„Прозрачен за обществото“ и извън матрицата!

      История за един човек, едно пиано и една мелодия, която променя живота му.
Раян Арканд е един от хората, които бихте подминали на улицата, без дори да поглеждате. Изтърканото яке и кецове без връзки са едни от многото белези за това, че животът му не е от най-леките. От бездомен от близо 30 години и прозрачен за обществото, може би дори повече, той се превръща в човек, чиято история стига до милиони  хора благодарение на мелодия, измислена и изсвирена от него на улично пиано в края на октомври 20 година.

Розлин Полард(Roslin Polard) е жената, която чува нежните тонове по улиците на Едмънтън и се насочва към мястото с надеждата да успее да я запише и да се запознае с човека, който стои зад нея. След кратката им среща тя качва клипчето в Youtube и само за дни то набира близо 800 хиляди гледания, а след две седмици цифрата удря почти два милиона.

ХОРАТА СА ВДЪХНОВЕНИ И В СЪЩОТО ВРЕМЕ НЕ МОГАТ ДА ПОВЯРВАТ, ЧЕ ЕДИН ЧОВЕК, КОЙТО ВИНАГИ Е БИЛ НА УЛИЦАТА И НИКОГА НЕ СЕ Е УЧИЛ ДА СВИРИ НА ПИАНО ПРОФЕСИОНАЛНО, МОЖЕ ДА БЪДЕ СЪЗДАТЕЛ НА НЕЩО ТОЛКОВА КРАСИВО.

Всички започнали да се интересуват кой е той и къде може да бъде открит.
Социалните служби не знаели много по въпроса, освен че се появявал от време на време в някои от приютите в града или там, където се сервира храна за хора без дом.
Накрая телевизионният екип нa CBC News се впрегнал да го търси и след три дни го засекли на стъпалата на църквата в града. Историята му се разгръща пред тях и така разбират, че е роден преди точно 43 години и още като малък е бил взет от родителите си и заедно с брат си е заведен в приют за деца. Разказва, че за пръв път се докоснал до пиано в мазето на приемните си родители, когато бил на осем. „Сякаш бяхме създадени един за друг. Беше любов от пръв поглед. Седнах и започнах по слух да свиря каквото бях чувал по телевизията. Музика от сапунени сериали или филми, които бях гледал. Чак след това започнах да експериментирам и сам да измислям мелодии."

„МУЗИКАТА ВИНАГИ МЕ Е РАЗЧУВСТВАЛА, ЧЕСТО ПЛАЧЕХ, ДОКАТО СВИРЯ.“

Животът на Арканд на улицата е негов личен избор въпреки тежестта и ежедневните битки. Проблемите със закона също са част от ежедневието му заради факта, че често злоупотребява с алкохола. Дори се е стигнало до налагането на забрана за посещаване на няколко от другите пиана, разположени на свободен достъп в града. След като екипът го намира, го водят до най-близкото пиано, намиращо се в една църква, наблизо. Още при вида на инструмента лицето му се озарява и той веднага сяда, за да изсвири онази същата мелодия, която успява да докосне милиони хора. „Това е мечта. Знаете ли, обичам хората. Понякога не съм сигурен дали те изпитват същото към мен, но аз ги обичам.“ Когато го питат какво усеща, докато свири, той казва просто „Свириш и забравяш себе си. Забравяш за живота си, забравяш за всичко, което ти е непотребно в дадения момент. Само ти и пианото сте.“

А, това написах аз в социалната мрежа за този човек, днес (19.03.2015г.):

"Музика, която промени много неща в мен, от как я чух за първи път... От този миг преди две години, имам нямам (пари) винаги пускам... на "Уличните музиканти"... а той дори не е и уличен, защото "случайно" мярнал пианото и разцъкал нотите от главата си да излязат... Респект!

...и много често разсъждавам върху следното: "И с какво право се "оплакваме", че все нещо "не ни е наред" след като има хора много по-зле от нас. Нямащи къде да спят, къде да живеят(без покрив над главите си), без храна и вода, без "приятели"... Но когато една такава ЗВЕЗДА изгрее, както е при този човек РАЯН АРКАНД - 45 години живял под звездите... написал ШЕДЬОВЪР, но не изсвирен, непознат на АУДИТОРИЯТА(до един етап), но след това става СВЕТОВНО известен... защото светкавично интернет популяризира всичко(без да му пука особено за това на него), което другите се "задъхват" да му отдадат внимание и уважение! Но когато някой стане известен тогава "мазно и нагло" всички се снимат с него!


Стойчески не можем да издържаме, сякаш нервната ни система се разрушава много преди тялото и си мислим, че корабът потъва... Все бързаме за някъде, задъхани... и забравяме, че Живота е ѝ Музика, за която "би било добре" да намираме време да я Чуем (и почерпим от нея вдъхновение)...
И докато слушаме можем да сменим пристанището или кораба!"