От Родригес до Даржан Харч

                                         
                                    /Една обединяваща тема- Африка/

             Непременно трябва да го гледаш този филм. Защото аз когато излязох от кино салона, буквално цялото ми тяло беше потресено. От историята, от това как беше представена, въобще от това, което се беше случило докато гледах филма. Сега само на кратко ще ти разкажа за историята за да добиеш някаква представа:

„Дават в началото един музикант среден клас(според мен). Американец...а, не беше американец, а мексиканец. С мексиканско име, но живее в Америка. Цялото действие се развива, когато в Африка става Апартейда 0т 1948 до 1990г. (това е случилото се в Африка бунт между негрите и белите хора). Той си свири в Америка. От цялото му творчество текстовете му са най-велики и докосващи. В текстовете си е използвал уникални и невероятни лирични композиции, които го правят страхотен творец. Разбираш ли ме? Музиката му също е хубава, но понеже твори в Америка, и е с обикновено име Родригес, никой не го забелязва по никакъв начин.

Така се случва, че едно време не е като сега да се разпространи музиката и информацията за секунди, а е било много тромаво всичко. Някакъв човек си купува негов диск, той поне е успял да издаде такъв с негова музика, и отива при негов приятел в Южна Африка, и там му го пуска за да го чуе. От този момент, този диск става феноменален и невероятно известен и плъзва по цялата южна дъга на континента. Хората там започват да го слушат изключително много, защото музиката и текстовете му идват от сърцето и изразява болката на африканците точно в този(политически)момент. Тогава те го издигат в култ както Елвис е бил в Америка. За тях Родригес става кумир и пощуряват по него. За тях той е Бог на рока.

Но нека ти кажа, че живота на този човек не е никак лек, защото той
работи като хамалин. Изместил се е от този град в които е живеел до сега и хората му загубват дирите. А този диск вече се продава като „топъл хляб“. Всеки го купува, а парите отиват някъде си в джобовете на някакви „акули“, а човека си няма и на идея, какво става с музиката му. В продължение на 10 години той сякаш е със статут тройна-платинена звезда. Там той е Бог на рока, а в Америка той нищо не знае. Но един журналист не може да издържи и се захваща с не леката задача да прегледа следите към него, колкото и малки да са те. Лошото е, че хората разпространяват и разни слухове за него (съответно неверни)... Как се бил запалил на сцената!!! Заради тия слухове буквално хората не знаят кое е истина и кое не е. А Родригес си живее „в някакво селце“  в Америка и не могат да го намерят през тези 10 години. Обаче този журналист намира дъщеря му първо и после стига до него. Виждат се и той му съобщава, че за тези 10 години е станал Бог в Африканската държава и, че тези хора умират за него. Успяват да го качат на самолета за Южна Африка за да изнесе концерт там. Съответно те като научават буквално изпадат в истерия. Защото все пак този човек е жив, здрав и сега ще пее пред тях. Не е мит, а жива легенда. Само с този концерт той забогатява толкова, че е милионер. „Невероятна история“ разбираш ли? Той по някакъв начин не може да повярва, какво се случва с него, защото до последно си мисли, че са объркали човека и, че търсят друг, не него.

След концерта, той си се прибира в къщи и продължава да си живее по стария начин без да се величае или да страда по славата!!! Всичките си пари, които е изкарал от концерта ги раздава на приятели, продължава да си работи като хамалин и между другото продължава да си пее-човека. Даже „на скоро“ беше дошъл в Нова Заландия, но аз не можах да отида да го гледам, обаче филма за него беше потресаващ. Не мога да ти опиша, аз до сега не бях срещал такава история признавам си. Филма се казва: „Searching for Sugar Man“. Вярвам, че това е една невероятна история не само за мен, а за милиони хора по тази земя, защото става въпрос за човек, които никога не е ходил в Африка, а има някакви невероятни усещания за тази държава с която той прави връзка. Нещо подобно, което става с тебе. Разбираш ли? Твоята история с Африка в моето сърце, ми напомни за този човек и този филм. Това е някакъв невидим паралел между световете ни и световете ви. Ти със сигурност „имаш връзка“ с този човек Sixto Rodriguez.

Искам да ти кажа отново, че аз никога не бих забравила този филм в
живота си. Филма за него е документален, и въпреки, че аз не си падам никак по този жанр филми аз просто нямам думи. Не знам дали неговия стил музика ще ти хареса, но веднага някак директно ми дойде свръзката с теб. Спомних  си само за миг, как ти ми разказваше, че никога не си бил до сега в Африка пък пишеш за там. И на мен ми е интересно. Ама кой може да каже, че не си бил. Ти може да си бил дори и в пъти повече в предни животи. И кой може да решава дали ти си бил или не си бил, щом пишеш за там, а? Аз много бързо направих асоциация с това, което ми разказа с това, което гледах! Сходството на този човек е много голяма, вие и двамата пишете и това което ви диктуват, много докосва хората там. Уникално е, да си известен в толкова голяма държава и няма как да не знаеш нещо за нея. Е, извинявай!

За съжаление ти не говориш английски и няма как толкова бързо да ме разбереш и да имаш толкова голям обхват на преживяването, а не да чакаш да ти преведа. За мен основната причина да науча английския е да разбирам, какво се  пее в песните. Но извинявай, забравих ти имаш сърце и много пъти си ми казал, че владееш езика на сърцето и не се нуждаеш от други езици. И да ти кажа, ако не знаеш, че това не е само някакъв си филм, а жива история за този човек-велик музикант и текстописец. Много съм горда, че видях как той реагира и стоически издържа на всички лишения в живота си и все пак не се е отказал или оплакал нито веднъж. Невероятно е! Той е рок икона, който не знаел дори, че е такъв! Това е много поучително за всички нас. Ние всички сме така(имаме страхотен потенциал)само дето не го знаем. Ние сме като пьонки в играта, всеки се подрежда както планетите се подреждат. Те си заемат една позиция, която съвпада с нашето раждане, и когато книгата ти се е родила планетите пак са се наредили. Във всяко раждане на някакво начало планетите се наместват... Аз мисля, че всеки един човек на тази земя има какво да научи от този изстрадал човек отдал живота си на музиката.“

Може и да не си очаквал точно аз да направя тази връзка между
този човек и теб, но с моите музикални заложби е напълно
нормално и свободно. Те текат просто.
Мисля, че знаеш, че всеки човек има своя собствена интерпретация на нещата, а музиката е на много централно ниво за мен. Аз мисля музикално. Когато някой нещо ми говори аз търся песента в неговото изразяване и става много готино. Аз съм музикален човек, постоянно вървя и си пея. Може да му е смешно на някого, но на мен ми е забавно! За мен това е изключително, защото съм разбрала, че музиката свързва много хората. Няма значение на какво разстояния са хората един от друг, няма значение къде си, от къде си, какъв цвят си и т.н. Като ти се разпее сърцето, а ти много добре знаеш, че то няма граници и посланието просто те стига и те намира където и да си. Гласът в ръцете на певеца е само един инструмент. А звука е най-близко до душата. Няма такъв звук на тази земя които да е като, този който идва от сърцето. Главния инструмента ти е сърцето. Най-голямото откровение идва от там... какъвто ще да си музикант и певец... гласът не ти ли е наред значи центърът ти не е в ред. Нека не забравяме, че създаваме музика докато говорим. Аз много се интересувам от тия неща, още когато изучавах лингвистика. Ритъма ни на говорене идва от нашата култура, от къдтое сме израсли, от където идваме и как се изразяваме. Всяка култура си има своя ритъм. Всеки език по някакъв начин създава този ритъм. Музиката се насича на части за да се създаде ритъма. Благодарение на насичането на музиката започваш да усещаш ритъма, това малко ми прилича на това, че все едно имаш една голяма мечта и след като си я раздробиш на няколко по-малки виждаш, че можеш да се справиш и просто го правиш с лекота. Както и има някой неща, ако никога не ги запишеш на хартия, няма да ги забележиш и то става така, че си ги представил по начин по, които не си свикнал да ги гледаш. Идеята за звук, за ритъм, песен и начин на общуване, не е много по-различно от песента. От това, как е написана дадена песен, как в края на изречението ние повтаряме нещата...за да потвърдим какво искаме да кажем(в самата песен). Ние много често не забелязваме как се изказваме и не обръщаме никакво внимание на своята реч.

Малко разводних разговора ни, но на мен винаги ми е било интересно как се развива речта и този паралел, за който говориш просто директно можеш да  осъществиш  от само себе си между песен и начин на изразяване. А може да има нещо много индивидуално между един човек и друг въпреки, че културата им носи еднакви неща. Самия дух на човека се съхранява някъде и той не изчезва, както и това, което е създал и освен това то е проявено в това, което е направил и остава по някакъв начин на тази земя, като следа. Нека си припомним, че музиката единствена влиза в нас без филтър и направо ни оказва някакво въздействие на мига.

Нали знаеш, че ние си правим, каквото си поискаме.

Живот на Една Звезда, която никога(дефакто)не се е „по“чувствала „звезда“!


                                               Намерих филма гледах го и наистина останах без дъх, мисли и си поплаках дори...

                                                                                                                                                              Христо от Лясоковец