Историята на едно ключе


към книжарницата

Вместо увод:
….Почти всеки ден в продължение на четири месеца, момчето си търсеше  отговора на въпроса:
– Какво толкова сторих, сега, че дори загубих личната си свобода и покой?
Но докато си мислеше си бе намерило работа и работеше не уморно  за да поправи грешката, за която си беше виновен само той. С изкараното  трябваше да поправи грешката си. Нищо сякаш не беше на ред в този момент за него, защото работния ден имаше начало, но  нямаше край. Въпреки монотонното  положение в работния ден, момчето знаеше, че поправили си грешката няма да стои там повече. Мълчеше си и се опитваше да разбере, какво се случва пред очите му. Захвана се да работи, защото допусна грешка, а сега му трябваха „пари спешно”. С това то не отклони поглед от мечтата си, но за сега се налагаше да се впише в професията хлебар…
От нощните смени главата му се размъти много, защото денят и нощта се бяха слели. Той вътрешно знаеше, че този кошмар, които сам си причини все някога щеше да свърши, макар, че едва сега започваше.
Малко преди да скъса с хлебарството (ако може да се нарече – късане, защото ти станал ли си веднъж не можеш го забравиш) момчето разбра, че беше използван от работодателя, които уж му подаде ръка и го взе на работа. Тогава се сети, че когато ти си на зор и търсиш работа могат да те правят на маймуна, а когато  работодателите  имат нужда от хора се молят на всеки срещнат.
– Ако има глупаци нека му работят. Аз не ще го правя повече – каза момчето и с лека ръка затвори и тази страница в своя живот.