Може ли - 2!


Може ли човек да изкарва пари от Мечтата си в България?

              Понякога се чувствам като Дивергент, защото принадлежа на Прекалено Различното, а това „притеснява“ другите, когато виждат, че изпълнявам Свободната си Воля и моя Личен Избор, както намеря за добре, а не според нечии преценки!

Продължението от първата част тук: https://bit.ly/2Nb6fTt
„Страхотно  бе, когато открих, че има човек, който няма емоционална връзка с живота ми и прави наистина всичко, за да ми помогне да се чувствам по-добре!"... какъвто е доц.Карабиберов!


          През 2012 година събрах в една от книгите си „Христо от Лясковец и Приятели
произволни теми от  24 автора и както се подразбира, които ценя и уважавам. 
Едни от тях са: Стоил Рошкев, Калина Митева, Майк Рам, Христо Стоянов (lifehack), Мария Янакиева и доц.Карабиберов също беше от поканените ми гости. Книгата е колкото моя, толкова и тяхна, заради тяхното гостуване в нея.Единственото и Представяне бе на 08.10.2012г. в 18:00 часа в Столичната Библиотека, заедно с великолепната Творба на Мария Янакиева – „Диви цветя“. Това беше представяне както за първи, така и за последен път на моя творба - да имам желание да бъде показана на живо. Оттогава ги представям само в клипове!

2014 година поех инициатива да подарявам на няколко човека продукти (под наслов "Златните 7" по-близко до хората), докато съм в София, по различни събития и той бе един от тях – доц.Карабиберов . Намерих го в офиса му. Подарих му няколко продукта от Първа Продуктова Гама „Златните 7“ и го заснехме на клип и го документирах (сега този клип е достатъчно ценен за мен като спомен през погледа на годините и незнанието ми)... Но тогава дори не подозирах къде влязох. Просто защото за някои неща „узрявам“ малко по-късно! Признавам си и през тези години оттогава разсъждавах често, че не съм се усетил къде влязох в сградата на КолежаБио Фит, а после станах студент там. Дали тук съдбата има пръст не знам, но така се случи. Дали първо не ми „показва пътя“ и после, ако види, че не съм я разбрал, ме бутва в дълбокото, за да се усетя или науча!


Инструментът „обърни внимание на мига“ пробуди умът ми и му позволи да „рестартира“ мисловния ми процес. И така, вече забелязах, че „тогава“ и „сега“ не са едно и също нещо. А и само изглежда, че всичко се плаща с пари. В действителност, всичко ценно за мен, го плащам с късче трепет от душата си...

Преди да започна във фитнес залата работех на три смени в голяма фирма за вафли. „Вкара ме“ познат вътре и започнах като пекар на кори. Оказа се, че след няколко седмици „ме привикаха“ „при бабата“ – шефката на „очна ставка“. Съседа до мен се беше оплакал, че според него не съм можел да си правя нормата и „се налагало“ той да дава повече от себе си – демек „ме носел на гърба си“. Попитах я дали е сигурна в думите си, защото аз си записвах „всяка врътка“ (жаргон в работата) на тези десет преси, когато ги заливам с материал. И я помолих да ми даде само една седмица да и покажа колко над нормата правя. Попитах я каква „е нормата“, тя отговори, че е 21 стека на трима пекари. Изсмях се, защото аз отдавна ги правех, само че си „мълчах от страх“ да не вдигнат нормата, че бях чул, че заради други колеги били „я вдигали“  вече и те после се „сърдели“! Така ли, ей сега ще видите как точно стават нещата – нещастници. Записах си стековете и отидох да ѝ покажа „на бабата“, че не аз „съм проблема“, а всички други, които скатават. Уж много работели. Бам вдигнаха нормата на другия ден с един стек... Смях се с глас тогава. След няколко седмици ни преместиха на друго място и там пък „обвиняваха“ електричеството, че било слабо и корите за вафлите не се опичали... абе все някакви чалъми само и само да не бачкат – търтеите. Ей сега ще ви покажа аз как стават нещата, и това ще бъде „моят подарък“ за 2 години и 8 месеца бачкане. С новия колега се хванахме и направихме 33 стека и изключихме пресите 45 мин преди да свърши смяната. Идва шефа на смяната и ни крещи, що сме спрели пресите на тоя „слаб ток“. 
Разбирам аз по-късно, че и той е в кюпа с доста от „старите кучета“ в цеха, щот се черпели взаимно по заплатено време. На другия ден с един стек нормата се вдигна и така три вечери подред изключвам пресите 45 мин. преди работното време да изтече. Докато накрая направих 36 стека и пак изключих пресите и аз си тръгнах завинаги оттам - удовлетворен и отидох директно на дискотека при новия ми работодател. Вдигнаха нормата на 36 стека само защото „не можело“ да се прави повече!!! Оказа се, че не стековете са им проблема, а че нямат време да пушат, нищо че имат 4 почивки по 10 мин. и вместо да работят плътно 8 часа, то им се пада по 7 часа и 20 мин... нагли скатавки, а после „скимтят“/„съскат“, що парите им били малко... Е как да искам да ми определят парите някакви си нещастници, дето са в кюпа с тия, дето диктуват нормата – сакън да не се прегърбят!!! Видях, че също е голям проблем да искам да напредвам в дадена работа, защото имам мечти и цели, а ме изкарваха подмазвач и какъв ли не. Да, на кой както му изнася, така е! До този момент се сблъсквах само с хора с ниска мотивация за работа и огромно желание за скатаване. Затова и резултатите им бяха правопропорционални на стремежите им. Щом целият колектив е такъв, няма място за мен там, аз искам „движение“ на мозъчните гънки!

           А аз идвам от хлебарски цех, където основния работен ден беше по 19 часа и половина (а тия 8 часа не могат да издържат „да работят“, а аз се махнах от там, заради ниско платения труд). Застъпваш в 4 следобед и отстъпваш в 10:00 в най-добрия случай, ако си спазил процедурата и не си се забавил само с 5 мин на фурна. А когато беше кампанията за козунаците работехме по 36 часа... и карахме само на вода... и на 56 ͦС близо до фурната. А август месец когато излизах отвън на 40 ͦС си обличах една стара риза, че ми ставаше студено с тая „рязка“ температура, докато изкачвах стъпалата от мазата, в която бяхме... и получавах „от шефа“ само 170 лв. заплата и беше казал, че „трябвало да остане нещо и за него, ако съм си тръгнел внезапно“... значи и други са го правили... и след 9 месеца неизбежно дойде - моят ред. Просто на една нощна смяна не отидох повече и си дадох сметка, че на интервюто за работа ме питаха, „защо искам да работя като хлебар“, а няма интервю накрая с въпрос „защо искам да напусна и какво не е наред?!“ Много трудно си „намерих работа“ през 2003г., защото някак си всеки искаше работници, но някак си не търсеха точно работници, а роби и да ги „доят“ и правят каквото си искат, смазвайки им самочувствието, подкопавайки им самоувереността в собствените сили... Почти нищо не се е променило оттогава като гледам, затова си спомних, че имах визия. Ще работя това, което обичам и няма да позволя никой „да ме назначава“ и „да ме уволнява“, както и когато си поиска... И не вярвам на никого, ако не покаже стремеж, страст, желание, че иска наистина да постигне каквото и да било, но с работа, а не с приказки. Всичкото друго е вятър работа! Яростно избягвам прахосниците на времето (ми), както и не дружа вече с хора, на които ръцете им са бездейни, лениви и са с мързеливи умове и тела.

     Следвам Сърцето си, защото знам, че дори и много да вървя, то ме води!

           Ако не бях преминал през вратата на фитнес залата, в която работех (когато влязох за първи път, и когато я напуснах), нямаше да мога да стигна дотук и животът ми най-вероятно щеше да поеме по съвсем друга и скучна посока. Защото цялото ми време беше заето там и нямаше да мога да се науча да инвестирам в мечтите си, което е безценен урок. Така, всичко което направих тогава, е да си тръгна, за да мога да видя света с други очи, вместо да се опитвам да си осигуря правото на илюзорна „собственост“ върху малките парченца от него. Своевременно колкото повече постигах през това време, толкова повече израствах. А колкото повече търсех отговорите на живота си, толкова по-далеч стигнах!

            Нямаше да мога да изградя име в рехабилитацията и раздвижването на хората – както и тяхното възстановяване (изправил съм 12 човека от ИНСУЛТ). В РефлексоТерапията и красивите Тайландски процедури, в които се специализирах и видях проницателен кръгозор - защото европейските ме доведоха до задънена улица. Нямаше да мога да преживея - Трите нива в Рейки, и да засиля енергийния поток, минаваш през мен, както и да обуча една дузина Мастъри. Да направя 75 предавания на различна тематика и качени в канала ми в You Tube. Да премина през Метода Силва, а там получих едно важно потвърждение за себе си - вече съм го разказвал къде ли не (можете да го прочетете тук в сайта ми)! Да стана Reverend Pastor ULC, да създам Първата си Самостоятелна Изложба в гората, както и да напиша над 30 книги и да съ-творя още куп неща!

           И така, за да се развия в тези аспекти, приех с охота да се разделя със залите (2005г.) и да стоя настрани от тях за известно време. Аз наистина смятам, че имаме огромна нужда от  поколения (от които съм част и аз), които да Сбъдват Мечтите си – нищо, че изглеждат „странни“ в нечии очи. Защото аз  не се задоволявам с нищо по-малко от това, което всъщност искам да постигна!И го постигам!Днес (06.06.2019) в навечерието на моето дипломиране като (Персонален) Фитнес инструктор/треньор, в Колежа по Спорт „Био Фит“ – София, съм щастлив, защото съм единственият от Лясковец преминал през него като отличник на 2019, (дори ме похвалиха пред випуска, че имат прецедент в 10 годишната история на Колежа, които аз показах най-дълбоки и завидни знания, както и дълбоки прозрения), освен това можах да си го позволя. Да го преживея, както и да се лицензирам. Колежа бе много скъпо удоволствие за мен, но и не изискваше конкретно – цялото ми Внимание. И благодарение на създадената мрежа от мои Услуги, Продукти и големия брой добре обслужени Клиенти, на които придавам стойност всеки ден през последните 25 години, чрез терапиите си – успях да финансирам този Проект. Защото със стандартна работа и заплата  „от 8 до 5“ това би ми отнело твърде много години – спестяване, за да мога да ги инвестирам. Не казвам, че ми бе лесно – напротив!

Хората ходеха по морета,а аз работех през това време. Това трудно се преглъща! Хората ходят по екскурзии, аз работя всеки ден през лятото, за да мога да събера и спестя парите. Имаха своите отпуски, а аз бях зает с мечтата си, за да я сбъдна. Но аз кажа ли си нещо, го преследвам, докато го постигна.

Последователен, Постоянен и Целеустремен съм. Тъкмо много по-малко имах време да се показвам където и да било, защото се чувствах „като Асистент“ на своите клиенти - служейки им. Което изостри любопитството на някои хорица... И после, аз лично не се оплаквам, че ми е трудно да се сработвам отново в работата си.

             Социален Асистент** е почти подобие на (Персоналния) Фитнес Инструктор/Треньор, защото и двете са в конкретна грижа към човека, към личността, към духът му и неговите нужди/но държа да поясня, че, за да си Инструктор, е нужно да си достатъчно квалифициран в изключително голям брой приложна информация, както и за да се лицензираш – си платил от джоба си, а не си чакал на държавата да ти даде подаяния, защото няма такива „скъпи“ ДАРове – поне тук в България/.
Докато Асистента се полага на човек, едва когато е в някакво неравностойно положение или не може да се обслужва сам. Но за целта трябва да просиш (за него) от държавата, да ти пратят някой, който „случайно“ е попаднал там по програма „изпаднали човешки ресурси – те са „по-второ качество“ от тези, на които са пратени да прислугват. Почти е като „домашен иконом“, но малко не му достига „да го догони“/. Никой не посяга към тези два как да кажа – профила, на квалифицирани персонално доказващи се всеки ден – хора, просто така „от нямане на какво да прави“. Всеки го прави от нужда, от потребност, която иска да сполучи в нея и чрез нея, както и да бъде забелязан напредък в онази бленувана светлина (в която някога, може би, е бил). Те и заради това много хора злоупотребяват с този аспект от нуждаещите се, защото са като кърлежи, смучещи от желанието им „за по-добър живот – някога“, продаващи скъпо надеждата, като спекулират с Вярата им и ги нараняват с Любов, заради пари!!!... Така системата наистина помага за тяхното „затриване“ – погубвайки ги..., след като не може да се грижи за хората, които са част от страната си. Колко безпомощен трябва да е човек, колко болен и колко нуждаещ се, за да се погрижат социалните служби за него…?!

/**В „Правилника за прилагане за закона за социално подпомагане“ – 2018г. е описано, цитирам, следното: Разликата м/у „Социалния асистент“, който включва „грижата“ за деца + организация на свободното време, спомагателни дейности и социално включване (неизвестно в какво), и „Домашния помощник“ – извършващ/ предоставящ  почасови грижи и услуги в домашна среда на пълнолетни лица с трайни увреждания и лица над 65 годишна възраст с ограниченост или с невъзможност да се самообслужват, насочени към задоволяване на основните жизнени потребности от битов характер./

         
От страни на много хора им изглеждаше точно така – лесно, но уви не е! Но няма да доказвам на никого нищо – Държавната диплома и международните Сертификати говорят (и ще го правят занапред) достатъчно красноречиво, за тези които разбират – естествено! Някои неща ми опънаха нервната система, защото аз съм избягал толкова напред“, а остарялата, морално, учебна програма от МОН, ме връщаше периодично назад – сякаш нарочно. По този аспект премълчавах - всичко, само заради един важен за мен ЧОВЕК –Доцента, но има много неща, с които не съм съгласен. Това не значи обаче, че след като се лицензирах ще се съобразявам с тях!!! Никак даже! Но все пак бих желал „да ме оценява“ живота - както и го прави, а не само хората, писали ми отлични оценки.

Certified Personal Trainer, Continental Organization of Registered Fitness Instructors and Teachers (C.O.R.F.I.T) 2019.
Certified Nutritional Specialist, Continental Organization of Registered Fitness Instructors and Teachers (C.O.R.F.I.T) – 2019.


          Но ако нямах нужната дисциплина и последователност – нямаше да стигна дотук. Също така, разбрах по трудния начин, че не съм човек, който ще му плащат заплата, за да бъде наемен работник. И кой колкото прецени, според мозъчните си гънки или колкото съм му „симпатичен“, според „накривения му калпак“, да ми пуска в кесията. Затова сметнах, че не е нужно да работя „на заплата“, а почасово – с моя разценка, защото съм свободен да работя самостоятелно и да разчитам на собствените си сили за да постигам значителен успех, придавайки двойна стойност. Затова вземам скъпо, защото знам как се работи качествено! Така за първи път изпитах удоволствието от продажбата на собствения си заслужен труд, услугите и продуктите си – съвсем сам. Всичко това се случи, защото се научих от многото прочетени книги (които бяха мои ментори макар и неформални) и прилагането им на много от детайлите в тях-на живо, за да ги видя дали наистина работят. Почувствах как вярата ми ме доведе то този праг, като ми казваше в очите, че няма такова нещо като „не мога“. Защото само думата „мога“ вдъхна доверие и страст в мен. Видях какво е да съм в директен контакт с Клиента, как да се продавам пред него, грижейки се – персонално. Така не чаках промяната да се случи от само-себе си, а директно се случваше очи в очи (tête-à-tête). Превърнах се в търговец с усет към подробностите и огнено желание да нoся радост на клиентите си. Всички тези неща ми вдъхнаха нужната увереност, че мога.

              По трудния начин научих да ценя 100 пъти повече това, което съм спечелил с труд, отколкото това, което ми е (по)дарено. Когато ми беше трудно през това време, често съм се питал „какво ли още е приготвило бъдещето за мен?“ И въпреки това никой не повярва в мен, точно когато имах нужда от това, освен жената, която обожавам с цялото си Сърце. Сега, когато им казвам, че ми е все тая дали ми вярват, e защото искам аз да мога им вярвам!!!

              Едно от нещата – първо, което направих, бе да „се очистя“ от заобикалящите ме черногледи и злорадстващи хора около мен, които не споделят възгледите и мечтите ми (преди години). Спрях да се срещам умишлено с тях и започнах да определям и ценя времето си, прекарано с когото аз искам, а не „те“. Освен, че ограбваха времето ми, го и губеха. Край на „тази част“!

               Така започнах да прекарвам повече време с клиентите си и с някой от тях станахме професионални приятели. От погледа на годините до днес забелязах, че склонността на хората да отказват да опознаят – такива като мен, е защото не си дават нужното време да ме опознаят и твърде бързо започват да „ме съдят“ (мислейки се за повече от мен). Правейки го въз основа на начина по който изглеждам или заради разликите в характера ми (не пасващ на тяхното его) или чисто и просто не могат да правят това, което аз мога и това е моята силна страна, която ги дразни и обърква!!! Не държа да се харесвам на всички, както и надали ще им угаждам! Не!

      И нека им е ясно на всички, че не дипломите и сертификатите, които имам (вече), защитих и ползвам, ме правят (по)богат и успешен(от вас), а Болезнения опит и Белезите, който придобих, докато стигна до тях „по гърба“ си. Но ако нямах нужната дисциплина изразявайки се в постоянство и последователност, нямаше да стигна и дотук. Една великолепна книга ми попадна в ръцете (през 2018) – едва след 20-сет години, откакто практикувам този модел на „изваждане от леглото“ рано сутрин. В която се говори за организация на времето ни и при-учаването ми да ставам рано, за да се науча да овладявам деня си още преди закуската..., което изважда наяве моята продуктивност и изпълва живота ми със Смисъл и високо Качество. И което обикновеният човек не може да разбере по никакъв начин. Защо го правя...ли, защото: осъзнах, че животът и времето са в моите собствени ръце, което ме дарява с изобилни възможности и сили!

"Чудото в 5 Сутринта!" от Джеф Сандърс – е книгата. Ще ви оставя да се потрудите, да си я намерите и прочетете. Още едно домашно би ви било от полза, ако искате да стигнете далече... Но ако нямате солидна картина, която да прожектирате всеки ден, свързана с чувство за цел и смисъл, както и посока, трудно ще ме разберете и надали ще оцените книгата по начин, достоен за живота ви(което на мен ми е все тая)! Защото моята Дългосрочна цел е чисто и просто последователно следване на краткосрочната, водеща ме до нещо много по-голямо от мен самия. Визията за крайната цел придава изключителен смисъл на отделните и на пръв поглед разпокъсани стъпки, но тя има силен трансформационен потенциал. Краткосрочните цели, както и малките ми стъпки към нея, направиха дългосрочния ми план възможен. Защото бъдещето не чака...           

И накрая ще завърша с хора и събития, с които наистина „кариерата ми започна“... като си мислех буквално, че те правят нещата да се случват – и сблъсъка беше неизбежен (преди 20-сет години): „Срещнах се“ с тях, когато бях „зелен“ и си мислех, че наистина са посредници между работодателите и хората, които се нуждаят от работа. Но през онова време, когато „ме пре-пратиха“ към морето, само защото в нашия град нямало нужда от „такива като мен“, понеже никой не ги търсел при тях, и би било редно да си търся пътя „към морето“. Ей хора, ако аз съм ви работодател, ще ви изрина до 4 коляно от местата ви и ще ви поставя в позиция на хората, които не можахте да обслужите, като мен!!! Когато вие се (за)нуждаете от работа и минават през вас, като „параван“ със стъклен поглед, тогава може би ще се запитате „защо точно на ВАС се случва всичко това, че и пари вземате за „държавната“ празнота, която генерирате и заемате?!!! Може би се досетихте, кои са тези, за които говоря. Но те съществуват и ще ги оставя успеха ми сам да генерира техните запитвания към мен..., но аз не се нуждая от „посредници“, защото всеки ден съм в директен контакт с хората и виждам доста неща. Така моят живот се свива или разтяга в съответствие с  куража ми, които генерирах дотук, защото не се отказах! А и не всеки път бях съгласен с това: да оставям „времето да се погрижи“ за делата ми, както и да чакам „посредниците“ да ме упътят към тях. Затова се захванах здраво за работа и по трудния начин научих, че всяка работа без любов е слугуване. И повечето работодатели искат слуги, не хора, изпълняващи заданията си своевременно, за което да платят. Аз преминах през такива и сега ги разпознавам!

P.S.: Правя всяко „ново нещо“ в живота си по начин, по който го мога и го разбирам, прилагайки го успешно, като всяко друго нещо, което умея и правя - до сега. Тогава няма да може никой да ме стигне! Така се научих да работя много здраво и безшумно (почти тихо) и много често напоследък оставям успехът ми сам да вдига шум, колкото си иска-предхождайки ме!... Защото това, което „нямах“, в повечето случаи ми се налагаше да дам. Това в което вярвах, най-често се налагаше „да се превърна“ за да го раздам.“

Всички ние имаме своята история, различна от  всяка друга по света. Защото животът е смесица от  щастие и горчилка и разплитането на този гордиев възел е предизвикателство за всеки един от нас. Аз лично силно вярвам, че въображението е по-могъщо от знанието, че митът е по-могъщ от историята, че мечтите са по-силни от фактите. Така светът се нуждае от хора като мен, способни да мечтаят за неща, които никой не е виждал и не е правил... Защото Проблемите на света не могат да бъдат решени от скептици или циници, чиито хоризонти са ограничени от очевидните реалности... на въображението им! А и най-вероятно аз съм един от малкото, който го прави първо за собствено лично удовлетворение и едва тогава с професионална насоченост с грижа към човечеството! Защото Професията ми ме е избрала заради Сърцето ми, а не заради Ръцете ми – защото те не винаги са били кадифени!
                                                      Автор Rev.Χρήστο Χριστοφ;

„Преподобния Христо Христов от България  е осъзнал, че вътре в себе си притежава Силата да Превръща в действителност, всичко това върху, което избира да фокусира мислите си - ежедневно. Защото няма невъзможни неща! А всичко това, за което той говори се е превърнало в реалност, когато умът му е познал собствените си неограничени възможности.“
                                        Rev.Dr.Michael Bernard Beckwith 

"Хари Ом" - Учителю!


Едва 17-сет годишен (1997г.) – втори курс успях да се сдобия с тази синя книга, която „ми подсказаха“ да си я взема защото „можела“ да ми потрябва. Някак се вслушах „в думите“ му тогава - на един вече далечно познат. Събирах седем дена парите от закуски, защото тогава нашите не ми даваха повече от „1 лв.“ за закуска - понеже бях още ученик 2-ри курс. Помолих да ми я запазят и успях да я откупя със събраните 7 лв. Сега може да им е смешно на подрастващите (че някой някъде е събирал пари за някаква си книга и то от закуски - буквално), но това беше урок по целеполагане с леко изменение през годините. Вече не чакам „да ми дават“, а аз давам – пари, напълно свободно. Взех я, разгледах я, прочетох я, не разбрах нищо и я прибрах в библиотеката си. Горд бях, че я имах. Изключително кухо чувство за собственост имах тогава!!!

Едва след като излязох след 1 година от казармата 1999-2000г. започнах да „се вълнувам“ от Йога учението. А дори не знам, защо и как стана така, че започнах...

Да, започнах всеки ден да изпълнявам „Анти - стрес“ комплекса от въпросната синя
книга на Венцислав Евтимов. За няколко седмици я прочетох отново и отново и няма да крия, че всеки път откривах неща, които „някак си“ съм пропускал при десетките прочити, сякаш някой ги дописваше след всеки мой прочит (Странно но факт, както и  нямаше от къде да знаят тези, които „ме съдят“ само „по слуховете“ за мен, че са „умници“ и вярват сляпо на нечии чужди - излияния).

Може би аз узрявах или нещо друго се случваше с мен...кой знае! Започнах да правя йогийският пост – 24 часово гладуване с очистителен ефект с цел немислене за храна през това време. А и бях вегетарианец от 1994г. След това правех 4 пъти годишно „Санкха Праксалана“ 4 пъти в годината по съвет на Венцислав Евтимов, когато се сменят сезоните.Започнах с него кореспонденция с истински хартиени писма. Радвах се на всяко негово писмо когато го получавах в онези дни. Защото вече не получавам такива от никого. Просто няма от кого! След това започнах да „се уча да се концентрирам - ТРАТАКА“, медитирам и релаксирам. Всичко като по учебник, но без „гуру“. Не съм прескачал никаква фаза от книгата, а и Той ме предупреди да не го правя. Няма пряк път към щастието - ми казваше той, както и в йога няма пряк път към осъзнаването ни! (извадка от записките на дневниците ми). Не съм се лишавал от нищо, за да не отварям „кутията“ на Пандора... Но нещата се случваха!

Имаше момент когато исках „да помогна“ на едно комшийско дете с ДЦП и го извиках у дома да прави упражнения с мен. Понеже Евтимов ми бе споменал за негов комшия-писател с ДЦП, който бил много добре повлиян от Йога. Това ме вдъхнови и продължихме да „се упражняваме“... само след 6 месеца-постоянстване, една позната беше забелязала някаква особена мекота в походката на детето и ме попита дали продължаваме да практикуваме йога. Да, отговорих и аз... но малко след това „отбелязване“ се случи нещо жалко. Майката на момчето „се намеси“, извика в тях и „ме осъди“ обвинявайки ме, че съм сектант и съм пълнел главата на болното и дете с глупости „за оправяне“... Заболя ме от това и спрях „да пълня“ главата и сърцето му „с надежда“... от тогава не се занимавам с никого ако наистина не видя/усетя някакъв стремеж и воля. Дори не съжалявам за което!...

Все пак си кореспондирах с Велик човек докоснал се до нещо Велико и безценно каквато е Йога... Венцислав Евтимов-Маркизът бе прекрасен човек... близо 18-сет години общувах с него. Виждахме се в НСА, чувахме се по телефона, пишехме си, но той спря да ми отговаря през последните години, защото ми даваше отговорите по телефона. Така на 10.октомври всяка година му се обаждах (допълнително), за да му честитя рождения ден и да чуя неговата благословия „Хари Ом!“... Чувствах своята принадлежност към Йога, но странях от много афиширащи групи, правещи го показно. Дори за кратко 3-4 месеца „преподавах“ на деца в едно начално училище в Лясковец (Никола Козлев) няколко месеца като СИП. Защото исках да покажем на децата какво е ЙОГА! И защото все чувах оттук-оттам, че не се прави достатъчно за децата в Лясковец, а все трябва да ходят на страни в другите градове!!!  Но... другото е жалка история дори няма да я продължа в този текст. От тогава отклонявам всякакво предложение в тази посока! Практикувам сам. Нежелая да ме занимават и да търпя капризите на всекиго!... и всички. А и се навъдиха твърде много „разбиращи“ йога. Посетили няколко часа вече могат и разбират от упражненията, без да ОСЪЗнаят, че ЙОГА е Вътрешен съюз и начин на Живот, а не гимнастика или парадиране на по кафе! Но както и да Е!...


После през годините са ме питали не веднъж как съм успял да се съхраня и да не се побъркам практикувайки Йога, защото имало вече много такива „мръднали“ от много възвишени практики...дори „познавам“ някой от тях, водиха ги в лудници, натъпкаха ги с транквиланти и депресанти и какво постигнаха. Объркаха им пътя!!! Винаги им отговарям, че аз не прескачам стъпала и не се напъвам излишно да постигам каквито и да било „възвишени“ резултати... с които да изпъквам и привличам аудитория с тях. Не! Опазил ме Бог. И да,опазва ме виждайки, че се старая! Но видях, че само когато аз направя крачка напред получавам парче от знанието. Бездействайки нищо с нищо не ми се получава...

Няма да разтеглям локумите си тук относно Йога и моята практика, но преминах през Крия Йога на Бабаджи, през Бхакти йога и Йога на Щастието, както и Йога на Силата - ФИТНЕСът и Йога на Докосването – МАСАЖът, Йога на концентрацията - Тратака. Има моменти когато правя повече Асани или Медитация, или повече ПранаЯМА, или повече Релаксирам, но нямам ден без да не задействам частта си свързана с йога. Защото съм Му дал обещание, че ще продължа до края на дните си. Това е като обет, който лесно се дава, но много трудно се спазва... И не се интересувам от ничие одобрение или благосклонност относно моят път... задръжте си мненията за себе си!


Докато 2017-та година  се чухме последно през пролетта като ми спомена че работи върху третата си книга, но не ми каза какво е заглавието. Не полюбопитствах, но му казах, че с нетърпение ще се радвам да излезе за да си я закупя и да се видим за да ми я разпише, както направи с другите две. Тогава чух последната си благословия „Хари Ом!“... 2018-та на 10.октомври не успях да се свържа с него, защото телефона му, който имах и говорихме през годините даваше, че има технически проблем и временно не можеше да бъде избран. Може и така да е, а може и да са си го спрели хората за да не ги безпокоят излишно, ако той е пожелал така да остане насаме с близките си накрая...

И съвсем наскоро видях в публикация във фейсбук някои оповести, че е починал. За моя ЖАЛОСТ никога повече в този живот няма да чуя неговата благословия „Хари Ом!“... Почивай в мир, Учителю! Ще ми липсваш... много. Светлина по пътя ти! Благодаря ти сърдечно за всичко...

                                                              Христо от Лясковец – Христов!























Казах им го,да си знаят!



Моят успех дотук е напълно осъзнато мое действие, когато се почувствах  доволен от постигнатото, а не когато се опитвах да впечатля другите и очаквах тяхното признание... 

Поради това никога не  се чувствам виновен, че отстранявам отровни хора от живота си. Няма значение дали той/тя ми се води роднина, романтичен интерес, работодател, приятел от детинство или нов познат – не бива и не правя място на хора, които „ми причиняват“ болка, или биха ме карали да се чувстваш дребен и незначителен. Вече не!


Едно е, ако човек осъзнава своето поведение и прави усилие да се промени. Но, ако човек не зачита чувствата ми, пренебрегва границите ми и продължава да ме третира по зловреден начин, просто си тръгва… Не всички токсични хора са жестоки и незаинтересовани. Някои от тях много „ме обичат“. Много от тях имат добри намерения. И повечето са токсични за мен, защото техните нужди и начини на съществуване ме принуждаваха да правя компромиси със себе си и с щастието си. Те не са „по природа“ лоши хора, но не и не бяха точните хора за мен. И колкото и да беше трудно, трябваше да се отдалеча от тях. Животът ми бе достатъчно труден и без да стоя с хора(с които правех само секс), които ме натоварваха - излишно и колкото и да ме бе грижа за тях, не мога повече да се саморазрушавам заради някой друг. Не ми е писано да го правя!
Направих добруването си приоритет. Дори и това да означаваше да скъсам с някого, за когото ме бе грижа-в началото, да обичам някой от семейството си от разстояние, да се отдръпна от приятел/и или да изляза от ситуация, която е болезнена – имам пълното право да си тръгна и да създавам по-здравословно пространство за себе си. Винаги! Не е нужно да бъда това, което другите биха искали да бъда. Нямам нужда да бъда интересен, сговорчив или забавен-за когото и да било. Не си позволявам вече да забавям крачката си, да снишаваш глас, или да крия чувствата си-само защото на някой не му харесва...това.
Не е нужно да бъда нищо друго освен това, което е моята истинска същност, и не си губя напразно времето и енергията да убеждавам хората, че си струва да бъда около тях. Точните хора сами  го разбират и могат да му се насладят. За другите времето ми се плаща. Достатъчно хора ме уважават и приемат, без да ме карат да правя компромиси с това, което съм. Нямам нужда да съм общителен, спонтанен, или социализиран, според скапаните представи на някоя/някого си..
Нямам нужда да съм красив, втален, или атрактивен по чиято и да е дефиниция. Животът е твърде къс, за да оставя място в него за който и да е, който се отнася с мен другояче... По-голямата част от живота си съм прекарал в опит да „се свия“. Да стана по-малък. По-тих. По-слабо чувствителен. По-малко упорит. По-малко нуждаещ се. Защо, по дяволите съм си го причинил?! Защото не исках да бъда в тежест. Не исках да бъде „твърде много“ твърде квалифициран“ или да отблъсна определени хора. Исках хората да ме харесват. Исках да бъда обгрижван и ценен. Исках да бъда желан...и аз като другите.
Така че в продължение на години аз жертвах себе си, за да се опитвам да направя другите хора щастливи. И години наред страдах-излишно. Но се уморих да страдам и приключих с това да се свивам. Не е моя работа да променям това, което Съм, за да се превърна в нечия друга идея за ценно човешко същество. 5 пари не давам за чуждото мнение.
Аз съм Ценен. Не защото другите хора мислят така, а защото съществувам, следователно това е значимо събитие със значение. Моите мисли имат значение. Моите чувства имат значение. Моят глас има значение. Моето Творчество има значение. Моите Терапевтични умения имат значение. И със или без нечие Одобрение или Позволение аз продължавам да бъда този, който съм, и говоря моите истини. Дори и това да ядосва хората. Дори и да ги кара да се чувстват неудобно. Дори и да изберат да си тръгнат.
Отказвам да се свивам-само заради това, че на някой не му е изгодно-обичайки ме- да настоява излишно да се променям. Аз избрах да заема мястото си. Аз избрах да почитам чувствата си. Аз избрах да си позволя да отговарям на своите нужди на първо място. Без да се съобразявам излишно. Знам, че имах моменти, в които се чувствах, сякаш съм в тежест. Моменти, когато се питах дали за другите нямаше да е по-добре без мен. Моменти, когато се питах дали за мен нямаше да е по-добре, ако съм някой друг. Някой по-малко натрапчив и различен. По-малко чувствителен. С по-малко едносрични думи описвайки живота си. По-приемлив за останалите. По-поносим. Някой по-лесно усвоим  и разтворим?!...
Само аз Знам, че ми бе трудно да заглуша гласа, който настояваше, че в мен има нещо нередно, но въпреки това трябваше да повярвам, че точно аз не съм в ничия тежест. Трябваше да повярвам, че заслужавам да бъда Тук (в Лясковец). Не е нужно да се смалявам или да изчезвам заради другите. За да ги накарам те да се почувстват добре. Вече не! Аз имам своето право да бъда огромен и шумен, както и забележим. Имам право да съм досаден, безпардонен и враг на всички шаблони. Имам право да използвам гласа си, да изричам винаги моята истина. И да наблюдавам успеха си..., които много често напуска ограничената сфера на чуждите възприятия.
Но най-вече имам право да заемам пространството отредено ми. Не въпреки себе си, а заради себе си. Защото може невинаги да си давах онази сметка, но в мен има много прекрасни неща, в мен има много от онова, което е нужно да дам на света. Мен ме има и следователно съм важен. Дори когато се противях. Дори когато бях „труден“. Дори според някои все още да съм в тежест – аз съм достатъчен и съм важен.
Нямам нужда от ничие внимание или одобрение, за да се чувствам достатъчно добре. Когато някой ме е отхвърлял, изоставял или ме съди, всъщност не е ставало никога дума за мен. Ставало е дума за него самия и неговите несигурност, ограничения и нужди, които аз не съм длъжен да превръщам в свои. Както и да се съобразявам. Имам свои път! Моята стойност не е зависима от това дали другите ме приемат – тя е нещо присъщо на всеки. Аз съществувам, следователно имам значение. Позволено ми е да давам глас на мислите и чувствата си-без да питам когото и да било дали мога да го правя.
Позволих си да повярвам в истината, че това, което съм, е напълно достатъчно. И си позволих да премахна от живота си всеки, който ме кара да се чувствам по друг начин. Никога не трябва да се променям, за да удовлетворя някой друг/а. Не дължа на никого комфорт и не съм длъжен да съм привлекателен за когото и да било. Ако някой има проблем с човека, който съм, или начина, по който представям себе си в пространството, това е негов шок, не мой. Аз не съм длъжен да възприемам преценката на другите. Не им е лесно.
Всъщност може и да е едно от най-трудните неща, които всеки един от нас трябва да опита. Но това е важно. Защото: Аз не живея собствения си живот заради другите. Правя само това, което чувствам правилно за себе си. И повече от всичко друго на света съм взел мерки да направя моето щастието свой първи приоритет....
Ако това не съвпада с вашите идеали, моля прелистете тази страница и си карайте работата без да ме занимавате с присъствието си. Съпреживявайте този културен шок – самостоятелно или на групички. Въпрос на личен избор! Защото аз моя избор го направих без вас в него!
Оригиналния текст на Даниел Кьопке тук: https://bit.ly/2LQcXOc