Спомен за леля Ценка от с.Родина...

снимка, която ми даде мъжа ѝ
В вторник на 01.08.2006г. помолих чичо Сашо да ми съдейства за намирането на къщата на леля Ценка от с.Родина(зад село Добри дял).
Закъснях за уречения час и отначало си помислих, че няма да се съгласи да дойде с мен с колата. Просто щеше да се повози с мен. Но въпреки, че закъснях отидох до тях с надеждата, че ще се навие да дойде въпреки моето недоразумение. Съгласи се и тръгнахме. Не каза, какво му е коствало за да тръгне точно тогава, когато аз исках, а не когато се разбрахме... Извиних му се все пак и тръгнахме.

Отново извървяхме пътя до там, само, че сега разликата беше, че вече аз карах кола и бях на 26г., а не тогава когато сме ходили да стоя на задната седалка и да гледам само-безучастен защото съм бил на 9-10г.
Пътя си е един и същ леко разбит на места, а на места по-хубав и от магистралния път. Пътувайки сърцето ми тръпнеше, защото най-накрая имах рядката възможност да осъществя желанието си да отида поне още веднъж.

Минахме през село Добри дял и влязохме в дълбоките гори на село Родина. Въздух и красота да искаш. Гъсти дъбови и борови гори да искаш, мирис на стада от крави и овце и кози... Градските чеда може и да не знаят, какво е това. Типичен балкански аромат в съжителство с околния свят.

През цялото време с чичо Сашо си говорихме и оглеждахме гористите местности, като че ли и на двамата ни се искаше да спра и да се потопим в тях. Но не, аз имах цел и тя беше важна за мен... горите и разходките друг път. Криволичейки през улиците на селото пристигнахме до мястото пред къщата.

 Колко топли спомени ме връхлетяха от незнайни тогава, а знайни сега... Голямата дървена масивна врата(тогава така ми изглеждаше, защото бях малък), но вече беше избледняла съсухрена, неподдържана и сякаш изгубила своя живот... Време, време, куче лае, петли пеят, а аз съм тук отново. И това като звуци си е отново същото(все пак сме на село), и аз отново съм тук. Стоя и се оглеждам. В далечината от къщата се чуваше високо пуснат говор на телевизор. Понеже къщата е доста навътре от входната врата. Аха, казах си на ум, тука има все още живот. Въпреки, че не исках да се примиря с факта, че очите ми виждаха некролога на който е написано, че леля Ценка от 9 години не е между живите. Звъннах няколко пъти но непрестанно вътре в мен говореше глас: „Какво правиш тук, нея я няма!“ Но бях си казал, че съм тук пред вратата и ще стоя тук докато излезе човек за да се срещна с него. Една пустота лъхаше от този момент. Чуваше се кучешкия лай вътре в къщата и кокошки с петел имаше, защото ги виждах...значи има човек вътре, но може да не ни чува. Въпроса беше, кой е вътре и дали е същия дядо, който помня смътно от детството си, когато идвахме тук.

В статията която съм писал в записките си по книгата: „Триумфалната история на Ледения Каньон“  съм записал, че сега отивам да обядвам и че след час и половина ще продължа...

Изведнъж музиката от телевизора спря и възрастен човек излезе през вратата на къщата си вътре...Още щом го зърнах разбрах, че това е дядото, който беше тук когато идвахме. Значи дядото беше жив(поне той). Дани ни приеме си казах аз и още много неща исках да го питам. Но исках и тя да е тук-леля Ценка, не той. Но човека беше отворен за света въпреки, че го посещават само децата му и се чуват по телефона.
Когато излезе му обясних, кой съм, от къде съм, какво ме води тук и за какво го безпокоя.  Но той не можа да ми помогне с информацията, която търсех и исках. Въпреки, че му задавах въпросите си. Времето през което е останал сам не е пощадило базата му данни и той сякаш вече беше станал безличен. Сякаш спомена на времето не му помага а го заличава. Въпреки това бях щастлив, че стъпих там може би за последен път(въпреки, че селото не е далече). Освен това някакво интересно вълнение в мен се надигна, че тук е била жива, крачела е изключителна жена каквато е била Леля Ценка. Тя е направила нещо с мен. Сякаш е закодирала или събудила нещо дремещо в мен още тогава, но не е казала на никого(т.е. моите родители) за това.

Дядото си каза името, но не го запомних и ни пусна за малко в двора си. Вярно, е че пътуването до тук касаеше само мен исках да направя това посещение като поклонение пред тази значима за мен жена. Нямах оправдание да не го направя. 

Леля Ценка остава в паметта ми като една душа, което ми е дала неща за които не знам нищо, направила е нещо за мен и то стои като отпечатък в съзнанието ми. Още в детството си знаех, че нещо „не е наред“(както биха се изказали много „експерти“) с мен. Още тогава знаех, защото виждах и сравнявах своите интереси с тези на другите. А това с годините разбрах, че е губене на време и голяма грешка.  Не се вълнувах от детските игрички с децата, а гледах звездите. Ето днес отново се върнах години назад за да отдам почит към тази жена, но да си призная нищо видимо не ме е карало...но ако тръгна да разказвам за невидимото... Аз не живея нито в миналото нито в бъдещето само...защото настоящето е пътепоказател за мен. Въпреки, че да си призная нищо от бъдещето не ме вълнува, защото търся всички отговори назад от миналото си и не само моето.

За това тя остава жива и спомените ми:


Лельо Ценке, ти остави светла диря в сърцето ми. БлагоДаря ти от дъното на сърцето си. Почивай в Мир!

Спомен за бай Цветан-Коконата от Лясковец

Материала(е авторски) е записан в записките ми за книгата, която още не е видяла бял свят „Триумфалната история на ледения Каньон“ и съм ги правил през далечната 2002г. която обхваща един голям период от моя живот от 11 годишен...

Бай Цветан-Коконата
„Днес е 26.XI.2002г. два дни преди рождения ми ден.
Днес с голямо щастие пиша, че се сдобих за определен период от време с информация за лясковския светец бай Цветан. Дъщеря му беше много любезна с мен и ме прие във фамилната им къща. Разбрахме се за определен ден да отида в 10:00 часа в тях, но аз нямах търпение и отидох в 9:00.

Тя беше наизвадила много материали за него, които в момента стоят пред мен в мига на моето записване. Радвам се, че се докосвам до тях.
Роден през далечната 1920г. През 1943г. завършва висше икономическо образувание в гр.Свищов. Чрез натиска на своите родители  го завършва, но иначе има изключителни увлечения към медицината. Сам съм собствени усилия и гол ентусиазъм се е образовал и е стигнал до такава академична степен, че получава професионален сертификат от чужбина за Ирисов Диагностик.

Първо започва с йогизъм не по-рано от 28 годишна възраст-споменава дъщеря му, с група от гр.Велико Търново. Дъщеря му Светлана Костова сподели с мен, че баща и постоянно е говорел за начина на хранене: „Преди да ядеш друго ядене изяж една мешана салата(домати, краставици,  чушки, лук, олио и т.н.).

Понеже той не е живял изолиран от града, а си е живял в най-обикновена махала св. Атанас(понеже  Лясковец се е сформирал около 5-те църкви и отначало е бил разделен на махали и св.Атанас е една от тях)в гр.Лясковец(5140) на улица Иван Пазвантов“ №3. Мнозина са му се присмивали и по-точно съседите. Но дъщеря му бързаше да сподели и още.

„Да видиш как когато съседите получеха дадена болест идваха при него(татко) и той ги съветваше на оставят цигарите, месото, алкохола и да видиш, как заради това започнаха да го зачитат.“

Тя продължи да разказва: „Той си знаеше – много редовни разходки до манастира в гората. И там сред нея е бил в съприкосновение с Божественото.

Попитах дъщеря му:

„Дали бързо се прочу?“
„Да, бързо се прочу – отговори тя. Много хора с му пишели писма от цяла Българи и дори от Света.“

Преди е приемал в домът си, а жена му, му била асистентка. Дори писмата, които са пишели хората, са ги адресирвали до нея. Защото той много често им отказвал да ги приеме, но жена му била с добро сърце и искала да помогне на всички.

А, дъщеря му когато го попитала: „Татко, защо не прегледа и този?“
А, той отговарял: Аз се уморявам понякога и заради това не мога да кажа точно диагнозата и не желая да лъжа хората.И това е било напълно нормално, за това е връщал много хора от вратата си...а те са чакали, чакали.

"Татко, как може да се занимаваш с всичко това, къде го побираш: йогизъм, ирисова диагностика, радиестезия, билкарство (фитотерапия)? Може би това го е довършило баща ми, напрягането на мозъка докато преглежда..."

Един ден той получил покана от Франция от Международна Асоциация по изследване проблемите на Психотрониката и е отишъл.

Също така е всепризнат от университет в Русия. „Патриса Лумумбы– медицински факултет катедра Госпитальнoй хирургии.

С изключително голям зор се е свързал и с Петър Димков по онова време.

Той е демонстрирал обширни познания в областта на ирисовата диагностика и високо квалифицирал се е в народната медицина.

Целесъобразно, неговият отпит и знание(на Цветан Недков Иванов)
Цветан Недков Иванов
да се използват активно и по предназначение. Преведено от руски на български. Това е написано в Дипломата дадена му от Руският учен: д-р на медицинските науки Е.С.Вел
ьховер, който му легитимира един вид работата за пред Българската държава и народа ѝ.

С времето той доразвива своите тънки и точни познания в посоката –ирисова диагностика, но българския народ по това време е бил твърде скептичен, подхождали са с недоверия, присмех, а от тогава до сега могат само да съжаляват, че този човек е бил под ръка(та им), а не е бил достъпен за тях... Липсата „на вяра“ било бич за хората по времето на комунистите.
В ръцете ми сега стои сертификата, който е получил от Международната Асоциация по изследване на психотрониката – Люксембург.  Президент на Международната Асоциация е д-р.Зденек Реждак (Чехословакия), а замесници са: д-р.Роджър Снудер (Санта Роса-САЩ), д-р.Хеинрич Хубер (Австрия), инж.Ярбас Г.Марино (Бразилия), д-р.Ерик П. Иченбергс (Западна Германия) и инж.Том Лоуен (Люксембург), който е секретар на организацията I.A.P.R.
Дъщеря му няколко пъти повтори, че той е поддържал писмена връзка с френски лекар.

Тогава попитах дъщеря му:
„Той сам ли се ровеше за информация или тя идваше „сама“ при него?“
„Сам се ровеше за оскъдната информация, която намираше и много пъти е казвал: Малко нахално може да е, но няма да се откажа, иначе няма да успея. Ако не получа тази информация няма да успея.

Бай Цветан
Много от „враговете му“ са били така наречените „лекари“  по онова време, защото те са си мислили едва ли не(то не, че и сега не си мислят в XXI век), че познанието за Живота и Здравето на човечеството им „принадлежи“. Но той въпреки, че трудно се сдобива със знание(ето), овладява го до най-висока степен чрез апокрифната литература. Също така е владеел: френски, руски, английски и турски езици.

Но... за мое най-огромно съжаление този човек си отиде 1995г. на 75г. от Инсулт, от този свят и Лясковец (не е същия без него и Дълновидните му познания) завинаги. Точно тогава през 1994г. аз започнах да се „интересувам“ от литература за масажи, лечение, билки, йога, фитнес, здраве, философия, етика, морални стойности и висини и се засякохме за това време. Тъкмо мога да кажа, че „прохождах“ в духовната сфера и знанието и го виждах, как ходи изпънат като „струна“, беше с бяла коса, носеше обувки който тракаха докато ходи и се чуваше от далече(явно е имало пластини на подметките - както на тия от Лорд оф да Денс-танцьорите). Освен това съм го виждал и да кара колело...“

Тези записки ги преписах от записките на книгата си, която подготвях тогава, но все още не е видяла бял свят, може би скоро. Но бих искал да си призная, че ако сега имаше такъв човек в Лясковец бих стоял пред вратата му за да го моля да ме научи за да има приемственост и да изуча и този занаят... и да продължа делото му...

Тук в още една изрезка съм написал следното:
Бяха ми казали, (г-н Ников) за бай Цветан, че някакъв доктор му казал пред него следното.
„Ако Цветан имаше моето „докторско“ образувание дори и професорите и академиците щяха да му свалят шапка!“
-Ха казах си аз, та той и без тяхното признание „с шапки долу“ е бил признат от световна организация, за която малцина зная и въпреки това той не се е интересувал или вълнувал от това. Защото е бил ЧОВЕК.

...За жалост нито веднъж не видях и не чух някой да спомене този човек никъде пред мен. Сякаш той никога не е съществувал и не е допринесъл за живота, на стотици хора на тази Земя... Никакво уважение ѝ почит не срещнах отдадена му...Е, като е така, аз ще го сторя с този материал за него и няма да го забравя, защото...

„Здравето почива върху неизменни закони. В медицината от древността е било известно, че когато човек възстанови душевния си мир и достигне в съзвучие със собствената си същност болестите го напускат.“

За мен е истинска чест да споделя тези си записки със света макар и толкова късно след тяхното записване...
                                                                                     Христо от Лясковец


365 повода за БлагоДарност!

БУМ-ТРЯС и стъклото се счупи!  Уж стоим и си говорим мирно и тихо и пием кафе, но ... стъклото се счупи (масата беше стъклена) и аз паднах върху него. По-голямата му част не беше "станала на сол" и се спря в шията ми от ляво.

Живота ми можеше да приключи с това !!! Никой не разбра, какво стана и как стана, но аз вече кървях. А, тъкмо говорехме на масата за бъдещия тогава проект, нова книга стихосбирка с името "Благодаря" на малката-голяма поетеса. Сега вече факт от 2013г.

Оттегляне език мисълта За тази Ми част От обещанието Да спомогна език тази поетеса Да ѝ Види стихосбирката БЯЛ Свят Ме крепеше Много!
Дойде полиция, дойде бърза помощ и ме взеха с линейката за спешното да ме шият !!! ???

Добре, че собственика на кафето се усети, че да извади кислородна вода за да спрем кървенето на първо време. А, аз дори не бях разбрал, че ме е дялнало стъклото по шията.

"Какво беше станало, Господи в тази секунда, в която отпивах от кафето си
на тази маса, в това кафе?!!"

В този миг вече живота ми трепереше, сърцето ми прескачаше хаотично, а в мислите ми разигравах, как да създам корицата за стихосбирката, защото щях да я рисувам. Да и си казах, че ако нещо се случва с мен, то да е в творческа мисъл ... Лежах на операционната маса и с мъжки сълзи на очи и гледах към лампата на тавана и се питах:

"Господи, това ли е животът? Да правиш цяла нощ любов, да дремнеш малко (след това) и после да се срещне с хора на кафе и да умреш като куче? "

Но признавам си не послушах вътрешния си глас, за това да не ходя в това кафе, а трябваше в това, което ми показа интуицията. Това беше достатъчно доказателство за мен!
Боли когато те шият, но боли повече когато не знаеш защо това се случва (а може и никога да не разбереш). Кого засегнах? Къде стъпах? Какво не беше наред? Как е нужно да бъде? Все въпроси, които изместиха фокуса език болката От тялото   в душата Ми!

"Това ли е живота, Господи? На 33 години да преживееш среща с личния си късмет? "

Отивам като "нормален" човек на кафе и те изкарват "по-ненормален начин" от там с линейка и патрулна кола. През прозореца на линейката наблюдавах през цялото време, как хората гледаха към нея, докато тя огласяваше всичко наоколо със сирената си, а след нея патрулната кола. Нелепост голяма. А аз се чудех, какво стана през цялото време, това на мен ли се случваше ... толкова ми изглеждаше някак абстрактно !! Да нещо се случи и можеше да не съм жив ... Господи!
След като свършиха в операционната и ми казаха, че съм зашит и мога да си вървя, излязох и помолих да ми направя три снимки, как съм бинтован. Не мислех за живота, не мислех за здравето си, не за себе си мислех, а за това, че имам клиенти, които чакат масажите си ... Прибрах се и майка щеше да падне от гледката с мен !!!

Но случи се. Сега "трябваше" да гледам напред към възстановяването ми. Сякаш бях ходил на война "да воювам с вятъра" в мирно време.
"Юнак без рана, какъв юнак е !!!"
Окъпах си тялото до колкото мога, защото по мен и потника ми имаше засъхнала кръв. След това легнах на леглото и гледах в една точка и се питах:

"Господи, това ли е животът? Явно имам "неразплатени сметки", за които
ще живея за да ги поправя!"

Така след това обявих във файса, че нещо е станало с мен и да не ме търсят за работа поне 45 дена, а след това ще видим.
Отидох при личния ми лекар и той като ме видя се хвана за главата. Въпреки, че знаеше, че съм мирен човек и в мир със себе си, се изненада като ме видя в това положение. Започнахме с превръзките, а аз си носех с мен "Маслото от Джоджен" и "Кром-Крем". Показах му ги ѝ казах, че само с това ще се мажа и с нищо друго. Той започна да пише рецепта за "някакви си мазила", но аз го пресякох да не се хаби излишно да пише. Няма да стане. Настоях пред него и му казах, че искам да се уверя лично в това което съм правил като реклама до сега на кремовете и маслата пред други хора. Прокрадна се и друга мисъл в мен: "Сега или никога!"
Така бяха изминали осем дни от първото пребинтоване и налагаше да излизам с бинтовете и гледах погледите на хората. Вярно е, че си мислих да но им се случва никога! Започнахме раз-обинтоването и беше мъчно, защото всичко беше засъхнало по пръстите ми. Но на шията конците ми не можаха да изсъхнат защото бяха обгрижени с " Кром-Крем ". Нанасях го върху раната и той образуваше филм, който Я пазеше От инфекции   И замърсявания. А вечер само я забърсвах и така продължих до мажа до неговото заличаване.

Три пъти ходих за смяна на превръзките на пръстите на дясната ръка. И бяхме определили в един четвъртък да махаме конците, но ми се обадиха да участвам в две телевизии във Велико Търново и да говоря за организацията и благотворителността ни (тогава все още бях в една благотворителна организация, която напуснах с радост). Така отидох в сряда предния ден. Като видях личния лекар да посяга с бръснарското ножче да реже конците на шията ми, затворих очи, спрях да дишам за миг, и се появиха от онези неприятни тръпки по тялото ми отгоре до долу. Той констатира, че защото съм мазал раната и шевовете с "Кром-Крем(а)" конците не са могли да изсъхнат, а раната е зараснала прекрасно. Той каза: "Готово". Можех само да се усмихвам леко, без да влагам някаква бурна емоция ... защото беше страшничко. Отворих очи и се намазах с крема си отново за да образувам филма върху раната. След това махна конците от пръстите на дясната ми ръка и тях намазах с крема, преди да сложим лепенките. За благодарност му направих една процедура на масата от моите "специалитети". След това той във времето той получи още 5 такива процедури в знак, на благодарност и съпричастност към мен и моя случаи.
Радвам се, че нямам "странични последствия" на психично ниво от начина, по които щях да изглеждам бинтован и след това олепен, а за шевовете да не говорим.   Но се запитах дали това ще заздрави връзката ми с мен, обичта ми към самият мен и тялото ми. Но със сигурност представата ми за смисъла на живота бе под въпрос и то разделен на хиляди производни и кратни!
Обаче нещо ме осени: Нали всяка година 98% от клетките на нашето тяло се подменят и на практика на всеки рожден ден или курбан, аз съм с подновени клетки и ново тяло. Да не кажа прероден (тъкмо лошата памет и стрес на тези клетки преживели случката са извън мен ....). БлагоДарение език ТОВА постоянно възпроизводство И възстановяване Направи физическото тяло Ми Да СЕ излекува И Да   зарасне раната, а "Кром-Крем(а)" помогна от вън по най-добрият начин.

Разбрах също така, че: "Лекувайки себе си, помагам за излекуването на Света!"

С времето разбирах, че животът ми е богатство и, че аз съм нещо много по-голямо от колкото съзнавам дори. Ако бях умрял днес вместо курбан днес щеше да се чества една година от как съм напуснал този свят (и нямаше да четете тези редове -днес) ... Но след като съм жив помогнах на момичето да има собствена стихосбирка, създадох своята книга "Масаж на Душата II", създадох крема "Аурата на Таня", Тоника за лице "Сълзите на Мария", "Jo'dina" балсам за устни, "Jo'dina" сапуни,   преживях три инициации в Рейки, издадох малка книжка за Рейки, създадох пустинния крем "La'Ross Вашият Керван, писах много материали и рецепти, гостувах много пъти в телевизии и радио предавания, продавах времето си, правих стотици масажи, инициирах 5 човека (до сега) в Рейки, прочетох много книги (повечето от тях си купих), дишах, медитирах, храних се, правих любов, прегръщах любимите си хора, но само аз знам, какво ми беше през това време. Сега мога да се наслаждавам на маслините и кашкавала, които така обичам ...
Сега в денят на 365-тия ден бих искал да изкажа своята признателност с тези последни редове:

"Започни новия ден с вяра в мечтите си. Без съмнение ти си тук, за да правиш невероятни неща."
                                                                                      Джон Хайндс

Чувството ми за изказ за живот ... това е новото мото за новия сезон! Както продължавам да творя и да гледам напред. Това беше някаква ретроспекция и да благодаря на критикарите и завистниците, че ги има ...

                                                                                                        @ Мин

Цар без Виночерпец!

                                      Histori by La’Ross Your KERVAN

...Ще направя път в пустинята.... с КЕРВАНа си. Нищо, че това изглежда невъзможен сценарии и няма кой да го филмира. Аз мога да го направя, и го направих. Защото знам, че Бог не иска от никого нищо, но с негова помощ ние разбираме, колко можем да бъдем решителни, да проявим смелост и дързост.

Хиляди пъти съм си казвал за да се окуражавам: „Господите“ (другите фирми и производители) са го направили(различни продукти), но аз ще го направя по-добре (защото съм по-добър от тях)!

И понеже знам, че нищо на този свят не се повтаря така, както е било първия път... аз съм изключително внимателен и свободен за да творя. Целия процес за създаването на този крем минава пред очите ми, през сърцето и ръцете ми. Много пъти съм се чувствал като, че ли някой или нещо прави това. Кой ме подтиква да създавам, ме е вълнувало много време, до преди да разбера... Ами всеки си има вътрешни стремежи към което се стреми, желае, иска, но някой си остават само с мечтите.

"Ако накараш човек да се усмихне, след като се е докоснал до крема KERVAN ще промениш света. Може би не целия свят, но неговия със сигурност."

Така сега ще ви разкажа, какво стана и какво се случи за да стигна до тук и да се оформят „Златните 7“ като някакъв завършен цикъл на творчество относно натуралните и чисти неща.

Не погледнах рецептата признавам си по която си мислих, че ще се ръководя. И то не я погледнах два пъти, но... Проявих желание да се справя „сам“. Е, такова нещо като „сам“ и да се „справя“ не се случиха. Разминах се със създаването цели два пъти. Използвах суровини, които после изхвърлих в кофата. Използвах и желанието си да опитам и да видя дали или, но провала беше с мен. Така след като вече се усетих, че може и някъде да бъркам, все пак погледнах „рецептата“(силно казано рецепта). Оказах се, че съм разсипник на суровина, която ми е скъпа на сърцето(защото много добре знам, как събирам през цялата година билките и накрая да ги изхвърля, заради „провала си“). Но пък не бях ядосан на себе си, а някак се усмихнах, защото видях, как Вселената може да ти „скрои“ закачка, която нищо, че е провал, да се посмееш и да не се вземаш много на сериозно, за да не „закодираш“ нещо „накриво“ в продута! Така бях си определил, че крема ще го пусна на 15.09.2014г. на първия учебен ден в България, но уви(бях забравил, че това с плановете, не се получава всякак). След два провала в два последователни дни, на 17.09.2014г. на празника „Вяра, Надежда, Любов и майка им София“ кремът „La’ Ross Your KERVAN“ се получи. През цялото време се връщах към разхищението си и се питах... Ох, ако само бях погледнал малко по-задълбочено рецептата...

Забърквах всеки един крем по отделно, защото исках да видя, дали случайно ще се получи всеки следващ път... Ами като спазваш фините настройки и указания, няма, какво да се обърка, освен да се получи. Така правя крема и се мажа по ръцете за да усетя първи какво е усещането от сътвореното. Да защото самия крем É явление, което много хора биха използвали в ежедневието си.

И аз понеже съм „цар“ без виночерпец(който да ми опитва кремовете в/у себе си за да види ефекта какъв ще е първо върху него), Сам си го правя и Сам си го тествам на себе си-крема. Ако аз оживея и другите ще са живи и здрави, а ако ли не то на мен ще се отрази първо. И тука е хубаво да поместя нещо красиво Перефразирано от мен, от това което е казал нашия Апостол: „Ако печелиш като си създал нещо, красиво катоЗлатните 7“, то печелят всички от това (защото могат да се насладят и да си върнат усещането за внимание, докосване, обгрижване и покой), което си създал. А, ако губиш, т.е. ако не си се справил и не е станал продукта годен и качествен, то ти сам си носиш кръста.“

...Просто човек няма да разбере, че се е намазал с крем KERVAN, защото е толкова лек и ефирен, че не се усеща по кожата. Тя диша, радва се, щастлива е и най-важното БлагоДари..., че си я покрил с това чудо на природата.

цена на крема: 100ml. - 18,50лв; 10ml -  само в промоции(като подарък)!


За мен е чест да събера всичките продукти в един събирателен образ с името „Златните 7“.

Локум с Домати...!


Днеска в магазина на "Захарни Заводи Горна Оряховица" си взех този прекрасен Локум. Нареждайки се на опашката да си чакам реда чух как продавачката обяснява за Новия локум. 
"Преди няколко дена дойде един клиент не си носел очилата и казва дай ми един локум с домати(понеже вместо Нар(плод) както си Е, му се привидяло домати, щото било червено!!!). И тя като се разсмяла със сълзи и от тогава постоянно го рекламира Новия Локум по този начин с тази случка...".
И аз да не остана назад днес сякаш нещо ме "върна" в тоя магазин,щото го бях подминал, поискаха след като чух и аз от локума с домати...хаххаах
Харесвам Вселената, как тънко ти пуска "къс пас"-т.е. тънка шегичка за да не се вземаш толкова насериозно!!!

Слово за първия учебен ден 15.септември.

Мили деца, 
Ето че днес за първи път сядате на тези твърди чинове; подредени сте по височина или по азбучен ред, и ми се иска да вярвам, че ако ми приличате на кестеняви и жълти манатарки, нанизани за сушене, причината е само в годишния сезон. Вместо на щастливи четирилистни детелинки, както би трябвало. Някои от вас се въртят неспокойно по местата си, сякаш седят върху нагорещена печка. Други стърчат като заковани на чиновете си. Трети се заливат в глупав смях, а червенокосото момче от третата редица е вперило настръхнал поглед към черната дъска, сякаш вижда пред себе си мрачното бъдеще.
В душата ви се е настанила някаква плахост и не може да се каже, че инстинктите са ви излъгали. Вашият съдбоносен час е настъпил. Семейството ви с колебание ви е довело тук и ви е предало в ръцете на държавата. За вас започва живот по часовник и с това всъщност приключва животът.
Оплетената от цифри и параграфи, йерархични степени и учебни планове тясна и все по-тясна мрежа обхваща вече и вас. От момента, в който сте седнали тук, вие вече принадлежите към определена класа. И при това към най-нисшата. Пред вас са класовите борби и годините на изпитания. Сега вие сте плодни семенца, ще трябва да се превърнете в добре подредени плодни дръвчета!
Живи и будни сте били до днес, от утре започва консервирането! Така, както направиха и с нас. От дървото на живота, към консервната фабрика на цивилизацията — това е пътят, който ви предстои. Нищо чудно тогава, че вашето смущение е по-голямо от любопитството ви.
Има ли някакъв смисъл да ви се дават съвети по такъв един път? И то от човек, на когото никакво противене не е помогнало и мирише точно толкова “на буркан”, колкото и другите? Все пак позволете му да опита и му признайте заслугата, че поне никога не е забравял, а и едва ли някога ще забрави какво му е било на душата, когато за първи път е прекрачил прага на училището. На онова сиво и извънредно голямо кубче за игра. И как му се е свивало сърцето тогава. Така ще можем да преминем към най-важния съвет, който би трябвало да набиете в главите си и добре да го запаметите, подобно на стара мъдрост от древна паметна плоча:
“Не позволявайте да ви унищожат детството!”
Погледнете повечето хора: те се освобождават от своето детство като от старата си шапка. Забравят го като телефонен номер, който вече не важи. За тях животът има вид на безкраен салам, който те постоянно изяждат, и това, което са изяли, вече не съществува.
В училище вас усърдно ви придвижват от “долното” през “средното” до “горното” стъпало. И когато най-сетне се озовете на върха и се мъчите да пазите равновесие, зад вас отрязват станалите “излишни” стъпала и вие вече не можете да се върнете обратно.А не би ли трябвало в своя живот човек да може да се качва и слиза по стълбите като в къща? Колко струва най-хубавият първи етаж без килера и уханните лавици, отрупани с плодове? Или без партера със скърцащата входна врата и дрънкането на звънчето?
Но повечето хора живеят така: стоят на най-горното стъпало без стълба и без дом и си придават важност. Някога са били деца, после са станали възрастни, а какво са сега? Само който стигне до почтена възраст и си остане дете, е човек! Не зная дали сте ме разбрали. Простите неща се обясняват толкова сложно! Е добре, да вземем тогава нещо по-трудно, може би него ще разберете по-лесно. Например:
“Не смятайте училищната катедра за трон или амвон!”
Учителят седи на по-високо място не за да му се кланяте, а за да можете да се виждате един-друг по-добре. Учителят не е нито класен фелдфебел, нито пък Дядо Господ. Той не знае всичко и не може всичко да знае. И ако въпреки това си дава вид на всезнаещ, простете му го, но не го вярвайте.
Признае ли обаче, че не знае всичко, тогава го обичайте! С това той е спечелил любовта ви. И понеже сам той не печели кой знае колко, на вашата симпатия ще се радва от сърце. И още нещо: учителят не е магьосник, а градинар. Той може и ще се грижи за вашия растеж. Но да растете ще трябва вие самите!
“Съобразявайте се с онези, които се съобразяват с вас!”
Това звучи по-лесно, отколкото става в действителност. А понякога е страшно трудно. В моя клас имаше един ученик, чийто баща притежаваше магазин за риба. Бедното момче, името му беше Бройер, миришеше така силно на риба, че ни прилошаваше само като го видехме да се задава от ъгъла. Рибната миризма се бе пропила в косите и дрехите му, не помагаше никакво миене или четкане. Всички бягаха от него. А не беше виновен за нищо. Така живееше съвсем сам, подигран и отблъснат, сякаш бе чумав. Той до дъното на душата си се срамуваше, но и това не помагаше. И днес още, четиридесет и пет години по-късно, като чуя името Бройер, ми призлява. Толкова е трудно понякога да се съобразяваш. И не винаги ти се удава. Въпреки това човек трябва да опитва наново и наново.
Не бъдете много прилежни!”
При този съвет мързеливците трябва да си запушат ушите. Той се отнася само до прилежните и е твърде важен за тях. Животът не се състои само от класни работи. Човек трябва да учи, само зубрите зубрят. Говоря от личен опит. Като малко момче бях направо на път да стана зубър. А че въпреки всички усилия не станах, ме учудва и до днес. Главата не е единственият орган на човешкото тяло. Който твърди обратното, лъже. А който повярва в тази лъжа, дори и да издържи блестящо всичките си изпити, пак няма да изглежда, както трябва. За човек е необходимо да умее да скача, да играе гимнастика, да танцува и пее, иначе със своята подута от знания глава се превръща в инвалид и в нищо повече.
“Не се надсмивайте над глупците!”
Те не са глупави по своя воля или за ваше удоволствие. И не бийте никого, който е по-малък или по-слаб от вас! Ако някой не може да схване това без по-нататъшни обяснения, не бих искал да имам работа с него. Мога само да го предупредя, че никой не е толкова умен или силен, за да няма по-умни или по-силни от него. Затова трябва да се пази. Сравнен с други, той също е слаб и пълен глупак.
“От време на време не вярвайте на учебниците си!”
Те не са създадени на Синайската планина, нито по някакъв друг разумен начин. Произлезли са от стари учебници, които са произлезли от други стари учебници, които са произлезли от още по-стари учебници, които пък на свой ред са произлезли пак от стари учебници. Това някои наричат традиция. Но нещата изглеждат съвсем иначе. Днешната война например е далече от онова, което описват поемите в учебниците. Тя няма вид на дева с обнажена сабя, бляскава ризница и развети пера на шлема, както навярно е било при битката за Гравелот или Марсово поле. Но в някои учебници това изобщо не личи.
Не вярвайте също и на истории, в които човекът е представен като неизменно добър, а доблестният герой е смел двадесет и четири часа на денонощие. Не вярвайте и не учете това, моля ви, защото по-късно, когато влезете в живота, ще се чудите извънредно много! И още нещо: правилото за сложна лихва повече не ви е необходимо, макар че още фигурира в учебната програма. Когато бях малко момче, трябваше да изчислим колко пари биха се получили до 1925 година от един талер, вложен в спестовна каса от наш прадед в 1525 година, по време на царуването на Йохан Непроменливия. Това беше едно крайно сложно изчисление. Но си струваше труда. Доказаха ни, че с лихвите и техните лихви от този талер би се получило най-голямото състояние на света! Но дойде инфлацията и в 1925 година най-голямото състояние на света заедно с цялата спестовна каса не струваше даже и един талер. Обаче правилото за сложната лихва продължи необезпокоявано да шества в учебниците по смятане. После дойде паричната реформа и от спестяванията и спестовната каса отново нищо не остана. А учебниците по смятане пак не забелязаха нищо. И идва ден, когато вие взимате червен молив и дебело зачертавате урока за сложната лихва. Той вече е остарял. Точно така, както атаката при Гравелот или цепелинът. А и някои други неща.
И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си.

А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!
Затова решихме в навечерието на 15 септември да си припомним вълнуващия текст “Слово за първия учебен ден” на един от най-обичаните автори на книги за деца и възрастни – Ерих Кестнер. Преводът е на Венцеслав Константинов.

Първият учебен ден е особен ден, който навява спомени и буди размисли.

Всички страници на едно място тук:

















Линк към страницата за книгата: "Игра за 66.000.000 $" http://on.fb.me/X4vTcY
Линк към страницата за книгата "МАХДИМ".
Линк към страницата за "РЕЙКИ Лясковец "
Линк към страницата за "Масло от Джоджен"
Линк към страница за книгата от "Африка в моето сърце":

"Златните 7"

Бих искал да благодаря на всички хора, докоснали се, закупили (или подарени) продуктите от гамата на "Златните 7". Оказах се силно заинтересован от човешката природа и нужда, която се генерира в нея. Преди време бях прочел, че е много важно това, което си създал да предусетиш, как ще се отрази на употребяващия го и как ще го накара да се чувства след това, че да остави трайни следи в него. И съответно да се връща още поне 10.000 пъти ако не и безброй. За това никога под никакъв предлог не бих си позволил аз лично да шикалкавя с Качеството, Грамажа и Красотата на това което съм Създал в гамата от "Златните 7".

Не мога да знам, кой какво мисли в даден момент, но знам две неща със сигурност, че:

..."Златните 7" са на една ръка разстояние от всеки един пожелал да ги има.

...Знам, че силата на Природата закодирана вътре в "Златните 7" прави светът на хората малко по-добър и като цяло същността на гамата ги кара да осъзнаят желанието си да ползват нещо наистина истинско(без боклуци, консерванти, и т.н.).

...Нямам скрити подлъгващи оферти, нямам излишна платена тактика, не желая излишна реклама(освен тази от уста на уста), не търся известност(но когато си създал нещо, което е потребно хората те „разнасят“ и сами те откриват), но от самото начало, когато това започна да се случва, аз си казах, че за да оставя следа след себе си, поне трябва да опитам да се престраша да направя крачката (а дали ще донесе успех или нещо друго, това е въпрос на последователност, постоянство и вътрешен заряд).

Когато чаят от джоджен ми помогна(спаси живота) си казах, че бих искал това да е най-основателния миг за продължаване на животът... да живееш без болка с усмивка и вяра... След това дойдоха и продължението на продуктите. Много пъти в гората по време на разходка, съм се питал от къде идва всичко това? Така и не получих адекватен отговор, но това не ме обезсърчило да продължа да създавам. И ето Сега съм на финалната права, която ми донесе заглавието "Златните 7". Не знам признавам си, дали всеки ще може да опита от тях, защото се правят в лимитирани серии, но както сега(така и за напред) съм се постарал да отговарям на нуждите на хората потърсили тяхната полза. Да, полза! Всеки би искал да има под ръка нещо, което е толкова силно и истинско и действа на момента, а не с обещания за някогашно оправяне на проблема. 

А, относно ползата съм създал промоция(в страницата на маслото от джоджен), което тече всеки месец по 15 дни в която всеки закупил шише от 50ml. Масло от Джоджен“ получава „Кром-Крем“ 20ml. подарък от мен. Заедно с това да поясня, че промоцията е за 30ml. но другите 20ml. също са подарък от мен (така, че подаръците стават два за нула време)!

За това когато създадох всички тези неща ме води и друг мотив: моите любими и близки същества да са обгрижени с нещо качествено, истинско и силно, което да оставя трайна следа в съзнанието им.... и генериране в пространството форма на БлагоДарност. Както съм убеден, че всеки на тази земя има любими същества.

А и щях да забравя..."Златните 7" със сигурност подобряват живота на хората докоснали се до тях, макар и с едно пръстче докато бъркат в кутийката/бурканчето си...


Благодаря ви знайни и не знайни читатели и клиенти...