Спомен за бай Цветан-Коконата от Лясковец

Материала(е авторски) е записан в записките ми за книгата, която още не е видяла бял свят „Триумфалната история на ледения Каньон“ и съм ги правил през далечната 2002г. която обхваща един голям период от моя живот от 11 годишен...

Бай Цветан-Коконата
„Днес е 26.XI.2002г. два дни преди рождения ми ден.
Днес с голямо щастие пиша, че се сдобих за определен период от време с информация за лясковския светец бай Цветан. Дъщеря му беше много любезна с мен и ме прие във фамилната им къща. Разбрахме се за определен ден да отида в 10:00 часа в тях, но аз нямах търпение и отидох в 9:00.

Тя беше наизвадила много материали за него, които в момента стоят пред мен в мига на моето записване. Радвам се, че се докосвам до тях.
Роден през далечната 1920г. През 1943г. завършва висше икономическо образувание в гр.Свищов. Чрез натиска на своите родители  го завършва, но иначе има изключителни увлечения към медицината. Сам съм собствени усилия и гол ентусиазъм се е образовал и е стигнал до такава академична степен, че получава професионален сертификат от чужбина за Ирисов Диагностик.

Първо започва с йогизъм не по-рано от 28 годишна възраст-споменава дъщеря му, с група от гр.Велико Търново. Дъщеря му Светлана Костова сподели с мен, че баща и постоянно е говорел за начина на хранене: „Преди да ядеш друго ядене изяж една мешана салата(домати, краставици,  чушки, лук, олио и т.н.).

Понеже той не е живял изолиран от града, а си е живял в най-обикновена махала св. Атанас(понеже  Лясковец се е сформирал около 5-те църкви и отначало е бил разделен на махали и св.Атанас е една от тях)в гр.Лясковец(5140) на улица Иван Пазвантов“ №3. Мнозина са му се присмивали и по-точно съседите. Но дъщеря му бързаше да сподели и още.

„Да видиш как когато съседите получеха дадена болест идваха при него(татко) и той ги съветваше на оставят цигарите, месото, алкохола и да видиш, как заради това започнаха да го зачитат.“

Тя продължи да разказва: „Той си знаеше – много редовни разходки до манастира в гората. И там сред нея е бил в съприкосновение с Божественото.

Попитах дъщеря му:

„Дали бързо се прочу?“
„Да, бързо се прочу – отговори тя. Много хора с му пишели писма от цяла Българи и дори от Света.“

Преди е приемал в домът си, а жена му, му била асистентка. Дори писмата, които са пишели хората, са ги адресирвали до нея. Защото той много често им отказвал да ги приеме, но жена му била с добро сърце и искала да помогне на всички.

А, дъщеря му когато го попитала: „Татко, защо не прегледа и този?“
А, той отговарял: Аз се уморявам понякога и заради това не мога да кажа точно диагнозата и не желая да лъжа хората.И това е било напълно нормално, за това е връщал много хора от вратата си...а те са чакали, чакали.

"Татко, как може да се занимаваш с всичко това, къде го побираш: йогизъм, ирисова диагностика, радиестезия, билкарство (фитотерапия)? Може би това го е довършило баща ми, напрягането на мозъка докато преглежда..."

Един ден той получил покана от Франция от Международна Асоциация по изследване проблемите на Психотрониката и е отишъл.

Също така е всепризнат от университет в Русия. „Патриса Лумумбы– медицински факултет катедра Госпитальнoй хирургии.

С изключително голям зор се е свързал и с Петър Димков по онова време.

Той е демонстрирал обширни познания в областта на ирисовата диагностика и високо квалифицирал се е в народната медицина.

Целесъобразно, неговият отпит и знание(на Цветан Недков Иванов)
Цветан Недков Иванов
да се използват активно и по предназначение. Преведено от руски на български. Това е написано в Дипломата дадена му от Руският учен: д-р на медицинските науки Е.С.Вел
ьховер, който му легитимира един вид работата за пред Българската държава и народа ѝ.

С времето той доразвива своите тънки и точни познания в посоката –ирисова диагностика, но българския народ по това време е бил твърде скептичен, подхождали са с недоверия, присмех, а от тогава до сега могат само да съжаляват, че този човек е бил под ръка(та им), а не е бил достъпен за тях... Липсата „на вяра“ било бич за хората по времето на комунистите.
В ръцете ми сега стои сертификата, който е получил от Международната Асоциация по изследване на психотрониката – Люксембург.  Президент на Международната Асоциация е д-р.Зденек Реждак (Чехословакия), а замесници са: д-р.Роджър Снудер (Санта Роса-САЩ), д-р.Хеинрич Хубер (Австрия), инж.Ярбас Г.Марино (Бразилия), д-р.Ерик П. Иченбергс (Западна Германия) и инж.Том Лоуен (Люксембург), който е секретар на организацията I.A.P.R.
Дъщеря му няколко пъти повтори, че той е поддържал писмена връзка с френски лекар.

Тогава попитах дъщеря му:
„Той сам ли се ровеше за информация или тя идваше „сама“ при него?“
„Сам се ровеше за оскъдната информация, която намираше и много пъти е казвал: Малко нахално може да е, но няма да се откажа, иначе няма да успея. Ако не получа тази информация няма да успея.

Бай Цветан
Много от „враговете му“ са били така наречените „лекари“  по онова време, защото те са си мислили едва ли не(то не, че и сега не си мислят в XXI век), че познанието за Живота и Здравето на човечеството им „принадлежи“. Но той въпреки, че трудно се сдобива със знание(ето), овладява го до най-висока степен чрез апокрифната литература. Също така е владеел: френски, руски, английски и турски езици.

Но... за мое най-огромно съжаление този човек си отиде 1995г. на 75г. от Инсулт, от този свят и Лясковец (не е същия без него и Дълновидните му познания) завинаги. Точно тогава през 1994г. аз започнах да се „интересувам“ от литература за масажи, лечение, билки, йога, фитнес, здраве, философия, етика, морални стойности и висини и се засякохме за това време. Тъкмо мога да кажа, че „прохождах“ в духовната сфера и знанието и го виждах, как ходи изпънат като „струна“, беше с бяла коса, носеше обувки който тракаха докато ходи и се чуваше от далече(явно е имало пластини на подметките - както на тия от Лорд оф да Денс-танцьорите). Освен това съм го виждал и да кара колело...“

Тези записки ги преписах от записките на книгата си, която подготвях тогава, но все още не е видяла бял свят, може би скоро. Но бих искал да си призная, че ако сега имаше такъв човек в Лясковец бих стоял пред вратата му за да го моля да ме научи за да има приемственост и да изуча и този занаят... и да продължа делото му...

Тук в още една изрезка съм написал следното:
Бяха ми казали, (г-н Ников) за бай Цветан, че някакъв доктор му казал пред него следното.
„Ако Цветан имаше моето „докторско“ образувание дори и професорите и академиците щяха да му свалят шапка!“
-Ха казах си аз, та той и без тяхното признание „с шапки долу“ е бил признат от световна организация, за която малцина зная и въпреки това той не се е интересувал или вълнувал от това. Защото е бил ЧОВЕК.

...За жалост нито веднъж не видях и не чух някой да спомене този човек никъде пред мен. Сякаш той никога не е съществувал и не е допринесъл за живота, на стотици хора на тази Земя... Никакво уважение ѝ почит не срещнах отдадена му...Е, като е така, аз ще го сторя с този материал за него и няма да го забравя, защото...

„Здравето почива върху неизменни закони. В медицината от древността е било известно, че когато човек възстанови душевния си мир и достигне в съзвучие със собствената си същност болестите го напускат.“

За мен е истинска чест да споделя тези си записки със света макар и толкова късно след тяхното записване...
                                                                                     Христо от Лясковец