Ключ и Цвете!

Авторска снимка на: Мирослав Маринов
Просто си стоя на ръба на манастирската скала и размишлявам. Не, даже мисля, че само гледам без да се обвързвам с мисълта си и с действие, сякаш това ме освобождава. Не чакам нищо от никого. Дори от себе си не всеки път очаквам да съм в „спешна готовност“ и не изисквам да действам. Действието също е обсебващо. Сякаш съм се отказал да се боря, а всъщност нямам нужда от борба. Аз съм всичко онова, което искам и винаги съм искал да бъда. Просто човек! Имам рядката възможност да виждам какво е на Запад и какво е на Изток. На Запад е нужно да правиш нещо9все повече и повече) за да станеш велик, да те забележат хората и да си №1... А на Изток ти вече си всичко онова което искаш да си, че и повече. Никога не съм се замислял, че в стремежът си да имам повече, да подобрявам повече неща в себе си, да подобрявам повече лични рекорди, ме води по-неправилния път. Така се увеличават и личните ми терзания дали все пак ще стане! Желанието не е нищо повече от пропуск. Мислейки, какво ще бъде след като съм вече богат, известен, щастлив или световно признат, аз гледам към целта, но газя по настоящето, което е единствения фактор на живота. Защото живота се случва сега. Всичко друго е или спомен или блян. Моята идея е план с образа на картината. Ключ и цвете!

Призивът ми е: Нека се научим да бъдем повече тук и сега.

откъс от книгата "Игра за 66.ооо.ооо $"