"Завръщането" - Африка в моето сърце 2

                                                                Глава – 9

"Какво искаш да ми кажеш с това, че трябва да изживея Бъдещето(си)за да видя, какво ще стане в настоящето(ми), и какво ще остане като остатък за миналото(ми)ли? Това ли ми казваш?
„Да, точно тoва ти казвам сега!“
„А, аз къде съм тогава?“
„Ами ти си в Душата си...“
Щом чу това Даржан Харч потръпна. И веднага за пореден път разбра, че тръпките побили тялото му са индикатор за осъзнаване на настоящето. Както винаги се получава при него веднага нишката на спомена го издърпа до един сърцераздирателен абзац от живота му преди векове.

„Години наред  прошарения откривател записваше своите открития на база интуиция, защото самото това имаше. Споделяше с всеки, който искаше да чуе неговите далновидни открития, но с това си задейства навъсения поглед на църквата. Нямаше как да не го помислят за луд, като казва, че колелото е кръгло, а не квадратно, въпреки, че каруците са с квадратни дървени колела. Нямаше как да не събуди учудването на хората със своята теза за Земята, че е кръгла, а не квадратна както всички смятат и като стигнат на края на света корабите ще паднат... Въпреки това, че беше чудак за околните не го закачаха по никакъв начин, защото го приемаха като разказвач на  приказки. Дори на моменти изглеждаше като шут в очите им, и го поставяха много по-ниско в очите си от самите тях. Това те го правеха толкова често, че не съзнаваха, каква услуга му правеха с  отношение си към него.

Живота на един изследовател не беше от най-блестящите и често дори не е имал какво да яде, но благодарение на силните си познания, винаги когато отиваше в гората тя му се предлагаше на тепсия. Горски плодове, сладък корен и стръкове ароматна трева, която той вареше за чай. Под шапката на главата му се криеше цяла вселена, която само той имаше честа да граветира в нея и да изважда на порции в записките си познанието на древното учение.

На следващата сутрин странно свиване в гърдите, като не бивала тежест се появи върху му. Това му казваше, че го грози опасност, която е още далече, но идва конкретно към него. Веднага затвори очи и попита, какво означава този знак.

„Грози те опасност-вече разбра. Вземи трите книги, които написа за да запазиш посланието на „Древното Учение“ увий ги в кожа и отиди до разрушената стена в Танжер и първия камък, който ще ти направи впечатление в стената, отмести го и пъхни там книгите. Сложи камъка отново и забрави, че си бил там завинаги. След 100 годни един писател ще ги открие и ще ги даде на света. Аз ще му ги покажа. Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“

Отвори очи и веднага се насочи към масата където записките бяха разгърнати на определена страница от вятъра, който беше вече влязъл през прозореца в стаята му. Уви ги старателно и веднага напусна стаята и се насочи към Танжер. Не му отне много време да стигне до разрушената страна на оградения град, но се зачуди къде да го скрие точно. Върна се назад в поръчението, което чу като послание: „...Вземи трите книги, които написа за да запазиш посланието на „Древното Учение“ увий ги в кожа и отиди до разрушената стена в Танжер и първия камък, който ще ти направи впечатление в стената го отмести и пъхни там книгите.“ Огледа се и още в далечината вниманието му беше приковано във въпросния камък. Постави книгите на земята, отмести камъка и веднага пъхна книгите в процепа и върна камъка на мястото му. Както беше коленичил веднага се изправи обърна се и засили темпото на хода си без да се обърне. Отново си спомни думите, които идваха от вътре: „...Сложи камъка отново и забрави, че си бил там завинаги. След 100 годни един писател ще ги открие и ще ги даде на света. Аз ще му ги покажа.“

Така се прибра в дома си и отново легна на леглото замислен. „Какво ли ще излезе от всичко това?“ Денят беше горещ сякаш се подготвяше целия град да пече тухли за възстановяването на стената, която беше разрушена от размириците, който тресяха околността, и допълнително от пещите се отделяше голяма топлина. Различни владетели искаха да притежават света, но като виждаха, че не могат да го имат, искаха да го заличат от очите на човечеството, което е живяло там. До някъде бяха успели, но не напълно. Изведнъж отново същото усещане за тежест в сърцето го притесни и думите се появиха: „...Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“ От какво да се пазя, се зачуди той след като знаеше, че него никой не го взема на сериозно и това му беше от полза. Не получи отговор този път и така не помръдна от постланото с черга дървено легло. Заспа гледайки звездите, но една сълза се отрони от окото му без видима причина.

На сутринта петлите от пазара в Танжер толкова силно кукуригаха, че нямаше как да не се чуят на 10-тина километра извън стената. Това вече не предвещаваше нищо добро. Зората вече се беше настанила на небето, когато в далечината се чуваше конски тропот наближаващ към него. Недоумение от случващото се, но и страх от този внезапен тропот. Да, той спря пред вратата му. Силен ритник разби иначе не заключената врата и след като го видя да се мили войникът каза: „Няма да ти помогне твоя Бог днес, Кардинала те вика на разпит.“

Оковаха го като престъпник и го поведоха към мястото за разпит. Заведоха го в изнемощял вид и малко преди да го вкарат вътре го заляха с едно голямо ведро вода... Още незнаещ какво се случва с него го подритваха за да влезе на точното място. Като животно го бутна единият войник пред кардинала.

„Ето го ваша Чест. Молеше се на неговия Бог, преди да го заловим!“

„Изправи се, изследователю на различни Светове!-каза Кардинала.“ „Искам да разкажеш на хората тук в залата и на мен-разбира се, какви са тия кръгли колелета, каква е тази кръгла Земя, за която така пламенно говориш?“

Той извади своя дневник и заговори, но тихо. Направиха му забележка да говори по-високо, но той едвам имаше сили да диша от това дълго ходене, а и не беше ял една седмица.

Докато го караха да говори двама от войниците ровеха из къщата му като си мислеха, че нещо от открият. Но освен една черга върху леглото в глинената къща, една маса и кратунка с вода нямаше нищо друго.

„Земята е кръгла, защото... но тогава се олюля и падна. Веднага го заляха с вода и го свестиха. Изправиха го войниците и го подпряха пред книгата му.

„Вземете му книгата и ми я донесете тук-каза Кардинала.“

Един от войниците я взе и веднага коленичи пред кардинала с думите: „Ето, ваша Чест.“ Кардиналът я отвори и видя, че в нея няма нищо написано...Пот се стече по лявото му слепоочие и веднага изкрещя: „Ти подиграваш ли се с мен? Как така няма нищо написано в тази книга, а ти искаше да излъжеш, че четеш от нея. Какво криеш, казвай веднага, или ще умреш.“

„Това, което знам и мога е вътре в мен. Книгата е с бели листи, защото от тук тръгна всички, но вие нямате очи за да видите написаното върху бялото платно на живота. Каквото и да съм казал е истина до сега, но вие не можете да го разберете по никакъв начин. Готов съм да понеса това, което сте ми приготвили като съдба, но знам, че това е ваше решение, не Божие.“

В този миг се чуха стъпки на войниците, който влязоха за да докладват: „Кардинале, в къщата му няма нищо освен една постеля и кратунка с вмирисана вода.

Кардиналът се изправи и го попита още по ожесточено: „Къде криеш всичко това, което знаеш?“

„В сърцето и разума си, ваша Чест...но те ще си тръгнат с мен в един миг, когато душата ми напусне това място, но ще се върна...“

„Пригответе кладата, чухте го как богохулства, той е лъжец и разпространява какви ли не небивалици за „кръглия“ свят.“

Ето отново последните думи на гласът: „Ти изпълни своята част от делото заради което дойде тук на Земята си. Пази се.“

Поведоха го войниците към кладата и го завързаха на дървения стълб докато другите войници нареждаха съчките под него. Хората заприиждаха от всички страни и се чудеха, какво го нарочиха този човечец, който на мравката правеше път.

Кардиналът се провикна да млъкнат всички и каза: „Каква е последната ти дума страннико?“

„Аз ще се върна за да довърша несвършеното от вас имате думата ми.“

„Запалете кладата веднага-каза Кардиналът.“ „Това беше достатъчно, което чух за днес.“

Войникът, който държеше факлата просто се протегна и  запали кладата. Огънят за един миг обгърна тялото на прошарения изследовател, но той се беше преселил вече, на друго място“ и не издаде нито звук. Само лошата миризма от разлагаща и изгаряща плът се разнесе, защото вятърът имаше сделка с него, да разнесе праха му из цялата земя къде бе бродил от дете. И да няма следи...там къде са оставени, те ще бъдат намерени от избрания.

Даржан Харч се стресна, плачейки от радост, че е свободен. Тогава чу последната част на урока от учителя си, за днес:

„Никъде в изследванията на вашите земни учени не се споменава, че времето протича само в една посока. Но нека ти, кажа, че едно събитие може да се види в бъдещето още преди да е настъпило в сегашното настояще.“


Откъс от книгата Африка в моето сърце - "Завръщането".