината! Заради заливащата ни външна действителност аз започнах да се вълнувам, какво става вътре в мен и така се насочих към „вътрешните стилове“ далеч надхвърлящ физическите послания. Това го оприличавам също с желанието си за личностно развитие, което продължава с години. И там развивам своя път.

Първия проблем беше, когато започнах да искам пари за извършената услуга. Тогава станах лошия. Защото над 10 години бях отдал да се упражнявам, но защо пък да „глезя“ разни задници за сметка на моето време, търпение и страст. Всичко си има цена! От този миг нататък разбрах също и кой ми бе останал като приятел, кой какъв е и какво е целял. Нищо останах сам, но пък продължавах да вървя... 10 години след това работех във фитнес залата. Едно изключително място за социални контакти. Уменията ми за водене на тренировка, възстановявания и разпускане бяха забелязани и приложени в залата. Така имах рядката възможност да се срещна с важни и изключителни хора. На мнозина успях да подам ръка за да се научат напълно безплатно, но това даде ход на издигането им в очите като познавач... на материята. Но да ви кажа, че и тук видях хора дето уж имитират финансово показване, а правеха пазарлъци с мен да им смъкна от цената си за масаж. А тя беше 10лв. тогава. Сякаш за година съм си слагал по 1лв. и на десетата година можех да искам само 10лв... Колкото толкова! И така продължих до днес...Тези двайсет години минаха в учене и ежедневно практикуване и работа с клиенти, пациенти, които са в будна кома, инвалиди, хора на легла, с инсулти, с микро инфаркти и т.н... През това време на "вървене по пътя" разбрах едно: Не аз съм избрал тази професия, а тя мен. Признавам си, че за да гледам ред сълзи, сополи, лайна, и кръв си трябва "желязна нервна система", която без да знам я имам... Но няма как да се изчистя от спомените за видяното, което докато работя "запечатва" съзнанието ми, но за целта посещавам целесъобразно природата, за да се разтоваря. Това се оказва Призвание, което е с тежка Орис да продължавам Напред-без да роптая, защото имам случаи на "Последен пристън"...

А, преди 5 години създадох и Маслото от Джоджен...а после и другите продукти от гамата на „Златните 7“. Целта на създаването беше да работя с продукти, които „не издишат“, а заедно с това имат своята история и разширяване на гамата...Продукта е изключителен конкурент на другите...

Не разбрах кога преминах от чирак в калфа, но прекалено много време премина това обучение, защото си дадох време да опитвам и да развивам това, което исках да покажа на света. 20-сет години труд, лишения и четене, за да е различно днес ежедневието ми и да ме търсят хората от цял свят.

На скоро през месец март-април 2015г. имах възможността да обуча десетия човек да прави масаж и вече моя стил на работа „Gold massage, в Англия-Портсмут. Така имах възможността да видя как работи и Обучителната ми Програма...И продължавам напред.

През последните години много хора са искали да им намирам работа свързана с това което правя. Тогава разбрах, какво е да не се отказва от мечтата си, призванието си...Аз каквото и да кажа е малко! ...Просто не става така. Докато не видя умения при мен, няма да постъпи никой... просто така! Как да им осигуря работа, след като нямат време да се учат, развиват в тази насока или не са си направили труда да учат другаде поне малко!!!. Искат всичко веднага (и аз бях така в началото-нетърпелив, но...).

Майсторството далеч не е свързано само с похватите в масажа. То е цялостен пакет от техники, сърцатост, уважителност, привличане, раздаване и предаване на добро настроение без да смучиш като кърлеж. Както и да вярваш само на рекламата от „уста на уста“. Всичко друго са псевдо похвати за замазване на нечии поглед. Но това далеч не значи, че ако съм постигнал всичко това, което е до тук, няма да усети всеки клиент-посетил ме,  строгостта на дрескода на професията и личното ми време, свободния ми избор и прелюдията към това да му покажа вратата ако не спазва реда на кода! Сори, но както казах по-горе има знаци за спазване на скоростта. Влиза се уважително и плавно на кушетката, но също така се слиза от нея след като вече няма, какво да му бъде дадено на клиента без да ми губи времето. (Това е да си майстор на стила си. Когато си бай х** никой не иска да ти обърне внимание, но след това като станеш известен... е друго!) Спомнете си, какво не сте направили!

P.S.: А сега да разясня за тия дето сега влизат в стаята и са отървали увода; масажа е безплатен при мен, докато съм жив. Но всеки си заплаща времето, което съм му посветил, за да го направя. Ако го запомните, ще сте с една крачка пред другите!

Успех на желаещите, да се развиват и на тези, които бързат да прескочат процеса!!!!

                                                                                                         христо от лясковец

Притча за трите свята!

В едни новооткрит салон за масажи имало трима терапевти, които били назначени за нуждите на всички хора. Срещу всяка стая на терапевта, понеже са самостоятелни стаите има по едно табло с ябълково дърво, но без плодове...те били на земята и всеки според заслугите си ги качвал на дървото.

На първия терапевт имало на таблото само една ябълка. На втория имало няколко, а на третия дървото му било окичено от най-разноцветни ябълки. Дори имало и такива цветове, които другите терапевти нямали.

Най-интересното е че експеримента, който бе проведен е такъв, че самата синхронизация между тях била нарушена умишлено. Всеки си имал отделен вход никой с никого не се засичал, билото помежду им или клиентите им. Единствено се виждало стъклените коридори които давали видимост на дръвчетата. Тези дръвчета символизирали цялата сила и тежест на познанието, което наистина си тежи на мястото когато го овладее човек, чрез практикуването му. Съответно ябълките били олицетворение на броя посетители в салоните.

При първия терапевт, хората ходили с голяма радост, но си тръгвали разочаровани. И заради това той сложил една ябълка от хорски срам.

При втория ходили много хора, наистина много, защото той парадирал, че знаел много. Съответно до някъде неговото „парадиране“ се препокривало от знанието му, което показвал като вещина с ръцете си. Въпреки, че хората не знаели, какво прави и също така не знаели буквално какво да очакват от него. А той си мислел, че всички трябвало на мига да знаят, какво може и какво прави-сякаш е от векове с вековна традиция. И той много често смятал, че всичко онова, което било добре дошло, било добре за него.

Третия терапевт казвал че не знаел нищо и хората му вярвали. Но това което казва, че не знае далеч не значи, че е гола вода. Това което демонстрира, загатва в пространството, е че не точно той трябва да свърши „всичко“.  За това той дава на посещаващите го клиенти само 20%, а иска от тях, след като ги научи, те сами да поискат и свършат другите 80% от препоръките за да се комплектоват 100% качество. 

Съответно пред неговия кабинет има винаги стотици чакащи редът си хора, които на моменти, времето отделено им граничело само с 2-3мин. Тези хора са тази част от връщащите се отново, която са научили своите уроци и заедно с подаденото им знание на разбираем техен език. Те използват това време за да влязат и да изкажат своята благодарност като оставя всеки, кой каквото носи от сърце...Тълпите хора, които чакат пред кабинета на терапевта да бъде „облекчен“ живота им, се нареждат да му благодарят, че им е дал толкова много внимание, познаване на самите себе си, са повече за да се отблагодарят, от колкото вече да им служи. В повече случаи той успява да им върне ключа за тяхното здраве и хармония, който те са изгубили. Прави им нещо като „дубликат“ . Но заедно с него им дава и доста интересен завет, да го пазят, защото понякога се случва така, че дубликат трудно се издава. А втори дубликат не се издава, защото ако не всичко е прекалено „скъсано“ и разединено може да се оправи, но ако са скъсани и нарушени повече връзки, втори дубликат не се дава.

Хубаво е хората да знаят, че няма нищо по-хубаво от оригиналния ключ. Този който ни е даден по рождение, дошли сме с него на тази земя. Той много често като за изпроводяк ги съветвал хората:  "Не си губете оригиналния ключ. Защото аз ще ви извадя дубликат, но това не означава че с него ще можете да отключите това което искате... като вашето здраве, хармония и успехи, които сте загубили."

А, вие от кои сте?
1.Знаел много, но се страхувал от това, какво ще кажат хората!
2.Можел и правел „каквото може“!

3. Не знаел нищо, защото смятал, че няма нужда „да знае“(всичко). За това превел всичко онова което идва от вътрешния му свят.

За ключовете към "сърцето"...

На връзката си за ключовете имам много, но днес се замислих, че нямам излишен ключ за любовта, за която всеки търси, всеки говори, но когато го заболи от НЕЯ, тогава млъкват всички. Сякаш са затрупани от вулканична пепел.

Защото сърцето има своето основание и обяснение което главата няма как да разбере. – Жан Жак Русо

Как да давам ключ от „връзката“ за сърцето си повече на някого, след като в един миг, няма да ми останат ключове на „връзката“ и тогава тя ще се изчерпи.(Това ли е целта, аз да давам, а да нямам повече ключове и да капитолирам?) А, защо тези дето искат да им се дават ключовете за сърцето ми, не донасят те по един или няколко  ключа, да поставят във връзката си към мен, за да допринасят за изобилието на всички ни. Всеки иска нещо от мен: връзка, ключове, ключалки и т.н...


Защо да давам това, от което имат нужда другите, а после да важничат, че ако не били те... живота ми щял да куца и т.н... Както за жените има друг-разводач, така и за мъжът в мен има друга, която успешно да замести предходната. Но никоя не може да бъде на едно и също място в сърцето на един мъж. Запомнете го всички! Може да влизат и да излизат като течаща вода в канализацията, но какво оставят като следа и успеят да „завлекат“ от теб като ограбят от времето ти, съня ти, чувствата ти и накрая вече не си им нужен, защото си си показал рогата, когато си започнал да си правиш, каквото искаш. Ама как не бе, хора. Как така преценявате, че някой е толкова „заслепен“ от тая любов, която когато ти писне да я/го  чукаш, захвърляш и забравяш с лекота за нея/него. Но отпечатъка, който оставя всеки мъж в една жена и обратното никой и нищо не може да заличи. Може да избледнее, но не и да изчезне... така се зачеват хората с любов, която трае кратко, а после е залог за живота ти... Защо и тук има пошлост, лицемерие и курвенски номера...!!!

Духовен туризъм до Portsmouth...

                                                      На 3000км. от домът - Лясковец!

На летището в Лутън слязох с едно малко сакче, но с отворено съзнание. Благодарях за
този шанс да бъда тук, нищо че времето беше облачно. А и какво друго да е в Англия, например! Още предната година, когато знаех, че ще пътувам понеже билетите бяха взети вече, аз заредих събитието с наситена Рейки енергия, закодирах прекрасния си престой там. Знам, че всичко работи защото съм се доверил изцяло на енергията, която движи света и включително и моя. Никога не съм се и съмнявал в правотата и чистите си намерения, с които идвам в Англия и идеалната цел с която захождам към направения си избор. Както съм и много щастлив от факта, че за да ти се получават нещата, то би било добре да са в полза на поне двама човека на тази земя. Колкото повече ползи, толкова повече неща се отключват през процеса, и то  без „напъване“.

Не съм вярвал, че няма да мисля за нищо през първите 6-7 дни на своя престой в Портсмут. Не знам, как точно стана този процес, но явно „се рефрешнах“, защото съм имал нужда от това. Нито една идея не ми намигна, нито се сетих за проектите, по които работих и оставих така в Лясковец....нищо! Някак си това пътуване е хем на далече, хем ме отдалечи от всичко и всеки. И макар и за кратко дори, почивката от мисловния ми процес, допринесе за утаяване на стотици други неща, което позволи на съзнанието ми да си отдъхне и обнови с нови преживявания и прозрения... Единствено продължих с програмата „Принципия“ по която започнах да работя, благодарение на книгата на немския автор отговорил на моите небивалици в цяла книга. Някак се научих да давам на идеите, мечтите и тяхното им реализиране пространственост от която се нуждаят за да излетят... на свобода, и съм „си забранил“ тесногръдието с което през годините съм постъпвал спрямо себе си“...
Благодарение на тази програма превърнала се в процес от 10 седмици, пък с лекота преминах през разни разприятелявания. Нямах нужда да си превързвам „въображаемите“ крила сякаш съм ранена птица, защото съм човек.( Няма значение, че я обичам още тази жена)... Понякога ми казват, че съм заядлив, груб, дързък. Но аз на това му казвам, че съм директен, точен (в десетката) и искрен! Пък кой как иска да си го интерпретира поведението ми, след като си тръгна!...Честота на човека е още по-висша от тази на „летящите“... Само това носех със себе си от България. Всичко друго исках да оставя назад, там където му е мястото. Е, няма да скрия че носих и манталитета на „вечния турист“, и веднага си е личало от страни, кога ми е интересно и любопитно мястото където съм... защото искам да се връщам макар и в мислите си отново и отново, там-при красотите. И за пореден път бих споменал, че Разходката е равна на Находка (Разходка=Находка)!

...Още на третия ден гласът ми започна да се видоизменя и започнах да се отхрачвам нощем.
Такива зелени късове излизаха от мен, че чак се стреснах. Морския климат не знаех, че ще провокира изваждането им на показ, но пък явно подпомагайки тялото ми с влажността си, отприщи излизането им. Влажността на въздуха провокира доста процеси в мен, непознати за тялото, мисълта ми, както и за белите ми дробове. Както и никога не съм си представял, че ще имам честта да се стремя към пралюбовта, която е съществувала по нашите ширини милиарди години преди ние да сме тук днес и да обсъждаме този спомен. Това разтоварване, това привличане, това препускане на мозъка ми, сякаш беше отпуснало юздите си и вместо в галоп се движеше едва-едва, сякаш изнемогваше в пустинята на живота... Понеже в офиса си все съм със „забита глава“ в бюрото и все работя върху нещо, но сега съм далече от това си занимание.
Видях много неща, навъртях доста километри от желанието ми да крача и да разглеждам.... Както разходката отнема време, така и много често се връщах към мисълта за това, как отне време да узрее идеята за пътуването ми до Портсмут. Уговорихме го септември 2014г., а днес е април 2015г. Човекът заради когото съм тук(в Англия) получи своето запознаване и знание относно „Gold Massageот мен, както и няколко странични техники придобити от различните ми професии, пригодени в полза за разчупването на преподавателския модел в обучението по масаж. Същото така бях подготвил различни детайли за мотивация, изграждане на желязна самоувереност, настройване на съзнанието, дишане, гимнастика(защото все пак трябва и малко пластика да има, която е нужна по време на работата). Освен това видях и как действа Обучителната Програма©Sprint Tolerans!, която съм създал и синтезирал през последните 6 години от своята работа(и която скоро ще я има и на диск с цел слушане и мисловна работа), като творец. Малко ми е странно, че за първи път програмата започна своя път в Англия, а не в България... Дали това не се „очертава“ международен проект? Кой знае още, какво ѝ предстои! Както веднъж казах по този повод, че много интернационално тръгна и това ще и е като „бойното кръщене“ навън... за да допринесе за процеса предай нататък в световен мащаб. Преди да замина за Англия говорих за нея за първи път в ефира на Видеосат - Велико Търново в предаването „След закуска“ с водещ Мирослав Дечев. А днес сега когато пиша тези редове от Англия, някак си спомням редовете на програмата, какво са ми дали, как са ми помогнали да се чувствам... Щастлив създател и преподавател на програмата съм!...

Днес е неделя(29.03.2015г), седмия ден от моя престои в Портсмут, отидохме до Стоунхендж (Stonehenge). Когато тръгнахме за „големите камъни“ времето беше намръщено, но не валеше, но колкото повече пътувахме за там с колата, толкова облаците натежаваха и преваляваше. Не ми оставаше голяма опция освен да се моля да е добро по време на престоя ни там... Посещението на „големите камъни“ беше моя идея, още преди да дойда в Англия и се радвах, че все пак е осъществена... с цената на студ, вятър и дъжд! След като слязохме на паркинга ни прониза остър и силен вятър, придружен с дъжд. Насочихме се към мястото за плащане на посещението и разгледахме  Шоурума, в който можеш да намериш много рекламни неща свързани със Stonehenge. А си взех 4 картички и една чантичка за спомен от там и оставих 5 паунда. След това се качихме на рейсчето дето ни извозва до там за да разгледаме мястото. До сега съм го гледал само по снимки и предавания, а днес вече съм тук в Стоунхендж. Величествени камънаци оставени от древната Друидска култура, и няма да се учудя, ако това също не е някаква обсерватория, от древността. Енергията му е доста силна, чиста, но беше засенчена от пронизващия вятър и набиващия се дъжд в дрехите ни, в лицата ни... Направи ми впечатление, че мястото беше заградено с телена ограда и достъпът до самите камъни, както е било едно време е ограничен... Но аз нямах никакви претенции, въпреки, че се бях настроил да направя много снимки, все пак се разминах с това си желание и успях да направя само няколко... и това ми стигаше. Видях, че туристите от Япония дори бяха с дъждобрани и ми беше интересно да ги гледам, но ние нямахме такива... Времето не беше гостоприемно и ни прогони от там, не стояхме повече от 20 мин. отново се качихме на рейсчето, а то ни отведе до шоурума където преминахме отново за да се насочим към паркинга и да си тръгнем. Това е изключителен повод за благодарност. Сбъднах още една своя мечта от дете(когато казвах, че ще ида там, ми се смееха) да бъда на Стоунхендж. И бях тук!

За първи път излизам в отпуск от 14 години(2000г.) насам. За това време извън офиса ми, града и страната си, си „рефрешнах“ мозъка си и веднага усетих освобождаване и нахлуване на свежи идеи от тая Англия. Евала, че ми „разписаха“ отпуснaто  тъкмо навреме. Благодарен съм за толкова много неща, но за тях  в предаването... „Трябва да спреш“ за да видиш. Нови щрихи и нови хоризонти...“ С това мото мога да продължа втората част на списваното от мен, от престоя ми в двора на кралица Виктория!



А песента Еуфория(Euphoria) на Ларин(Loreen), но в изпълнение на Юлия Плаксина превзе ежедневието ми... не ми излизаше от умът и всяка вечер си я слушах преди да заспя...






...И най-странното е, че... Топчето което  беше с мен в ръцете ми по време на полета и престоя ми там, го нямаше в сака ми когато си стягах багажа за на връщане. Изненадах се признавам си... сякаш се изпари!

Мислех да пиша и трета част, но се отказах...


Нашия най-голям инструмент...

                                                                   Принципия - Еуфория!
                      В процеса на изучаване на всички системи разбирам, че те са толкова ценни, че не е редно да препускам в галоп по периферията им, без да съм се докоснал до ядрото – тяхната енергия!
Това за което ще става въпрос в тези редове по-долу много се доближава до „пътуването“ на пилигрим по пътя, било то по „Камино де Сантяго“ ,  Японските необятни планини или просто „разходка по моето трасе“, или на прост език... да намеря своето място под слънцето – за пореден път!

Нарочно прочетох цялото „упътване“ по което да се ръководя(този път) за да разбера смисъла на ключа, който е даден за коя от ключалките е, в моя живот. Всеки има пълното право да се пробва и да намира... Защото би било добре да знаем, че не всеки ключ може да отвори брава, на която не пасва... Затова в първите си стъпки си позволих „да бъда по-шумен“ и  да изследвам това за което се говореше в „упътването“. След това направо се слях!

Процеса на слушане е част от „предмета“ личностно развитие в моя живот. Когато за първи път казах на един познат на път за Букурещ(по повод посещение на ОПЪН семинар на Амуей), че моята цел в тази компания е личностното развитие дори не осъзнавах, какво казвам, а най-малко какво правя в този миг(А когато казах тогава думите „личностно развитие“ си мислех признавам си, че това е някакъв „определен процес“ с краен срок/примерно две три години и си готов с „развитието си“ сиреч-дипломиран/. Само, че грешах, без да съзнавам това и сега през призмата на вече изминалите 14 години извървени в тази посока-разбирам, че това е процес, продължаващ цял живот и няма как да бъда наситен само с един вариант, една опция или едно „вярване“. Процеса е всеобхватен и се радвам, че точно него съм си избрал, защото това буквално разширява всеки ден кръгозора ми. Опитът учи всеки ден на порции защото е най-добрия преподавател,  вярно е взема скъпо, но обяснява търпеливо и разбираемо /същото е и с това което ми казват, че  съм успял... ама чакайте, явно не ви е ясно, че това е отворен процес, и че днес съм успял да постигна нещо далеч не ме е „ме е бетонирало“ в каквато и да било позиция или пост или реализиран продукт... защо толкова лесно затварят с лека ръка хората, отвореното действие на тази пространственост/. Това не беше чак толкова отдавна, но сякаш беше точно навреме -2001г. Това е единствената компания на която дължа много(защото тя ме закърми) не само като продукти, който съм продавал успешно, но и защото тя беше началото на моята кариера относно стремежът ми да си поставям високи цели и да ги осъществявам. Но въпреки това БГ-следата на тази компания в тия далечни години ме разгневи и аз напуснах обкръжението им. Но въпреки това не изневерявам на компанията въпреки, че продължих да преминавам и през други МЛМ подобни, но с цел да видя всеки следващ модел, колко  струва (но да не разводнявам темата това е тема на друг абзац и когато преценя ще го споделя...)

Слушането се оказа значим процес за мен. Защото заедно с него се появи паралелно и повтарянето, мултиплицирането, мантруването на думите, в които са закодирани послания издигащи ме до желания статус... Но нека да кажа малко за Мантруването, какво означава. Това е повтаряне на определени думи с определена цел. „МАН“ от санскритската дума МАНА означава „мисля“. А, „ТРА“ от ТРАНА означава освобождаване от веригите на света на явленията... Всичко е с цел Духовното ни Осъществяване. Освен това мантруването концентрира и избистря умът, организира и проектира духовните потоци,  което спомага за използването на пълноценно му осъществяване в нашето ежедневие. Всеки веднъж докоснал се до тази „голяма кутия“ с инструменти, няма да иска никога повече тя да му липсва, в нито един ден от в живота му. За това постянно ги ползва и продължава напред. Да създаваме нашата истина и действителност...

Така започнах с първата програма от „21 дни“, която беше дадена в упътването. Започнах на 04.02.2015г. „21 дни“ е защото това е периода на изграждане на връзки в мозъка ни, а след това се създават постоянни мисловни навици. Отново включих процеса на слушане в моя живот. Но тук разликата беше(че не слушам персонално някого), че полагам основите за настройване на съзнанието ми към тази предстояща програма, развълнувала съществото ми. Въпреки, че имам опит в извървяването на пътя след поставяне на целта, отново за пореден път си позволявам да го извървя от началото. Слушане и пак слушане. Вярно е, ползвам готов ресурс, но пък това му е хубавото да можеш да надграждаш и да се разширяваш. Това е целия смисъл на пътя. Но този път е с посока навътре, а не навън... Освен това тази програма е с цел научаване да се отпусне човек(за хора дето не знаят що е релаксация на всички нива, не само да си качиш краката на стола пред телевизора). Както не веднъж съм го срещал в цитати от „дебелите книги“ то вече е потвърдено и няма нужда да си губя времето да си го доказвам(оставям това на вас-хората, които ползвате мантрата „аз това го знам и мога“). Но ще го обясня с мои думи: Хвърления плосък камък образува „подскачащо жабче“, десетки пъти, само тогава когато водната повърхност е спокойна, тиха, уравновесена. Ако водната повърхност е развълнувана, то камъчето потъва бързо и плана е провален.  Това показва, че нашата мисловна повърхност олицетворена с водната е, символ на отражението на нашите мисли в процеса на работата, която извършваме по време на пилигримския поход... нищо, че може само да стоим спокойно в медитативна поза и да съзерцаваме само вътрешната си орбита! За това работата на двете химисфери/двете полукълба на нашия мозък, е една от най-важните и трудоемки процеси, които би било добре да се научим да извършваме, много преди да ни „зацапат“ между мозъчното пространство-всички токсични мисли, дейности и „приятели“ и т.н. Хубаво би било този процес да бъде извървян с лекото докато сърцето ни бие, за да изпитаме и покоя...след това ще е късно!

През времето на своето изследване прочитам все, че нашия мозък е най-неизследван и това го чувам с години, на което не вярвам-признавам си. Мисля, че този храм се изследва скришом, за да се използва(от определени) в дадени разработки и да стои знанието далеч от хората, нищо, че и те „имат мозъци“, уж като всички. За голямо съжаление на човечеството, мозъкът ни е посещаван от невъзпитани посетители-празните ни мисли, за нашето лично неосъществяване! И не, че не го ползваме защото не искаме а, защото за да се ползва целия капацитет си трябва усилие от наша страна!!! А, колко хора имат желание да правят нещо? С първата част на програмата започна и мисловната хигиена, която доведе до премахване на много неща от пътя ми... с това начинание се разшири моя духовен туризъм в страната на необятното! Така завърших първата фаза на 24.02.2015.

От начало си мислех, че ще е хубаво да я започна програмата след като се завърна от чужбина, но след това вътрешно ми желание надделя и започнах веднага след първия прочит на упътването. Нищо по-различно не ми се случи да си призная... Но аз съм от този тип хора, че нямам нужда „да знам всичко“, за това и не очаквам нищо... просто го следвам. То ще си покаже, какво ще се свърже в съзнанието ми и ще даде резултат... Изглежда, че пилигрима в мен върви сам по пътя си, но той никога, повярвайте ми, не бе сам.

          Така започнах с втората част от програмата на 25.02.2015г. Веднага на другия ден за да не губя нито миг в пилеене на най-ценното и абстрактно понятие „време“.  За пореден път разбирам, че дали ще вървиш на ляво или надясно или ще следваш другите 3D посоки, не е от значение точно  „този път“, защото... пътят към сърцето, което помага за цялостната вътрешна настройка на нашето същество, е много повече! Тогава за пореден път се докоснах до нещо кристално ясно и чисто: Винаги да вярвам в себе си, особено в миговете, когато никой не ми вярва. А и разбрах, че не е нужно, и слава богу! Не покривам нормативи на никого и го правя всичко онова, което съм закодирал в пътя си като личностно развитие, по начин, по който аз виждам нещата... Явно беше дошъл мигът да се „разделя“ с много стари неща и вещи за пореден път в своя живот, които не прилягаха на моята хармония...
Продължавам с програмата си... Всяка сутрин в 5:00 имам рядката възможност да получавам "полиауриалните синхровълни", които минават през всички честотни вълни и донесоха на съзнанието ми, онова което търсех на всяка крачка, години наред. Сега имах рядката възможност да впрегна и този дар в своята ежедневна практика. „Времето само за мен“(от 5:00 до 7:00) обозначено в Обучителната Програма ©Sprint Tolerans!(ОП©ST!), която създавах цели няколко години, започна да се реализира. Наслаждавам му се, както намеря за добре. Мисълта е нашия най-голям инструмент от „голямата кутия“, която ни е дадена с основното оборудване при нашето раждане. 
А, от тук накъде?
Слушането на „полиауралните синхровълни“ допринася за изграждането на следа, която ще оставим заедно с помощта на творческия процес. А заедно с дълбокото осъзнато коремно дишане, допринасяме за масажирането на вътрешните органи и нашата дълбока релаксация. Знаех си, че много неща се въртят около масажите! Така първата седмица приключи на 03.03.2015г. 
Втора седмица:
04.03.2015г. - начало;
10.03.2015г.край;
Трета седмица;
11.03.2015г.начало;
17.03.2015г. - край;
Четвърта седмица:
18.03.2015г.начало;
На 22.03.2015г. летях за Англия-Портсмут да приложа на практика Обучителната си програма и да науча на масаж десетия човек, който бе пожелал това. Вече 20-сет години съм отдаден на това изкуство и заедно с начина си на живот вървя по този път...пътят на един терапевт! Тъкмо тук е мястото да кажа, че бях изумен от процеса на излитане, летене и преживях интересно душевно преживяване с „Майка Гея“... После бях впечатлен от самата пространственост, която в нашата страна вече е загубена... Както постоянно срещано явление е „тесногръдието“ не само на гръдния кош, а и на сивото вещество, което явно е заклещено в главите на хората...лишени от първичната си свобода и обременени с доказване на „капацитета“ във WC!
През цялото време една песен „Еуфория“ на Лорийн не ми излизаше от съзнанието. Но не в нейно изпълнение а на Юлия Плаксина от Украйна. Наистина успя да предаде тази еуфория, която приповдига духът ми, всеки път когато я слушах през престоя си в Англия. Тази песен се нареди толкова бързо на второ/трето място след любимата ми песен, за която тези, които са по-запознати знаят коя е!
24.03.2015г.край;
Пета седмица:
25.03.2015г.начало;
31.03.2015г.край;
Шеста седмица:
01.04.2015г.начало;
На 05.04.2015г. вечерта летях обратно за България от Англия-летище Лутън. Ако бях отложилStonehenge, да се поразходя по брега на океана, да преподавам масажните си умения и да опитам от техния живот (поне малко). Както бях написал в социалната мрежа, че за първи път си „вземам отпуска“ и да забягна на някъде -естествено свързано с работата ми. Първите 7 дена не знаех къде се намирам буквално. Гледах, впечатлявах се, вдишвах друг въздух и не мислих за нищо от онова за което показвах... Някак се бях рефрешнал, отпочинал за този период и следващите 7 дни бяха много по-осъзнати от предходните.
времето за практикуване на програмата мисля, че само щях да си загубя времето... Чувствам се горд с похода, който извървях с помощта на синхронизацията... Така времето бе наситено с пространственост от една страна чрез смяната на климата, времето, посоката и местонахождението... Водих си записки за преживяванията и видяното. Имах възможността да сбъдна още една своя мечта да посетя
На летището в България Терминал 1 като кацнах се придвижих до Терминал 2 с такси и там си чаках търпеливо да отворят метрото за да пробвам новата отсечка. Все пак я бяха пуснали буквално два дни преди да се върна(сякаш са знаели, че се връщам). Там стоях докато отворят кафенето. Посетих го, пих кафе за 4,50лв.(нямах много голяма алтернатива) и видях на живо Теодоси Спасов. Погледите ни се срещнаха, за един миг, защото явно човека усети, че го гледам настойчиво. Но понеже реакциите ми бяха твърде забавени не ми дойде на ум да взема листа и химикала и да си взема автограф. Признавам си после се усетих, но... А докато си пиех кафето ми дойде една идея и така в 5:30 сутринта вече бях си надраскал задната страна на билета (понеже той беше принтиран от домакините ми). Много скоро ще го видим в цветове и както го искам, а не както си е демо версия на драсканиците ми от Терминал 2- на 06.04.2015г сутринта в понеделник! Въпреки цялото ми същество да искаше да спи, аз пиех кафе, гледах, слушах си упражнението и добре, че се сетих да си дам телефона да ми се зареди, щях да остана без ток в батерията...
А, когато ме посрещнаха веднага пожелах да отидем до автогарата да си взема билет за прибиране и да ям баница с айран(че)... Жадувах, честно! И така престоя ми беше ползотворен срещнах се с когото исках и вечерта рано изгаснах и спах до сутринта на другия ден... Щастлив съм да си призная, че си позволих да остана в София за ден поне да си отпочина малко.Зареден с нови преживявания си тръгнах от София... към Велико Търново, а след това Лясковец! И така:  Ходиш къде ходиш, пак у дома се връщаш. Но продължаваш да практикуваш програмата си.
07.04.2015г.край;
Седма седмица:
08.04.2015г.началото;
Шестата и седмата седмица на програмата най-много ми харесаха, защото там се чувствах най"Да имаш, преди да го имаш наяве!" Това е изключителен урок. Въпреки, че с такава насоченост работя вече 15г. отново съм щастлив, че го срещнах този модел с обогатен вариант-слушане. Още когато ми правиха първата инициация в Рейки, мастерката слагайки ръце на главата ми каза, че съм игнорирал разума и сърцето си, с което позна. Но пък за да продължа напред да вървя по пътеката с Рейки сега отново трябва да ги включа и заедно с интуицията да ги вплета отново в стъпките си. Нищо не може да премахнеш, освен само мислейки си, че го правиш-вече! Защото Рейки синхронизира целия процес и не търпи разделения и псевдо зависимости. Така настройването на съзнанието ми бе започнало  от тогава ... а сега с тази програма продължи... а и кой знае още с колко стъпки ще продължавам да се синхронизирам и да откривам нови неща, а стари да оставям там някъде назад!!!
у дома си. Благодаря за възможността, която не пропуснах. 
С този продължителен приложим ритуал обогатих своята флора и фауна, която е облагородена. Време през което се завърнах и започнах да работя по проектите си отново, но освежен. Разходките сред природата вече не ми липсват, защото ги наваксах.

14.04.2015г. край на програмата;
Посветих време на едно 10-седмично пътуване, навътре към себе си. Дясната страна на мозъка ми мечтае Повече, а лявата – осъществява Повече! Синхрон, симбиоаза, вплетеност това са само малка част от почерка на Творческия процес...защото: Аз не вярвам в това, което виждам; Аз виждам това, в което вече съм избрал да вярвам!

P.S.: Много неща (преживени през това време) няма   да споделя умишлено защото са лични и не бих ги споделял или обсъждал с някого. Това, което показвам е достатъчно. Творческия процес е едно, а личния ми живот е друго... а което е вплетено и засяга и двете просто остава вътре-завинаги! Сори!

И за финал ще си позволя да споделя нещо много точно и красноречиво:

„Изкуството на живота е да приемем достатъчно сериозно мечтателния Аз и да изострим слуха си за вътрешния глас, за да следваме житейската си цел с усмивка.“

                                                                                                    Андреас Кампобасо




Един лясковчанин в двора на кралица Виктория!

                    Още през 2014г. бях поканен в Англия да преподавам моя стил на масаж
 "Gold Massage на човек изкарал и Рейки при мен. Разбрахме се, за детайлите и само чакахме търпеливо датата да си дойде от само себе си...Но при мен далече не беше само чакане! Аз имах достатъчно неща запланувани и ги осъществявах едно по едно. Някак се научих да давам на идеите, мечтите и тяхното реализиране пространственост от която се нуждаят за да излетят... на свобода и съм „си забранил“ тесногръдието с което през годините съм постъпвал спрямо себе си...
Queen Victoria in Portsmouth
Още през 2014г. бях поканен в Англия да преподавам моя стил на масаж „

И когато пътувах цялото ми същество беше завладяно от общуването с Майка Гея. Възможно е повечето от нещата, до които съм се докоснал и създал да изглеждат фантастични и дори „нереални“...(...но 5 пари не давам, на кого, кое, как му изглежда(много държа да знаете, че всичко, което четете тук си е моя живот и не държа да ми вярвате, да ме познавате или да ме поздравявате... не правя нищо заради никого от вас, а само заради самия себе си го споделям; не се интересувам какво мислите, или как го мислите; не се вълнувам, какво мислите за мен или дали ми вярвате - ако не ви харесва, моля свържете се с вашия мобилен оператор (в кратуните си) за да ви пусне роуминга и да ви смени канала от вашия свят, защото явно е скучен(щом сте тук); това тук е моя свят, моите споделяния, моя почерк, колкото и да не е „правилен“ и „грешен“... това е положението! Това не е свързано с чувството ми за собственост, а с други чувства...)

Отървах се от досегашните си „приятели“, проявяващи системно неуважение към мен, така „се
В МОЛа на пристанището
отърваха ѝ от мен“  тази дето ми казваше, че ме „обичала“(това е последното място в което споменавам за това, защото това е вече стара информация от преди месец)... Обичала ме „еднолично“ и както започнала „връзката“ така и я прекъснала сама. Сякаш всичко започва с нея и свършва (о,небеса!). Сега ще ти спомена нещо много лично(понеже знам,че ще го прочетеш): Онази нощ, когато бях при теб(духом), аз ти казах първи сБОГом, като завещание, да пазиш любовта, ако я познаваш. Тръгвам си, защото мисля, че прекалено много влязох „в обяснителен режим“ пред теб, а ти да ми важничиш, и да ми се криеш „зад прогнозите за времето“. Човек, който ме познава от телефона и не ме зачита, а ме ползва за пълнеж в сивия си ден!!!  Раната от предателството е много голяма! Но живота продължава. Живей с болката и спомените си! Простих ви и на двамата, защото наистина „знаете“, какво правите.
 Долу горе, новобранец в казармата и „любовник“, бързо се забравят след месец... Все по-трудно вярвам в тази дума(любов м/у хората), докато не видя мотива ѝ и делата ѝ... Не очаквайте само цветя и червени килими за да „гравитирате“... около мен. За целта трябват ѝ кални ботуши... Всички персонажи се знаят кои са и не си струва дори да захранвам мислите си, с енергия към тях. Но ви благодаря де, да си знаете. Помогнахте ми много, чрез миговете на безверие и посредственост!!!

         Няма случайни неща. Излетяхме от пистата със самолета за Англия. Но няма да скрия
Преди да кацнем в Англия
своят страх, от това което се случваше като летене и губене на „почва“ под краката ми. За първи път ми беше всичко това, но бях сигурен, че това един ден ще започне да се случва и това със „страха“ от летене няма да ми служи вече за параван. Как да продължавам напред, ако само ме е страх? Бях седнал до крилото на самолета, защото там беше свободно(въпреки, че всички „многознайковци“ ми казваха да не сядам там, че гледката не се виждала баш), защото „нетърпеливите да седнат“ бяха заели всичко друго. Мога да си призная, че от как разбрах, че съм духовно същество с човешки преживявания, а не обратното, благодаря за всеки дар, за всяка стъпка по духовната пътека, материализирала се под напора на физическия свят...
За целта направих няколко приготовления и оставих да се случват нещата...

Взех топчето което ми подари бат Мишо с мен в самолета, за да практикувам „отдаване на Рейки към планетата Земя“...но нямах си и на идея, какво ще се получи. Ръцете ми побраха топчето, палците ми го скриха, но също така се изпотиха и аз заспах. През цялото време дори не знам какво стана. Отдаването на енергията ми към Земята придоби съвсем други измерения и ръцете ми се изпотиха обилно. От много време не бях наблюдавал това явление. Така явно започна всичко с повишаване на температурата...от ръцете. Канала за отдаване на енергията беше изключителен процес...Това може да се сравни само с кърменето и усещането за даване от страна на майката към засмукано зърно от бебето и. Така наистина не си усещах нито тялото, нито знаех, какво става около мен. Признавам си, това усещане беше толкова ново за мен, че дори не знаех, как да реагирам, какво да правя. Но с времето разбрах, че не е нужно да бягаш от нещо, а да му се отдадеш...Дори и когато ти е щастливо или се страхуваш... Тук мога смело да кажа, че не знаех какво е това усещане... Да си сякаш в нещо триизмерно. Да гледаш, да те гледат и да можеш да наблюдаваш трите действия в една картина... Много прилича на халюцинация под въздействието на опиати или разредения кислород, все пак летим на 8.000м височина, но сърцето ми бе изключило тези „хипотези“... Контактът в който се въвлякох с Майка Гея, ме промени много. От много години сякаш знам вътре в себе си, за Божеството Майка(от женски род), че ме напътства, подтиква, окуражава. Никога не съм се съмнявал в женското начало, че е в НАЧАЛОТО на всичко, а не мъжкото. То е „втълпено“ от някакви си „насила повярвали в правата вяра“...(но това е друга тема)!
video

Контакт с Майка Гея...

Когато не си на себе си именно заради едно такова усещане, зениците ти се свиват и
Богинята Майка Гея
разширяват периодично... наблюдавах го този процес след като слязох от самолета. 6 дни не бях „на себе си“ от преживяването-признавам си. Както и 4 дена от тях се чистих обилно от неща, които носих в себе си без да подозирам. Зелената слузеста маса, която излезе от мен, ме втрещи... Олекна ми обаче след това. Когато ми говориха за влажния въздух, не знаех какво е, но го усетих и преживях... Щастлив съм,че това даде допълнително прозрение за изчистването на вътрешния ми свят, както и на външния... Другото ще си го запазя само за себе си, като усещания и преживявания по тази тема... защото смятам, че е лично! Но бих подшушнал на всеки да си търси своите преживявания, да не се осланят на чужди или прочетени...
Извиних се на Майка Гея, че я занимавам с тези „дреболии“, но ми тежеше, нищо че не давам израз всеки път на болката си, която е в мен!  С това пътуване поработих върху „своята значимост“.... И докато се опомня какво става, започна едно ръкопляскане в самолета... което по-късно разбрах, че е нещо като благодарствен ритуал, че пилота е приземил самолета успешно... И тогава броя на излитанията е равен на броя на кацанията. Да ръкопляскаш на живота...

video


Край на първа част!