РавноСМЕТКА!

В този свят много неща не са наред! Когато кандидатстваш за работа ти искат навсякъде „стаж“ по специалността, умения и т.н., но много трудно ти дават шанс(не възможност) да го натрупаш! За да бъдеш издаван автор, трябва да си се прочул предварително(по някакъв си начин-все един какъв) и тогава „големите“ издатели са склонни да те издават. А новобранците понеже нямат стаж, известност, или издадени книги преди това, какво да правят? Не дават шанс, но всеки иска  да си на нивото на „известен автор“ за да те доят и чрез него да изкарват заплатите си...

Когато господата „бизнесмени“, „работодатели“ и книгоиздатели не проумеят, че всеки един за да ги търси точно тях поне би искал да се научи да е добър в областта си/им. Тези неща се учат от практиката чрез нея, а не чрез просене на милостиня... Всеки иска „добър персонал“ и със скоростта на светлината да бъде обслужен като клиент, а 50 години след това заплатата е една и същата както в началото. Нищо, че стандарта се е сменил 25 пъти през това време и цените са раздирали сърцето на работещия. И когато човек изгуби стимул и смисъл си казва: „за толкова пари, толкова работа!“ и омагьосания кръг  започва да се върти. Няма стаж, няма обноски, няма табят и култура, но пък има „образование“ по което „отговаря“ за дадена позиция наречена кисел гъз.... За такива имам специални кремове(от фабриката ми)!!!

Кога и как достигнахме до подмяна на ценностите, че като „учиш ще сполучиш“ без чичо владика, без хора „зад теб“ или връзки. А кой ще работи през това време? Защо все трябва да си „някой на някого“ за да работиш „определената искана работа от теб“. Каква демокрация, каква интеграция, каква социализация, какъв свободен пазар на труд и действията. Като постоянно ни натякват, че „творчеството“ е абстрактно изкуство, а да си писател, работник и т.н. е работа. А после безработицата варирала. Ту я има, ту я няма или е борба за оцеляване.
От много години разбрах, че в този свят  милиони хора се занимават с неща, които не разбират или пък ги‚ разбират "прекалено", но погрешно и водят хората на сляпо. А относно стажа е повече въпрос на „голям език“ и други анатомични особености  с импланти от колкото на премрежен поглед от сълзи за парче хляб...

Дано сърцата ви „дами и господа“ са запазени след този разрив на разкрита истина, но се замислете, какво правите или не правите??!!!

Без значение от коя точка на света сте, без значение в какъв цвят сте оцветени от природата, ние всички сме човешки същества и би било добре да се държим като такива един към друг. Защото днес вие гледате от високо, а след това вас ще ви гледат от високо само веднъж, след като сложат пръста над очите ви!И повече не ще се сетят за вас!!!
                                                                                                                                        @мин

"Колелото на Живота и Знаците в него"

...относно знаците...
Няма как толкова лесно да бъда срещнат, защото: не съм като другите, не ходя където ходят всички и 5 пари не давам дали някой се вълнува от мен или не!

Но там където само можещите, желаещите да положат усилие да ходят пеша могат да ме срещнат, разговарят и да организираме „бъдеща“ среща ѝ евентуална такава за „кафе пауза“ м/у антракта на живота!

Вървейки в гората и разигравайки сюжета на проекта върху който работя от две години(въпреки, че бе изместен от други) някаква кола мина покрай мен и чак когато намали и спря, аз се обърнах да видя, „кой какъв интерес“ има към мен. Човека дори върна назад и каза: „Ти си Христо от Лясковец, бих искал да поговорим. Кога ти е възможно?“

Я, казах си аз и тука ме откриха. Както винаги провокирам хората с отговора си: „Веднага мога да го направя“. Което съответно не се случи, защото човекът имаше работа и беше тръгнал за към нея. Разменихме телефони и аз тръгнах по своя път... все пак имах работа „за вършене“. Стигнах до горе пред манастира и взех решение какво да „досложа“ там където се роди самата проекция. Обърнах и продължих надолу да слизам. То не е само качването, ами трябва и да слизаш. Не е само да издуваш бузи пръхтейки нагоре, ами би било добре да се насладиш на спокойното си дълбоко вдишване и като слизаш....

От там минах покрай басейна и се насочих към местността „Светицата“.
Някой неща са изключителни, но самата пародия на беседка сравнение с предната, тая може и да я няма. Кой си помисли, че като намаже дъските с лак ще бъдат „вечни“ и няма да бъдат повлияни от дъжд, студ и пек... Ама нали има време за „усвояване“ на детайли...кой съм аз,че да „възразявам“! Та там човекът ми звънна отново и аз бях привършил със снимките на местността и му дадох 15 мин да сляза до центъра. Не обичам да ме препират за нищо и за това дадох повече време, нищо, че се смъкнах за  8 мин. Поглеждам часовника от време навреме за да съм „в крак“ с времевите тенденции!

Стиснахме си ръцете и аз казах, че в този град не бих пил кафе и ги заведох на мястото където водя всички мои гости.  Този човек беше с брат си. Някак ми беше любопитно, какво толкова настоятелно иска да говори с мен този човек...Признавам си и аз по някога съм любопитен!
Разковничето в разговора е, че този човек преди две години е видял нещо свързано с мен, което съм писал и коментирал в предавания относно издаването на книги. Понеже работя с Izdavam.com и той е попаднал на това благодарение на брат си... който му подсказал за този път! И както си говорихме той вмъкна една тема, която мен ми е изключителна топла и приветлива на сърцето. „Знаците“ в нашия живот. И благодарение на тях, той вместо да си се прибере от Велико Търново направо в мястото където живее с.Мерданя, преминавайки покрай с.Шереметя(магистралата) завил към лясковския манастир. И някъде по завоите се засича с мен. От там на кафе и на масата в кафето на Prity sport! Та тези малки синергии, даващи невидим тласък на нашия порив за случващото се в живота ни или обръща каруцата или я кара да върви по-настоятелно!


Доволен съм от „внезапната“ среща и разговора. Слушах го внимателно
как той споделя свои неща и несгоди по житейския си път и как е стигнал до тук с произведенията си... За това сега ще направя реклама на неговата творба:Вечеря за Пикинез“- Разкази... а автора е Миролюб Влахов.(скоро като я прочета ще напиша цяла статия за нея и какво ме е
докоснало в нея)!

Този творец ме срещна в гората, пожела лична среща с мен и я осъществи. Но той чете „знаците“ на живота и знае много от тях, какво означават, което си е добра честота на разговора и от време на време на вълнолома на живота се появява и сбъдването им!


"Времето, когато трябва да го направите (Дадено Нещо), е тогава, когато вземете решение за него!!! Когато учиш всеки ден по нещо, неизменно ставаш все по-добър. Докато накрая няма на къде повече да ходиш и започват да учат хората от теб... Изключително явление е целия процес на пресЪТВОРЯВАНЕ на животът ми!"
                                                        Авторско изписване на нещата!!!


поради изключителни лични и важни за мен ангажименти, това може да е последната статия за 2014г...но,очаквайте още след това...хубавото те първа предстои през 2015г.!!!

Антивирусна програма в книгата:Игра за 66.000.000$


Най-често срещания поздравителен адрес към всеки мозък дръзнал да се докосне до книгата: "
Игра за 66.000.000$". Този текст на няколко пъти се повтаря в книгата за да се знае, че ако има нещо, което "не е наред" би било добре да си отстраним сами... Сами,казах!

Ледена Епоха по лясковски...в гората!

От 20-сет години ходя по това трасе, но ако кажа, че за първи път виждам такава ледена прелест. Днес сутринта м/у 9 и 11:20 часа разхождайки се по трасето установих, че вместо да съм домакин като познавач, се оказах гостенин. Изненадан е меко казано!(о2.12.2014г)

Поледица, която валя в събота и неделя е дала отражение първо в гората като по-нависоко. Аз не бях излизал и двата дни в гората заради това, че рами ѝ четях едни материали или е по-точно да кажа препрочитах ги и работих върху тях. Нали все пак съм писател и имам два проекта от две години ми висят...Бих искал да кажа, че искам да се освободя от тях, колкото се може по-бързо, но те май не искат с такова темпо да се пуснат от мен(хах)!

По време на разходката започнах да снимам първо заледената трева... Няма
такава гледка, защото по-голям творец от природата няма. Замислих се, дали с това заледяване, някак не прикрива стръковете трева от нещо или когато замръзне това е някаква форма на общуване с паметта на водата и така самата растителност да я приема, и после да я предава, когато някой се докосне до нея.




След това започнах да снимам замръзналите клонки стърчащи по пътя. Някой
от тях бяха по-приветливи от останалите и сякаш аз отивах при тях. В Лясковската гора днес беше някак различно. Познавах я на пръсти, а се оказах като гостенин още с влизането си и първите крачки. Освен, че не бях виждал такова нещо се приближих толкова близо до замръзналите клонки и видях нещо изумително. Ледът беше недружелюбен и студен, но очите ми забелязаха феномен. Ледът така беше обвил всичко или сковал, не знам кое е по-точно определение, но когато се загледах видях, че той има същата разделителна способност както нашите клетки по кожата ни. Все едно не гледах леда а си гледах кожата по ръцете.... дори на няколко пъти смъкнах ръкавицата си на дясната ръка за да погледна отново горната част на кожата си... Е, то се питах, как е възможно това да е като някакво повторение, да е като някакъв дублаж, да е като копие ледът като втори слой кожа върху растенията, листата, клонките и дърветата...

Природата наистина си е изключителен феномен и както казах вместо домакин се оказах гостенин по трасе което познавах от години. Но днес някак беше по-особено като природна картинна галерия. Мъгла, лед около мен и моя приятел. Снимки и възхищение! Оглеждане и попиване. Изненади и радост...


Ако кажа, че за пореден път се радвам, че на никой не дадох да ме учи, „как да снимам“ как да стоя зад обектива, как да гледам и под какъв ъгъл... За това се оставям на интуицията и природната красота...а това, че апарата не е „професионален“ или аз не се водя „профи“ ми е все тая...за това на всякъде казвам, че не правя нещата за хората, а за себе си, така, че не ме интересуват хората кой какво мисли за снимките ми. Ако се харесват добере. Ако не пак добре...Следващия!!!



Страницата за снимки Color "X" Day


Заповядайте в моята нова страница за Авторски снимки, не подписани, не откраднати.. Щотото аман от професионални снимачи и снимачки. Снимам с каквото си искам и имам под ръка! Ако ви хареса гледайте, ако ли не прескачайте канала... 
                                                              




Благодаря за разбирането!!!
Страничката тук: http://on.fb.me/1FGBFkJ
Ако искате да ви излизат публикациите(т.е. СНИМКИ) от страницата ми, можете Освен да "Харесате" страницата, да натиснете под меню, за да ви се отвори прозорец с надпис "Получаване на известия"...Но само ако искате!!!
Заповядайте!

P.S.: Място за авторските снимки на Христо от Лясковец, които обаче не се подписват, защото с тях се забавлявам, а не се вземам на Сериозно( и когато крадете то си личи,защото нямате моя Поглед и Мотив за самата снимка)! Да сме на ясно от началото. Не ме интересувате, какво Мислите за снимките(ми) за себе си, за Мен и т.н. Ако ви харесва Добре, ако ли не, пак добре...ѝ ако има нещо в мен персонално, което не ви допада, не е задължително да ме известявате(даже никак) за това. Постарайте се да преживеете този шок Самостоятелно!"
от автора...

Случвало ли се е...!!!

...А да ви попитам случайно да ви се е случвало, когато тръгнете по дадена пътека било „духовна или материална“ да са ви напускали определени хора в обкръжението ви, считайки ги до този миг за „приятели“? И вие да се чудите, защо става така особено ако сте се вкопчили в това познанство с цел изгода! Заплитаме се в такава житейска паяжина, защото явно не знаем, че хората идват в живота ни за ден, два, месец, сезон,  година,  цял живот и в зависимост от това за какво са около нас след свършената работа се оттеглят... И вие сте така - повярвайте ми!

Вашето духовното пробуждане е като земетресение, което намества пластовете във вас и по време на това наместване има хора, които излизат от живота ви, едни пропадат, други се изкачват... а въпроса е на към другите, а към вас... къде сте вие според вашата крива на живота и дали тя съвпада с крайната ви цел. Ако е „да“ добре, но ако е „не“ тогава какво правите за да промените това състояние? И, понеже нещата стоят иначе при нас...няма да ви оставя на мира докато не си изясните, защо сте в това положение поради вярвания, убеждения или мързел... последното може да се поправи с няколко тояги и става бързо и без много шум!!!
                      откъс от книгата ми "Игра за 66.000.000$

Бял Петък: 35 лета

Днес Петък се оказах на 35 години. Някак се водя рожденик, но и щастлив човек. Вътрешно усмихнат, нищо, че не показвам на всеки срещнат външната такава.

Не знам, кой точно реши, че на моята дата 28.11. ще е „черен петък“ за продажбите на алабализми, някак много вампирско звучи...за това аз балансирам с моя Бял петък-пък.

Наистина не знам, какво точно мога да напиша тук, което да ми подейства някак описващо, но се забелязвам, че все по-малко говоря, докато повече от времето, работя и практикувам, това което искам... Създадох много неща през тази година, защото следвам една моя черта последователност... аз може да не съм чак толкова „талантлив“, но пък съм постоянен и последователен. Уча се на много неща свързани с човешката природа, защото колкото повече опознавам хората, толкова повече заобичам животните. Имам нужда от практичност и практични съвети, не празни абстракции лишени от вяра и реализация.
Доволен съм от себе си, желая още неща да финализирам, които съм започнал...нищо, че колкото съм почнал, то толкова има за започване... и така дет се казва няма край...Но за мен извървения път на тиха последователност и „разпиляване“ само на сексуална енергия ми е достатъчен разход. Нямам нужда от друго разпиляване, а Съхраняване. За това през последните 5-6 години съм станал пълна Утопия, която е като пашкул около мен, да не кажа Воал и е покрила в свежа мистерия стъпките ми...

Може и да разочаровам някого тук, но няма да се съобразявам с това... защото в целта ми не влиза това обещетение!

Заедно с този прекрасен Рожден ден, бих направил една съществена
ретроспекция... финализирах и финансирах най-големия си международен проект за тези 35 години - „Златните 7“ и ги пратих по-близко до хората. По-голям подарък, може да е само едно бебе! Остават другите два проекта по които работя вече две години и това повярвайте ми гълта много ток от житейския ми актив. Но не се оплаквам, защото това е моят живот. Живот на изследовател, на „вятърничав“, на художник, на писател, на масажист, на вечно търсещ... това е моята природа и аз съм се сраснал с това. Не знам дали всички тези неща, които изброих ме характеризират добре, но... ако не ще допълня... Аз съм просто човек(ът) Христо от Лясковец...така пише и на визитката ми! Всичко друго, което съм създал остава... като следа...

...Ѝ ако ви стиска следвайте ме!





Сенките и Златни истории от Пясък!

Шурикен-ка с името ми...
Когато получих предложение да участвам в семинар за презентационни умения Ninja Presenter“ дори не се замислих и приех. Предложението беше отправено от Любомир Стоянов собственик на Slides.bg(електронна платформа, която ползвам с радост) още преди 3-4 месеца към мен. Признавам си, че веднага започнах да мечтая, как слушам лекторите със захлас, как си говоря с тях, как се смеем, а дори не ги познавам(освен единия). Много пъти се опитвах рекламирам събитието без да „ме кара някой“  да помагам и не знам признавам си, колко успях, но... все пак давах най-доброто от себе си!

Не съм бездействал до този миг и сътворявах продукти, статии, клипове и гостувания в телевизии... А буквално седмицата в която беше събитието преди да тръгна взех готовите календари. Исках да подаря поне на двама от набелязаните ми хора освен „Златните 7“ и календар за новата 2015г. И успях да го сторя и това.

Така вече си бях заредил събитието и престоят ми в София за 4 дни с най-прекрасната енергия, която може да съществува и сякаш бях станал като едно дете... Вглеждах се във всичко: метро,трамвай,самолет,коли,заведения,магазини и хора... Наистина се чувствах като дете, нищо, че статуса ми на „пълнолетен“ показва друго!
В деня на пристигането ми се срещнахме с една прекрасна душа, работеща в Sexshop и разговаряхме до 19:30 и разходки по бул.Славейков. Разговарях с нея, защото тя също ще има своя принос за още един мой продукт(но за това скоро!)

Не можах да се наспя, защото си легнахме в 1:30 през нощта, но пък адреналина от предстоящото събитие ме събуди в график 5:20 часа сутринта. Медитация, дишане, йога, упражнение  „Сурво-вак-ница“(Сурво-вакла-агница)и закуска с кафенце. Така тръгнахме по-рано за Интерпред в която сграда се намираше залата за семинара. Повозих си се на метрото като пич и за разказвах на Мария(моя скъпа приятелка и ГИД в София)за притегателната сила на пясъка.. и някак от само себе си се обърнах към нея и с периферията забелязах как един младеж надава ухо и слухти... Но след това внезапно се измести не знам по каква причина... може би не му е удобно да слуша за книги, романи и истории от пясък... А и няма от къде да знае кой какъв е като нас-например!!!

Така след няколко спирки слязохме на Жолио Кюри, която е точно до сградата, която ми трябва. Всичко си беше по 3,14. Влязох си в сградата и на стълбите се сблъсках с организатора на събитието Любо. Здрависахме се и аз слязох по стълбите. Пристъпих с кеф по мокета в залата и се настаних директно на първия ред. Малко след мен влезе и единият лектор Майк Рам(консултант и водещ курса "По стъпките на дракона"). Поздравихме се и си стиснахме ръцете. Заоглеждах залата за да се адаптирам... тактика!

Оказа се, че той е първия лектор, което ме наведе на мисъл-спомен, че аз отправих предизвикателство към него да „разцъкаме“ моята тема с
  Маслото от Джоджен“ и „Златните 7“. Имаше и други желаещи, което беше хубаво. В 9:30 започнахме семинара за Презентационни умения и наистина не е нужно да ходим до Япония за да станем нинжди. Тук на курса ни очаква точно това: „да станем нинджи презентатори“. Той започна и няколко човека изявиха желание да презентират услугата си и продуктите си ѝ, а след това дойде моят ред...
предизвикателство към него да „разцъкаме“ моята тема с „
Излязох и се представих: „Аз съм Христо от Лясковец. Представям се така, защото съм от Лясковец, а не от Тутракан!(шегувам се с това)!... Създал съм едни неща, който преди това ми спасиха живота. Въпросното нещо е джоджъна и производните му масло и кремове с негово участие..." 
Така всички, разбраха за мен, за джоджена и за продуктите. Това пускане директно „в дълбокото“, ме зарадва и беше още един шанс за мен. Някой се усмихваха, други недоумяваха...  нo така ме запомниха и казваха често зад гърба ми: "я виж джоджена как се смее", "виж го ти колко знае" и т.н. Целта ми е постигната... "Знаете за Мен-така или иначе".

          А после след тази лекция, веднага ме на обградиха 3 жени за да ме разпитат за маслото и кремовете. Поискаха ми визитка... казах си ей сега ще ви дам една... И тя е: „Дадох ви кодови думи „христо от лясковец“, „масло от джоджен“, „кром-крем“ и да очаквате от мен, аз да ви дам 100% от информацията, която вие искате, няма да стане.. Аз ви давам 50%(пас-загатка „кодови“ имена) другите 50%  са обвързани с вашите желания, и действителни искания да разберете за мен и джоджена. С грешка сте, ако мислите, че съм готов да свърша ѝ вашата работа!“ Тогава едната жена възкликна: „Я, как добре се аргоментира!“ Тогава им казах, че явно не са чели книгата: „Едноминутния менажер“...за да не знаят, че няма как да ми изгубят времето „в обяснение“. Идвам пускам бомбата и си тръгвам... Благодарих им за интереса и се разделихме... защото семинара трябваше да започва с другия модул. Все пак бяха 4 модула с различна и същевременно близка тематика обединена в една цел: Отлично представяне пред публика!

2.Маргарит Ралев - основател на дизайн студиото Ralev.com
3.Ангел Лазаров - основател на институт по НЛП в България

Това бяха другите лектори от модула на семинара....

С четиримата лектори на Семинара
А четвъртия беше: Златин Цветков - актьор и тв водещ, основател на ШиЗи Про. Този човек започна толкова плавно и тактично, че аз се чудех, какво толкова ще ни говори един  театрален артист. Но когато ни започна с примерите и задачите, когато ни накара да се смеем, да сме като децата, да „изглеждаме“ като глупаци. Но толкова лесно приложими, усвоими детайли не бях виждал, чувал, усещал, прилагал, изпитвал...Е, няма да ми стигнат думите да изреждам... Но най-много ме впечатли с упражнението: „Ние ви Гледаме, вие ни Гледате!“ Записах си всяка една от лекциите за да мога да ги съпреживявам колкото си пъти искам и да слушам, от първа ръка... а не да се чудя бях ли там или не бях... тарикат съм брат мѝ!

След семинара си тръгнах доволен, уморен, но щастлив, усмихнат и натоварен със сертификат за Нинджа презентатор... Имах нужда да чуя другите хора, как го правят и установих, че съм на
С организатора Любо Стоянов
прав път!

Това послание изпълни своята роля: „Ела на обучение, където 4 прáктика с богат опит ще споделят своите тайни за това как се правят Влиятелни ѝ Успешни презентации пред всякаква аудитория Ninja Presenter - 2014!“ Доволен, щастлив, и Свежарка!

Сутринта на 15.11.2014г., след ставането, закусването и изпиването на кафето, се зачетох в една книга на един български автор и прочитайки само едно изречение, в съзнанието ми мина завършека на романа ми МАХДИМ(в 8:55часа). Веднага хванах дневника и записах завършека. Ето тук:
„Мамо,мамо, събуди се искам лимон!“
А те спяха толкова дълбоко опиянени от аромата на оазиса, който всеки един посетител изпитваше, усещаше и търсеше. В този момент тя се стресна, защото гласът беше толкова кристално ясен. Отвори очи и се загледа какво става. От къде идва този глас. Тогава нещо вътре в нея инстинктивно я приветства да си постави ръцете на корема за да изпита онова усещане, което само една майка може да изпита когато е заченала. Внезапно тя махна ръце след това и бутна нереализирания журналист, но освободена душа и в ухото му промълви:
„Бременна съм. Ще ставаш баща. Вече сме трима. Обичам те.“
Тогава той се размърда в леглото от чутото пое си дълбоко въздух, погледна я и каза:
„Благодаря ти. Обичам те. Най-накрая желанията ни бяха чути от великия шепот на вятъра Хамсин и МАХДИМ.“

                                                    Края на романа ми дава началото на нов живот-бебе!

С доц.д-р.Карабиберов
На другия ден започнаха срещите с хората, които бях определил да наградя за своя принос към мен, макар и с една усмивка, с една дума, с един жест... то той значи много за мен(защото най-малкото те не ме познават, а и сега се виждаме за първи път в живота ни... но ни има).
С този текст само бих искал да подскажа нещо: „Златните7 по-близко до хората“ е нещо като мото, което ми се роди почти веднага в главата докато завърших новия крем и така с него се обособиха те!
„Всеки човек след раждането си тук на тази Земя има възможност да бъде в помощ на обществото с това, което прави или от което разбира. Това е нашата Дхарма(धर्म, буквално „това, което поддържа, подкрепя и съдържа регулиращия ред на природата“) е термин означаващ „Естествен ред“, термин от централно значение в източните религии -индуизъм, будизъм, джайнизъм.
Тези от вас, които сътворяват това, което обичат(като мен) и същевременно им доставя удоволствие и удовлетворение то те са на своя си път и са намерили „Висшата си цел“.“




Мото за новите 365 дни:(„Златните 7“ по-близко до хората-2014/2015).

Доц.д-р.Юлиан Карабиберов;
Мария Янакиева,
Майк Рам;
Любомир Стоянов;
Тихомир Първанов;

И някъде на края преди да се разделим връчих сертификата за Първо и Второ ниво Рейки, на
моята прекрасна приятелка Мария Янакиева в знак на съпричастност, красиви отношения и взаимопомощ. Благодарение на нея(като ГИД) всичко вървеше гладко и „хващахме“ все зелената вълна.





„Ако обичаш, твоето сърце ще те заведе там, където разумът ти дори не може да си представи!“

Нюанси ѝ Ноти!!! 2xН

...От едно известно време(няколко години) наблюдавам следното нещо. Каква интересна(за мен)симбиоза има специално между музиката и рисуването. Как всеки цвят отговаря на дадена нота(тон) и съответно всяка тоналност отговаря на определен цвят на Природното платно. А ключа Сол е палитрата, която държи самия творец, който е уловил колоборацията от нюанси и ноти в едно. По тази логика, мога да заключа, че всеки художник в картините си заключва изключителни музикални поеми, драми и т.н., а паралелно с това даден музикант, виждайки нотите в партитурата си, изрисува своята картина, която гали не само ушите(за слушане) а и очите, и после всички сетива. Акогато я завърши тя става шедьовър. С една малка разлика, че нарисуваната картина е готова визуално и може да се раздели на тонове, а музикалното парче трябва да бъде изсвирвано стотици пъти за да бъде нарисувано с точните нюанси...


От как прочетох книгата на Тони Бюзан„Силата на Творческата интелигентност“ започнаха да ми се свързват някакви идеи и теми, за които преди това не подозирах. Мислех си, че дълго време не можех да рисувам(по скоро съм се бил затворил), но от скоро направих няколко мисловни карти, като обобщение на това което съм постигнал до тук, за 20г. (от 1994-до 2014г.) и съответно веднага след това направих и такава с която задавам курс за още 40години напред(скромно нали?). Но също така не изтървам от поглед онези хора от които се уча, нищо, че не са сред нас... В „Мисловните карти“ няма нужда да си „толкова жив“ колкото си в този миг на съществуване, защото и това е толкова относително, колкото си самия живот...

Ама ти ѝ това ли "можеш" да правиш?!

Днес е 2 ноември-Интересен и не случаен ден след Празника на Будителите !!!


Денят беше полезен за мен, защото научих нещо ново и важно. 
ПО стечение на обстоятелствата СЕ наложи С моята свекърва Да посетим С надеждата За ПОМОЩ Талантливия Христо  ОТ Лясковец. Може би думата "талантлив" е нищожна за него, защото за времето на моето пребиваване там открих много, много заложби в този Човек. 

Преди пет години го срещнах за първи път. Бях изпаднала в пълно отчаяние от живота след тежък развой на съдбата ми (развод). Тогава той ми показа, че е способен масажист и не само това ( правеше всяка сряда безплатни масажи за всички хора с цел да популяризира масажите като цяло ). Зареди ме с огромна положителна енергия! Признавам, че до него в помощ беше и неговата майка. Достатъчно е само да погледнете в очите и и да размените няколко думи. Благородство и доброта! / Тогава посетих " Салон за Красота и Релакс-Флоранс . "- неговото работно място 2 или 3 пъти Едва СЕ прибирах ДО ДОМА си.-заспивах. Толкова успокояващо ми действаха неговите масажи, но не само те, разговорите между нас! 
Днес установих, че Христо притежава още една способност, не зная осъзнава ли? Той Е прекрасен ПСИХОТЕРАПЕВТ! Когато тръгнах от дома бях в лошо настроение! С моята свекърва един час провежда разговор и то какъв, опита се да я зареди с желание за живот! Стъпка по стъпка, с помощта на логиката успя да установи нейния проблем. Аз стоях отстрани, гледах и слушах. Тази жена беше посещавала психотерапевти, но такъв разговор не беше провеждан Никога! 
"Стани права - каза Христо.-Опитай се да стигнеш тавана!" - Така установи стремежът и за живот. - ДАЛИ ГЛЕДА НАГОРЕ ИЛИ НЕ 
"Като идваше към нас колко пъти погледна небето Колко често се разхождаш?" И множество важни и характеризиращи състоянието и въпроси ?. Знаете ли каква беше диагнозата: ЛИПСА НА ЗЕЛЕН ЦВЯТ В ЕЖЕДНЕВИЕТО !!! ! И позна Тази Жена беше загубила желание За Всичко. Природата е малко чужда, а градът ни е прекрасно място, и въздух, и красота, и спокойствие! 
Гледайки отстрани, аз се заредих с енергия, прииска ми се да ОБИКОЛЯ НА МОМЕНТА ПЪТЯ ДО ПЕТРОПАЛОВСКИЯ МАНАСТИР! Същевременно с това усетих и психическо разтоварване. След психическата нагласа дойде време на същината на масажа на пациентката. 
По време на сеанса аз бях поканена от майката на Христо в съседната стая като имах възможност да докосна и пробвам световно известното лекарство, приготвено от джоджен ( Кром-Крема ) -намазах си напуканите устни и се облизах блажено! 
Тръгнах си от този дом с усещането за заряд не само за следващата работна седмица, но и за живот! 
Хвала на такива българи! 
Хвала на майките им, които са ги създали и възпитали! 
Докоснете се до този земен човек и ще се почувствате нови !!! 

Мария от Лясковец (един доволен клиент)